/Поглед.инфо/ „Стигна се дори до подпалване на синагоги.“ С тези думи френски политолози описват ситуацията в страната им след избухването на арабско-израелския конфликт. Въпреки всички усилия на властите, антисемитизмът във Франция не отмира, а напротив, засилва се. Защо?

Когато в началото на октомври започна поредния кръг от конфликта в Близкия изток между Израел и ХАМАС, френските власти ясно дадоха да се разбере, че няма да толерират антисемитско поведение и ще ги преследват с пълната строгост на закона.

„Борбата срещу антисемитизма е работа на всички“, каза премиерът Елизабет Борн. Тя също така отбеляза, че „Франция преживява безпрецедентен ръст на антисемитски инциденти. За един месец са се случили повече от тях, отколкото за цялата предходна година. Френските евреи не се чувстват в безопасност и това е недопустимо в страна, в която никой няма право да преследва никого заради религията му.“

За да успокоят страстите, властите дори забраниха пропалестинските демонстрации, но разрешиха марш срещу антисемитизма, в който участваха 182 хиляди души от цяла Франция (105 хиляди от тях в Париж, според щателните изчисления на префектурата). Той обаче е запомнен главно със скандала, свързан с него: факт е, че на марша дойдоха десни, включително членове на “Националното сборище” и лично Марин Льо Пен.

В отговор левицата, начело с Жан-Люк Меланшон, отказа да участва и нещо повече, побърза да обяви, че шествието не е било успешно, а и не е могло да бъде, тъй като толкова противни личности го оскверняват с присъствието си. Тук мимоходом възниква един деликатен въпрос кога точно принципите в политиката се превръщат в шега.

Наблюдателите забелязаха и липсата на Еманюел Макрон на шествието. Двама бивши президенти на страната Франсоа Оланд и Никола Саркози сметнаха за свой дълг да участват, но Макрон, който обикновено не пропуска възможност да се перчи пред камерите, този път предпочете да се въздържи и обяви, че ще присъства „със сърцето и мислите си“.

Очевидно критиците му не са оценили нито едното, нито другото, не помогна дори позоваването на факта, че френските президенти обикновено изобщо не участват в демонстрации от този род. Веднага се сетиха, че Митеран през 1990 г. и Оланд през 2015 г. участваха в шествия срещу антисемитизма и расизма и никой не можеше да ги спре.

Въпреки това основният проблем не е присъствието или отсъствието на първия човек на държавата, а фактът, че на практика шествието не доведе до никакви положителни последици. Антисемитизмът във Франция не само не намалява, а точно обратното. Проявите му се увеличават всеки ден, дотолкова, че французите от еврейски произход вече предпочитат да премахнат фамилните си имена от пощенските кутии и се отказват от външни белези, по които могат да бъдат разпознати в тълпата.

И те имат от какво да се страхуват. Можем да говорим за обиди в интернет, лични обиди, груби атаки от обслужващ персонал: куриери, шофьори и други, в някои случаи – физически атаки.

„Тъй като сте еврейка, няма да ви обслужвам“, каза на клиента фризьорката в Гани (департамент Сен-Сен-Дени, всъщност предградие на Париж). И това се случва въпреки факта, че във френския наказателен кодекс има отделен член за непредоставяне на услуги поради дискриминация и по този член можете да попаднете на сериозна глоба от няколко хиляди евро (и дори затвор).

Политологът Жером Фурке смята, че говорим за „нов тип антисемитизъм“, който сега се развива във Франция и по един или друг начин отразява събитията в Близкия изток. Мосю Фурке деликатно го нарича „антисемитизма на предградията“ или „кварталите“.

„В парижките предградия и Лион нещата стигнаха дори до опожаряване на синагоги“, отбелязва политологът. Той също така отбеляза „тихото изселване на еврейското население от тези квартали към Израел или към други градове“. Според него отливът на еврейско население от Франция към Израел е една от причините толкова много хора с френско гражданство да са сред жертвите на атаката на ХАМАС на 7 октомври.

Кои обаче са тези „предградия“ и „квартали“, които осигуряват изобилна храна за антисемитизма във Франция и защо е станало невъзможно да се живее там?

Тъй като политологът, подобно на повечето публични личности, избягва да нарича нещата с истинските им имена, ще трябва да се обърнете към един от коментарите към статията във “Льо Фигаро”, чийто автор пише по-откровено: „В Сен Дени и съседните му департаменти, още през 90-те години остават някъде между 30 и 35% европейското население. И то, ако сме оптимисти... Кой живее там сега? Лично аз изобщо не съм изненадан (от случващото се). Живях там и виждам всичко.”

Традиционно във френската политика е обичайно да се обвинява крайната десница за подстрекаване на антисемитизъм, като задължително се споменава бащата на Марин Льо Пен. Като цяло е много удобно да имате, сравнително казано, изкупителна жертва, на която да стоварите всякакви грехове. Тъй като самата Марин льо Пен от доста време действа изключително предпазливо и за нея лично е трудно да представи подобно нещо, ситуативно се опитват да представят левицата като виновник, ако декларира подкрепата си за Палестина.

Междувременно въпросът за антисемитизма - и неговото засилване - не лежи в равнината на политическото влияние. Тези същите „квартали“, известни още като „предградия“, превърнали се в огнища на антисемитизъм, които политологът Фурке нарича „нови“, са просто същите квартали, в които се заселват араби и мюсюлмани, мигрирали във Франция.

Да, мнозинството от тях подкрепят Палестина – и да, настроенията в тази среда са антиизраелски. И тъй като Израел е далече, е много по-лесно да обърнете враждебността си към евреина, който е на една ръка разстояние. И например да се държите грубо с клиентка, дошла на фризьор да си направи прическа.

И докато френските политици търсят причината вдясно и вляво и си затварят очите за случващото се в действителност, проблемът не само няма да бъде решен, а само ще се влошава. Да се говори директно за причините е неудобно, политически некоректно и като цяло може да бъде опасно за кариерата. Затова е „добре“, че го има Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин, когото винаги може да обвинят за всичко. Вярно, той вече е на 95 години, но досега няма по-подходящ от него за ролята на въплъщение на злото. Така да бъде.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.