/Поглед.инфо/ Критиците му изтъкват, че той е неопитен, кротък и нерешителен. Шегаджийте му дадоха прякора "фланби" заради пудинга от карамел.
Първото нещо, което "господин Нормален", Франсоа Оланд, смята да направи, ако на 6 май стане първият социалистически президент на Франция, след Франсоа Митеран, е да намали своята заплата с 30%. Единственото нещо, за което казва, че няма да направи по време на своето управление е да "започне ненадейно нападение" над обществените разходи или да проведе вълна от национализации така, както неговият политически съратник, Франсоа Митеран през 1981 година, пише в свой анализ "Ройтерс".
57-годишният Оланд е умерен политик вляво от центъра, чийто план за борба задължава Франция да елиминира публичния си дефицит до 2017 г., а в същото време да увеличи данъците, главно за богатите, за да се финансират пограмите за приоритетни разходи, сред които е образованието.
Това обаче не се връзва с оценката на мнозина икономисти, които са на мнение, че за справянето с върховния национален дълг по-скоро са необходими големи съкращения на публичните разходи и намаляване на държавната администрация, съчетано с възстановяване на икономиката и по-голяма международна конкурентоспособност на Франция.
Но Оланд твърди, че икономии в "гръцки стил" би било самоубийствено в момента...
Извън икономическата политика, която има централно значение на тези избори, дневния ред на Оланд е "модерно" център-ляво: той би позволил брак между хомосексуалисти, би легализирал осиновяването на деца от тези двойки, както и би позволил евтаназия, но при строги условия. В дебатите той заявяваше, че няма намерение да се венчава с партньорката си. Обича да се представя като "господин Нормален" който "е необходим на страната след пет години на понякога нарцистично управление", което донесе прякора на неговия консервативен съперник - сегашния президент Никола Саркози, "Президент Блинг Блинг".
По време на кампаниите си той демонстрираше скромен начин на живот: медиите показваха например как използва скутер. До неотдавна той беше най-известен в чужбина като бившия партньор на Сеголен Роял, привлекателната колежка-социалист, която има четири деца от него и водеше неуспешна кампания за президент през 2007 година. След това обаче двамата се разделиха. Неговата сегашна партньорка, Валери Трервилер е журналистка, която иска да продължи да работи дори и след като Оланд спечели, за да осигури трите си деца, които са от периода преди да заживее със социалиста.
Оланд има интелигентна духовитост. Дори и Бернадет Ширак, съпругата на бившия президент Жак Ширак, която е в опозиция с него в Съвета на окръг Корезе веднъж призна: "Той е много забавен. Знае как да работи с маса хора, на пазар, на панаир, в местен съвет".
Неговата естествена расположеност мина на заден план, без обаче да изчезне, докато се опитваше да изрази сериозността на един държавник. Той никога не е бил министър и своя досегашен политически живот бе посветил на регионалната политика и работата за Социалистическата партия. Той държеше заедно неукротимата партия като нейн първи секретар в продължение на 10 турбулентни години - от 1997 до 2007 г., след като работи в сянката на президентския пост на Митеран.
Критиците му изтъкват, че той е неопитен, кротък и нерешителен. Шегаджийте му дадоха прякора "фланби" заради пудинга от карамел. Поддръжниците му обичат да казват, че неговата сила е в това, че създава консенсус, който провежда реформи със съгласието на всички. Оланд отслабна и докара добрия си външен вид по време на кандидат-президентската кампания чрез строги диети, лишавайки се от своя любим сладкиш със шоколад. Дебелите очила от по-рано ги захвърли, заменяйки ги с модерни очила с остри ръбове.
Оланд е роден през 1954 г. в северозападния град Руан, в семейство от средната класа и като син на баща лекар и майка социален работник, той е казвал на семейството и на приятелите си от ранна детска възраст, че един ден иска да стане президент. След като се премества в региона на Париж през 1968 г. той посещава високореномираното бизнес училище ХЕЦ, а в края на 70-те години завършва Националната школа по администрация, академия за публична администрация, откъдето започва възхода на голяма част от политическия елит на страната. Оттук започва политическата си кариера като помощник на Митеран през 1981 г., заедно с Роял.
Другото нещо, което казва, че ще направи веднага ако спечели е, че ще се срещне с дядо си, който известно време водеше кампанията на крайната десница през 60-те години недоволен, че Франция напуска дотогавашната си колония Алжир.