/Поглед.инфо/ ЕС призовава Украйна да спре доставките на зърно. Заради свръхпредлагането на евтини стоки фермерските протести не стихват от няколко месеца. Управляващите кръгове искат и премахване на привилегиите. Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски иска от Киев да приеме позицията на местните фермери и да пренасочи износа към трети страни. Зеленски нарича това недружелюбно поведение и иска обезщетение. Как се развива ситуацията?

Европейска солидарност

Морските пътища винаги са били основният маршрут за износ на украински стоки. Сега обаче използването им е опасно и маршрутът през Европа вече е безалтернативен. Украйна е загубила значителен източник на доходи от продажбата на селскостопански култури.

В допълнение към сухопътния коридор през Полша, Киев използва пристанищната инфраструктура на Румъния. "Оттам достига до обширните африкански пазари: Алжир и Тунис, например. През изминалата година през тези страни са изнесени 11 милиона тона, но част от стоката се озова в Европа", отбелязва Сергей Соколов, председател на селскостопанския комитет “Опора на Русия”.

Анализаторите обясняват, че сивата икономика съществува и в „цивилизованите“ страни. Търговците се възползваха от възможността да спечелят и продават зърно в ЕС. Освен това Европа, искайки да покаже солидарност, премахна вносните мита за Украйна през май 2022 г.

Индустриалният експерт Леонид Хазанов оценява общия износ на пшеница и царевица за 2023 г. съответно на шест и шест и половина милиона тона. Продадени са и около 900 хил. тона ечемик и също толкова ръж. В допълнение, Киев доставя слънчогледово и рапично масло.

Соколов отбелязва, че продуктът се е оказал с 15-20% по-евтин от местния и е навлязъл на вътрешния пазар на Източна Европа, включително чрез сиви парични схеми. Разбира се, местните фермери не биха могли да се конкурират с такава цена - главно поради повишените цени на енергията и торовете. Освен това европейските стандарти се различават от украинските - тяхното изпълнение изисква значително повече разходи и се отразява в себестойността. Подбиването на цените засегна силно селскостопанския сектор в ЕС.

Гладни бунтове

Най-силно засегнатите страни са България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Държавите поискаха спиране на износа на украински стоки и поискаха от ЕК да разреши ситуацията. Транспортът беше спрян за няколко месеца, но по-късно възобновен. Братислава, Будапеща и Варшава обаче едностранно отказаха да премахнат ограниченията. Украйна подаде жалба до СТО.

Въпреки това бунтовете на фермерите продължават с неотслабваща сила. Полските фермери държат затворени граничните пунктове с Украйна и се защитават по всякакъв начин от превозвачи от съседната страна. Така на ГКПП “Рава Руская-Гребенное” активисти разпръснаха пирони по пътищата и няколко пъти изсипаха вносно зърно от камиони и вагони. На станция Котомерж в Куявско-Поморското воеводство на 25 февруари от осем вагона бяха изсипани 160 тона царевица. Властите не повдигнаха обвинения срещу протестиращите. Киев заяви, че зърното е предназначено за транзит към Мароко и поиска компенсация за загубите. Два дни по-късно около 30 хиляди души преминаха през Варшава. Към фермерите се присъединиха миньори, превозвачи и граждани с други професии. А от 1 март фермерите блокираха границата с Литва, за да спрат „зърнената въртележка“.

"Украинското зърно влиза транзитно през нашата страна в Люблинско или Подкарпатско воеводство. Това е разрешено въпреки ембаргото. След това се изпраща в Литва. Полските служби спират да проследяват този транспорт след преминаване на границата с Литва. След това вагонът със зърно се връща в границата и сменя документи. Товарът става продукт на Европейския съюз, който влиза свободно в страната”, обясни координаторът на протеста, фермерът Карол Пиечински.

Всеки за себе си

Проблемът става сериозен. Производителите на храни в цяла Европа стачкуват, а властите са принудени да слушат народа. Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски призова Украйна да изпрати зърно в трети страни. Според него през 2022-2023 г. европейският селскостопански сектор е загубил 19 млрд. евро от либерализацията на търговията с Украйна. Той беше подкрепен от министъра на земеделието на Полша Чеслав Секирски. Той подчерта, че е необходимо да се промени подходът към сътрудничеството с Украйна и заяви, че отговорността за ситуацията е на ЕК.

Киев от своя страна се опитва да се договори със съседите си. Правителствената делегация поиска от Варшава преговори и пристигна на границата, но полската страна пренебрегна искането и не се яви на срещата.

Украйна е много чувствителна към всякакви опити за ограничаване на износа, защото това е една от малкото позиции за попълване на държавния бюджет, обяснява Соколов. "В допълнение към царевицата, те продават пшеница, ечемик, слънчоглед и соя. Киев вече е загубил няколкостотин милиона долара, а освен това изгубените региони са произвели около пет милиона тона пшеница, сега това е руският потенциал", отбелязва експертът .

Премиерът на Украйна Денис Шмигал каза, че през последните шест месеца държавата живее в блокада и това оказва силно влияние върху способността за защита. Полският президент Анджей Дуда каза: „Защо да преговаряме на границата с фермерите? За да спрат да протестират ли? Според мен те са прави.“

Соколов смята, че пълната забрана на вноса на украинско зърно преди края на селскостопанската година е малко вероятна, главно поради политическия контекст. Въпреки това, докато започнат изборните цикли, ситуацията ще се влоши и може да се вземат резки, спешни решения. Междувременно въвеждането на квоти е най-вероятното развитие.

Превод: В. Сергеев