/Поглед.инфо/ Президентът на Франция Еманюел Макрон прие британския премиер Тереза Мей в своята лятна резиденция на Лазурния бряг. Основна тема на преговорите стана Брекзит.

Напомняме, че през 2016 г. на референдум 51,9% от британците се изказаха в полза на излизането на страната от Европейския съюз. Преговорите за Брекзит ще продължат до края ноември 2018, след което ще се подпише споразумение, което трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Уестминстър. Официално Брекзит ще се случи на 29 март, 2019 г. След това до 31 декември 2020 продължава преходният период (през това време британската страна няма да може да участва във вземането на решения, но ще продължи да спазва европейските правила и да плаща такси в общия бюджет, оставайки при това участник в общоевропейския пазар и митническия съюз.

В средата на юли, британското правителство представи план за Брекзит да бъде обсъден с Брюксел - документ, наречен „Бялата книга“.

Защо му е това на Макрон.

Защо Мей отиде именно при Макрон да обсъждат Брекзит? От една страна, той е част от глобалистическия евро-бюрократичен елит и е длъжен да задържи Великобритания в ЕС с всички възможни средства. Тук той работи в рамките на общия евро-механизъм.

Но, от друга страна, някои журналисти предполагат, че Макрон би се заинтересувал да сключи тайни споразумения за френско-британските отношения след Брекзит (редица полезни привилегии).

И на трето място, не може да се пренебрегне фактът, че французинът Мишел Барние отговаря за преговорите на Брекзит от страна на ЕС. И въпреки че европейските бюрократи твърдят, че Барние има своя собствена, независима линия на действие, той ще трябва да се съобрази с мнението на президента.

По този начин някои британски министри смятат, че с омекотяването на позицията на Макрон (в полза на интересите на Великобритания) и Барние ще бъде по-гъвкав. Въпреки това „Гардиън“ цитира мнението на бившия британски посланик във Франция Лорд Рикетс, който вярва в нарича Макрон „страстен проевропеец“.

Строгият Барние и Ирландската вратичка

Задачата на Барние е да направи излизането на Великобритания колкото се може „по-меко“, така че всъщност тя да остане интегрирана (преди всичко правно и финансово) в ЕС. Барние вече проведе редица преговори с различни представители на Великобритания. На 19 юни бе заявено, че по някои въпроси участниците в дискусията са напреднали (митници, ДДС и сертификация на стоки). Сред нерешените въпроси, които предизвикват „сериозни несъгласия“ са Ирландия, която остава в ЕС и Северна Ирландия.

Европейският съюз предупреди британците, че може да няма достатъчно време, за да разрешат ирландския проблем. Желанието на Великобритания е да включи провинцията изцяло в нейното икономическо пространство, а Европейският съюз предлага да се остави в общия пазар и митнически съюз по подразбиране.

Барние твърди, че Мей е на негова страна по този въпрос. Според него, през месец май, в писмо тя е обещала на председателя на Европейския съвет Доналд Туск да се съгласи с техния вариант.

„Ние не искаме да се установява границата между Северна Ирландия и на останалата част от Обединеното кралство. Но ние по някакъв трябва да проверяваме постъпващите към нас стоки и селскостопанска продукция, когато Великобритания напусне единния пазар. Ние повече не можем да губил време по този въпрос“.

По този начин Ирландия все още е коз в ръцете на евро-глобалистите.

Интересите на Франция

Източник в кабинета описва френското отношение към ситуацията в Обединеното кралство, така: „Французите винаги просто казва „не“ с тях е най-трудно. Следователно, ако Мей успее да постигне напредък с тях, това ще има непропорционално положителен ефект върху преговорите“. Член на партията на Макрон „Република, напред“ Бруно Бонел заяви, че Франция е готова да поеме икономически удар за защита на единния пазар на ЕС. Друг източник заяви, че „Франция може да „отблокира“ ситуацията и да върне преговорите в правилната посока".

Това обаче е позицията на глобалистическата общност. Самото френско външно министерство по-рано наистина говори, че смята за необходимо да завърши работата над споразумението за Брекзит в най-кратки срокове (за това се говори на срещата между френския министър по европейските въпроси Натали Луазо и британския министър по въпросите, свързани с Брекзит Доминик Рааб).

Но в същото време френското външно министерство открито намекна, че Париж има свои интереси в тази игра. Министерството отбелязва, че министърът „е заявил заинтересоваността на 27 страни изучаването на Бялата книга за бъдещите отношения, още повече, че ние бихме искали да получим привилегировано партньорство с Великобритания, както в икономическо отношение, така и в областта на сигурността“.

Битки

По-ранните дебати за „твърд“ и „мек“ сценарии служеха като основа за гневни схватки с кабинета в началото на юли - по-специално, на митническото законодателство на нова Британия. През същия период Мей се срещна лично с канцлера на Германия Ангела Меркел, а след това и с американския президент Доналд Тръмп.

С американския лидер преговорите очевидно са в задънена улица, тъй като на Тръмп „мекият сценарий“ му изглежда половинчат. Американският лидер изхожда от прагматични причини: нужно му е Великобритания да излезе от ЕС „по честен начин“ и тогава търговията между Вашингтон и Лондон ще може да се води адекватно, без посредничеството на Брюксел.

Саботаж на Брекзит

Обсъжданията около сценариите за оттеглянето на Великобритания от ЕС продължават. Освен това има и явен саботаж на референдума, подхранван от Сорос и либералните структури.

Нова кампания бе открита от глобалистическия вестник The Independent, който инициира подписка в подкрепа на провеждането в Британия на нов референдум по въпроса за Брекзит. Целта е да се запази сътрудничеството с ЕС. Петицията вече е събрала 500 000 подписа и вестникът вече натиска правителството по този въпрос.

За петицията се застъпва старата гвардия на глобалистите - бившият министър на образованието Джъстин Грининг, бившият министър-председател Тони Блеър, лидерът на Либерал-демократическата партия Винс Кейбъл и бившият главен прокурор Доминик Грив.

Поддръжниците на това Брекзит да бъде провален, разбира се не са малка – на Европейската бюрокрация не ѝ е изгодно да губи Великобритания като основната „дойна крава“ на ЕС.

Планът, подписан по-рано, вече е саботаж, тъй като предполага създаването на зона за свободна търговия с ЕС за промишлени и селскостопански стоки по общите правила. Освен това преговарящите подкрепиха идеята за създаване на „обща митническа територия“.

Противниците на излизането от ЕС, сега активно повдигат въпроса за „бездоговорния Брекзит“, като се има предвид, че липсата на ясни условия и гаранции по запазването на връзките, ще даде възможност за „твърд сценарий“. Според тяхната оценка, „неопределената сделка“ ще бъде приемлива за повечето депутати-консерватори.

На 31 юли ръководителат на британската дипломация, Джереми Хънт (също част от глобалистите) заяви, че се страхува от „твърд Брекзит“ без допълнителни споразумения за сътрудничество, и добави, че „потенциална заплаха“ може да бъде „случайна липса на споразумение“ за Брекзит.

Въпреки това, истинският повод за загриженост е при привържениците на Брекзит. Налице е истински опит за саботаж на процеса и запазването на Великобритания в структурата на ЕС.

Тази атмосфера се подгрява от общото недоволство на британците: Sky News, позовавайки се на проучване на общественото мнение, съобщи, че повече от три четвърти (78%) от гражданите на Великобритания смятат, че правителството направлява лошо преговорите по Брекзит. Да не забравяме, че позицията на Мей вече беше изключително отслабена, защото се опитваше да седи на два стола. За глобалистите е по-изгодно да държат Май на власт, за да завършат саботажа, а след това бързо да се отърват от нея, за да намалят интензивността на недоволството.

Превод: Поглед.инфо