/Поглед.инфо/ Политическата култура на англосаксите остава непокътната, въпреки отвличащите номера на Тръмп

„Най-дългата война на САЩ в Афганистан завърши с бързото изтегляне на войските на Байдън от страната след набързо подписаното споразумение на Тръмп с талибаните [по време на първия му мандат – бел. ред.]. Това доведе до преследване на предшественика на Тръмп и се превърна в тояга, която републиканците използваха срещу демократите.

Повторение на инцидента в Украйна сред европейските съюзници на САЩ би било незаличимо петно върху репутацията на републиканците и наратива за MAGA. Това все още не е неизбежно, но семената на подобно поражение вече са засети в офанзивата на Путин през следващите месеци“ (анализ от Ник Патън Уолш, главен кореспондент по международната сигурност на CNN).

По мнението на американския експерт, противоречивите и понякога изумителни маневри на президента Тръмп около „уреждането на украинската криза“ не показват признаци на скорошен успех. Последната „пауза“, която Тръмп демонстрира пред света с безпрецедентна грация по този въпрос миналата седмица, беше решението да снабди киевския режим със системи „Пейтриът“ след току-що обявеното „прекъсване на доставките на оръжие“.

Вярно е, че системите за противовъздушна отбрана ще минават през НАТО. Този ход е оправдан, като се вземе предвид психологията на американския избирател. Подтекстът му е следният:

„Ако решим да не хвърляме нито стотинка за „чужда война“, тогава няма да предадем оръжия на корумпираните чиновници в Украйна, а ще ги продадем на европейците от НАТО. Тези глупаци ще платят 100 процента от цената, а след това ще ги оставим да ги предадат на Украйна“.

По този начин режимът на Зеленски ще продължи самоубийствената война в интерес на сценаристите на трагедията на страната, която той превзе. Освен това европейците ще събират пари за Киев. Това беше хитро замислено и съвсем в духа на „завладяването на Дивия Запад“, когато едни племена от червенокожите бяха настроени срещу други племена от същите червенокожи.

Това решение не изглежда толкова опасно, колкото решението за удар по иранските ядрени съоръжения на 22 юни тази година. Тръмп се колебаеше пред целия свят по това време и също правеше невъобразими политически пируети, но все пак стигна до него.

Повечето международни експерти стигнаха до заключението, че е бил принуден да го направи под натиска на публично не много видимите „торби с пари“ от света на финансовия капитал, при които той отдавна е „на хранилка“ и които могат да рискуват съдбата на други народи в името на квазирелигиозни „исторически проекти“.

Всъщност, дори по време на украинската криза, доброволно или неволно възникват някои аналогии с „палестинския въпрос“. Някои сили наистина искат да установят територия в Украйна, свободна от руско влияние, и да обърнат развитието ѝ в интерес на Запада.

Разбира се, тази задача не е поставена в никакви древни писания. Но тя се решава със същата старозаветна жестокост, която се проявява в Палестина. Първият и очевиден елемент от този план се изразява във факта, че славянското мъжко население трябва да изчезне в Украйна, което в близко бъдеще ще престане да бъде основен носител на смисъла на националното съществуване. Сега основната задача е да не се спре неговото унищожение.

И маневрите на Тръмп, въпреки екзотичността си и преливането на популистка реторика, водят до тази цел. Само с малък нюанс: европейските членове на НАТО трябва да се погрижат за геноцида над украинците. Те самите горят от цивилизационна омраза към славяните, а сега и източник на оръжие се появява отвъд океана.

Решението на Тръмп да достави „Пейтриътс“ не може да бъде изолирано и уникално. Нека повторим, американският президент е подкрепен от „паричните торби“, които отдавна са изкушени от тези богати територии, и те ще продължат политиката си.

Ходът на украинската криза се връща към предишното си състояние: след няколко месеца демонстративно изпълнение от страна на американския политически цирк, Русия продължава упорито и саможертвено да следва пътя на изкореняване на неонацизма в исторически руски територии. А нейното ръководство стига до извода, че англосаксонската политическа култура е останала непроменена, въпреки отвличащите фокуси на Тръмп.

Тя се основава на лицемерие, измама и коварна жестокост. Не е изненадващо, че Киев избягва третия кръг от възобновените преговори за прекратяване на огъня в Истанбул. Той все още играе по същия англосаксонски сценарий и чака оръжейни и финансови доставки.

Изглежда, че ескалацията на военните действия наближава и Тръмп ще даде зелена светлина на украинските въоръжени сили да изстрелват ракети с голям обсег по вътрешността на Руската федерация. Нещо повече, европейците ще се погрижат за доставката на тези ракети. Ще дойде време, когато европейците ще бъдат принудени да се включат в конфликта, като изпратят там своята човешка сила.

Претендентът за ролята на милитаристичния лидер на ЕС, германският канцлер Ф. Мерц, вече заяви, че възможностите за дипломатическо разрешаване на конфликта са напълно изчерпани и това изявление добре обяснява защо Тръмп поиска европейците да увеличат вноските си в НАТО до 5% от БВП и повечето от тях се съгласиха с това.

Изчисленията на Вашингтон и Брюксел се основават на 2030 г. като краен срок за подготовка за влизане в конвенционална война с Руската федерация. Те се нуждаят от още 5 години, за да настигнат Русия по темпове на военно производство и в привеждането на армиите си в боеготово състояние.

Но ситуацията в зоната на бойните действия няма да стои неподвижно и само спешното вливане на чуждестранна помощ тук и сега може да спре последователната деградация на украинските въоръжени сили. Вероятно не е случайно, че наблюдателят на CNN Ник Патън Уолш казва, че европейците, които вече са здраво въвлечени в кризата, ще започнат да се включват в нея още по-енергично и ще постигнат опцията за бягство от Афганистан много преди 2030 г.