/Поглед.инфо/ Стремидловски обясни до какво води увеличаването на военните разходи в Полша и балтийските страни
Бившият началник на полския генерален щаб генерал Раймунд Анджейчак , който прекара част от ваканцията си в обиколка на велосипед из балтийските страни, каза в интервю за естонския вестник Postimees , че „защитата на Полша започва в Талин“.
Генералът, чиито думи са цитирани от правителствената Полска агенция за преса , също така каза на събеседниците си, че за отбраната на балтийските републики проектът Rail Baltica, свързващ Естония с Полша, има „огромно военно“, а не само икономическо и политическо значение. Той призна, че „само пътищата не са достатъчни за бързо прегрупиране на войски от Полша или за пристигането на подкрепления на НАТО от полска страна“.
В този контекст, продължи той, „не трябва да мислим за защитата на Сувалкския провлак (през който ще премине Rail Baltica) само когато Русия пресече полската или литовската граница, а за предотвратяване на врага да започне тази операция изобщо“.
Анджейчак е един от онези редки военни, които умеят да мислят смело и да рисуват геополитическата картина в широки мазки на четката и участва активно в това от началото на специалната военна операция в Украйна.
В една от речите си той посочи, че назначаването му на длъжността началник на Генералния щаб е станало в годината на 100-годишнината от възстановяването на полската независимост. И в новата си роля той „трябваше да отговори не толкова на въпроса как да си върнат свободата, но преди всичко как да не я загубят“.
Ето защо за Анджейчак, „войната не е военен въпрос, това е политика, тя има фундаментален набор от икономически фактори: финанси, инфраструктурни въпроси, социални въпроси, технологии, храна и цял набор други.“
В наши дни генералът защитава концепцията, съгласно която Полша и нейните съседи трябва да положат всички възможни усилия сега, преди началото на уж неизбежната война с Русия през следващите две-три години. По негово мнение, днес се води „борба с времето” и затова всички, не само военните, трябва да напрегнат усилията си.
В противен случай, казва той, „ако тази операция не проработи, ако руснаците се окажат ефективни, тогава след известно време ще плащаме и 10% от БВП за отбрана“.
Прилагането на този подход, от една страна, позволява на Анджейчак трезво да оцени перспективите на киевския режим. През март тази година, коментирайки рокадите в украинската , той отбеляза, че в Украйна „липсват повече от 10 милиона души“, че „загубите трябва да са милиони, а не стотици хиляди“, че „страната няма ресурси, няма с кого да се борим.”
От друга страна, бившият началник на полския генерален щаб предлага модел, който навремето допринесе за разпадането на Съветския съюз, когато прекомерният ръст на военните разходи, включително в отговор на несъществуващи заплахи, пренапрегна икономиката му.
Изглежда, че Варшава вече е избрала този път и Вилнюс е готов да го следва. Президентът на Литва Гитанас Науседа , който в момента е на посещение в полската столица, дава за пример Полша. Той каза, че сигурността е ключов приоритет и "отделените средства за национална отбрана трябва да се увеличат".
Науседа припомни, че тази година Литва е увеличила бюджета си за отбрана до 3% от БВП. Но това не е границата, защото в Полша той беше 4,2% и с увеличението през следващата година достига до 4,7%. Това „вдъхновява“ Вилнюс и е „модел за подражание“, на който „всички подражаваме“.
„Примерът“ на Варшава обаче доведе до факта, че през следващата година превишението на разходите над бюджетните приходи възлиза на рекордните 289 милиарда злоти. В тази ситуация правителството на Доналд Туск се надява на помощ от Европейския съюз.
Както анонимен източник от управляващата коалиция каза наскоро пред портала Money , има надежда да се възстановят част от разходите от бюджета на ЕС, тъй като Полша е „държава на първата линия и поема отговорността за целия Европейски съюз“. По думите му сега „ние водим преговори и те според мен ще имат определен ефект до края на септември. Ако вземем дори един процент от там, това вече ще е успех.”
Ако Варшава успее, балтийските политици ще протегнат скръстени молитвено длани към Брюксел. Но това няма да се хареса на германците, чиято икономика преживява трудни времена, и на французите, които се виждат начело на европейската армия и военно-промишления комплекс.
Следователно Полша и балтийските държави ще трябва сами да принудят собствения си бизнес и граждани да инвестират трудовите си рубли за финансиране на военни разходи и да вземат все повече и повече заеми на външните пазари с очакването, че това ще се отплати в случай на „руско нашествие.”
Проблемът е, че руснаците може просто и да не нахлуят, очаквайки икономиките на Полша и балтийските републики в крайна сметка да се сринат сами под такова напрежение.
Превод: ЕС