/Поглед.инфо/ Крайните и националистическите партии с пробив на вота
Европа заложи на десните
Националният фронт спечели убедително във Франция

Добро представяне на десните в няколко големи европейски държави и пробив на националистическите партии. Това сочеха първите прогнозни резултати от изборите за Европейски парламент, на които вчера гласуваха 21 държави членки. Официалните резултати се очакваха късно снощи в полунощ.
Големият победител на вота във Франция се казва Марин льо Пен. Нейният Национален фронт водеше по първоначални данни на вота с подкрепа от 25%, съобщи в. "Монд". Победата на крайнодясната партия не е изненада, но изненадващ е големият процент, с който спечели изборите. Съюз Народно движение остава втори с 20,3%, което е изключително лошо представяне в сравнение с 2009 г., когато партията взе 28%. Най-голямата плесница обаче е за Социалистическата партия на президента Франсоа Оланд, която е трета с едва 14,7%. Със своите резултати Националният фронт ще има между 23 и 24 евродепутати, Съюз Народно движение - между 18 и 21, а социалистите - 13. Стремежите на Националния фронт Марин льо Пен да сформира собствена група в ЕП, вчера се оказаха обаче само напразни мечти, след като стана ясно, че партньорът й Словашката националистическа партия не е спечелила представителство в Европарламента. Льо Пен трябваше да спечели най-малко 25 депутати от седем различни държави, за да сбъдне намеренията си. Желаещите да се прегърнат с Льо Пен бяха партията на холандеца Герт Вилдерс, италианците от Северната Лига, шведската партия SN, австрийската FPO и белгиецът Флаам Беланг, както и словашките националисти.
Консервативният блок на германския канцлер Ангела Меркел поведе на изборите и то въпреки пробива на антиевропартията "Алтернатива за Германия" и социалдемократите, сочеха екзит полове, цитирани от АФП. Християндемократическият съюз (ХДС) и Християнсоциалният съюз (ХСС) получават 36 процента от гласовете (срещу 37,9% на вота през 2009 г.), с което изпреварват Германската социалдемократическа партия (ГСДП), за която са гласували 27,5 на сто от гласоподавателите (20,8 на сто през 2009 г.). Новата евроскептична партия "Алтернатива за Германия", създадена през пролетта на 2013 г., постига резултат от 6,5 процента, което ще й позволи да влезе в Европарламента, посочват първите данни, разпространени по германските държавни телевизии. Зелените са на трето място с близо 11%. По първоначални резултати крайнодясната партия е получила 0,8% от гласовете. Германия има 96 от общо 751 евродепутати. Първоначалните резултати показват спад в подкрепата за консерваторите в сравнение с парламентарния вот през септември, когато те взеха 41,5%.
В Австрия христяндемократите поведоха на изборите с 27,9% от гласовете по първоначални данни. На второ място останаха социалдемократите с 23,9%. Вотът показа и пробив на крайната десница. Партията на свободата, която се надява да направи обща група с френския Национален фронт на Марин льо Пен в бъдещия ЕП, заема трето място с 19,9% от гласовете. През 2009 г. партията получи 12,7%. Зелените бяха подкрепени от 14,2% и ще имат вероятно двама или трима евродепутати. Партията на покойния Йорг Хайдер почти изчезва от политическата сцена с 0,5% от гласовете.
Първоначалните данни от федералния вот в Белгия сочеха силна подкрепа на фламандската националистическа партия N-VA, която постигна близо 30%, но не беше изключено тази цифра да се промени. Изглежда избирателите са гласували наказателно срещу Социалистическата партия на премиера Елио Ди Рупо, коментираха анализатори.
В Ирландия двете големи дясноцентристки партии бяха с изравнени сили с получени по 22%. Шин Фейн получи 17%, а лейбъристите и зелените бяха подкрепени от около 6% от избирателите.
Опозиционната консервативна Словенска демократическа партия на бившия премиер Янез Янша печели според предварителните проучвания след края на изборния ден. Избирателната активност е била рекордно ниска - около 16%, с 3% по-малко от тази през 2004 г. и през 2009 г., когато е била 28%. SDS печели три от общо осем евродепутатски места, въпреки че лидерът й Янша бе осъден миналия месец на втора инстанция на 2 г. затвор за корупция. Друга консервативна коалиция (NSi-SLS) ще има двама представители в ЕП, а останалите три се разпределят от три лявоцентристки партии.
В Хърватия се очакваше да триумфира консервативно-ултранационалистическата опозиционна партия HDZ. Хърватия ще има 11 депутати в ЕП. Управляващата лявоцентристка партия SDP на премиера Зоран Миланович се очакваше да претърпи поражение и да има 4-ма депутати. Новата екологична партия OraH и хърватските лейбъристи HL ще имат по един евродепутат.
В Словакия управляващата лявоцентристка партия Смер водеше, по първоначални данни, с 24,1%. Дясноцентристите ги следваха с 13%.
В Румъния лявоцентристката коалиция на премиера Виктор Понта печели вота за ЕП с между 41% и 43%, според екзит пол след края на изборния ден в северната ни съседка. Националлибералната партия пък получава между 13,3% и 14,9%. Партията на отиващия си президент Траян Бъсеску (PMP) пък печели между 6% и 7%. Избирателната активност в Румъния се предполага, че е била около 26,5%.