/Поглед.инфо/ "Жълтите жилетки" във Франция и Белгия са само върхът на айсберга. С приближаването на европейските избори (26 май) могат да се очакват наистина масови социални действия с обща мотивация: хората не искат влошаване на жизнения си стандарт и не искат интересите им да бъдат представлявани от съществуващите политически сили.

Смята се, че основната причина за „разклащането на лодката” преди европейските избори е миграционната криза. По-конкретно, масовото пристигане на бежанци в Европа оказа силно влияние върху британците преди референдума за Брекзит през 2016 г. Макар че тук изигра голяма роля „мъдрото” решение на премиера Дейвид Камерън да проведе референдум в разгара на безпрецедентната миграционна криза.

Швеция все още е в политическа безизходица, без правителство, след като крайната десница постигна сериозен успех на изборите през септември, благодарение на своята безкомпромисна антиимигрантска позиция.

В Белгия премиерът Шарл Мишел подаде оставка, след като коалиционните му партньори „напуснаха кораба” – също така и поради разногласия по въпроса за мигрантите.

Но в другите държави-членки на ЕС политическите катаклизми настъпват по причини, които не са свързани с миграцията. В Словакия премиерът бе отхвърлен в резултат на скандала след убийството на журналиста Ян Куциак. В Испания премиерът Мариано Рахой загуби власт след корупционни скандали.

Италия е специален случай: страната винаги е била лаборатория на политически проекти, а в момента се тества проектът „правителство срещу естаблишмънта”. Луиджи ди Майо от „Движение 5 звезди” и Матео Салвини от „Лигата” сформираха правителство, основано на два основни лозунга: да се спре незаконната миграция и да се увеличи благосъстоянието. Последното предизвика напрежение в Европейската комисия, което изисква поддържане на фискална дисциплина в еврозоната.

Другите правителства не поставят благосъстоянието като приоритет - и плащат цената за това. Увеличението на цените на горивата, предизвикано от глобалните колебания, както и от „климатичната” данъчна политика, единствено ускоряват събитията. От България (страната с най-ниската заплата в ЕС) и Хърватия до Франция и Белгия (където заплатата е много по-висока от средната за ЕС), хората излязоха на улиците, за да участват в протестите.

В Португалия, Франция и Белгия протестиращите избраха за свой символ това, което за всеки е винаги под ръка – жълтата отразителна жилетки. Хората, които подкрепят това движение, но не се присъединяват към протестите, поставят жълтите си жилетки под стъклото. Като цяло жълтите жилетки получиха изненадващо висока обществена подкрепа.

Интересно е, че в Унгария, въпреки факта, че хората уж трябваше да се разбунтуват срещу политиката на Виктор Орбан, протестиращите обединиха исканията не на политическо, а на икономическо и социално равнище - те се противопоставиха на това работниците да работят по 400 часа годишно извънреден труд.

Елин Робърт, главен редактор на EURACTIV Франция, твърди, че страната е едно от най-добрите места в ЕС и по света, когато става въпрос за здравеопазване, социални помощи, начин на живот. Но има едно голямо „но”:

„ Но много хора се чувстват точно обратното. Покупателната способност е в застой от години, докато транснационалните корпорации са натрупали печалби. Работниците нямат право да гласуват на работното си място: те не гласуват на профсъюзни избори и в резултат на това синдикатите нямат никаква власт.”

Тя смята, че пропастта между ръководството и работниците се задълбочава, както и разделянето в други области: между политици и граждани, мегаполиси и села, предградия и градове.

Според Робърт, традиционните партии отдавна са под натиска на протестните движения: левицата нарича това „dégagisme” ("Сбогом!"), Отричане на политическата класа. Това засяга най-вече партиите, които вече са усетили вкуса на властта: социалистите и дясноцентристките.

„Жълтите жилетки” не се смятат за част от политическия процес: половината от тях не излизат на изборите, другата половина включва крайната десница или левица. За европейските избори това може да се промени, ако се формира „Листа на жълтите жилетки”.

Според Робърт, такъв списък на европейските избори ще бъде от полза за Макрон, защото гласовете на Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон ще отидат натам, а не тези на основните партии.

"Жълтите жилетки" обаче все още не могат да бъдат организирани, нито да се формулират техните искания, нито да се изберат техните представители или лидери. Но, разбира се, все още има достатъчно време да се решат тези въпроси и техните идеи да прескочат границите.

Превод: В.Сергеев