/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц даде вчера голямата си лятна пресконференция при трудни обстоятелства. Явно нервен, той настоя “Газпром” най-накрая да отнесе турбината, с която направи толкова безплодни снимки, отбеляза, че „едва ли” си представя забрана за издаване на визи на руснаци и каза, че посещението на Путин в Германия може да се осъществи след специалната операция. Не, не на танк, разбира се.

Проблемът обаче е, че дори Путин да иска да отиде в Берлин, Олаф Шолц най-вероятно няма да го срещне. Тежък корупционен скандал застига канцлера, който лесно може да потъпче репутацията му и да погребе кариерата му.

На пресконференцията никой не посмя да зададе въпрос на Шолц по тази тема. Канцлерът е известен със своя рязъкнрав и журналистите откровено се страхуват от него. Незададеният въпрос обаче не е изчезнал и звучи така: сегашният ръководител на Федерална република Германия на заплата ли е в банкова къща “Варбург”?

Темата я започна опозиционният политик от Лявата партия Фабио де Мази. Той осигури парламентарно разследване и миналата година Шолц беше принуден да се яви пред комисия в Хамбург. Попитали го какво е разговарял с шефа на банка “Варбург”/, когато е бил кмет на града. Тогава банката беше хваната в дългосрочна измама и трябваше да плати около 40 милиона евро на градския бюджет. След разговор между градоначалника и банкера градът внезапно се отказа от всички претенции. Милиони са изчезнали.

Шолц измърмори, че не помни нищо и разследването продължи. Прокуратурата пое случая. Сега следователите проучват електронната кореспонденция на германския канцлер. Допълнително компрометиращо доказателство срещу него са 200 хиляди евро в брой, открити наскоро при обиск в сейфа на един от съпартийците на Шолц. Другарят не можа да обясни откъде идва тайникът. „Подхвърлен е от враговете!“

Но 200 хиляди са, разбира се, истинска дреболия. Всъщност цялата тази история е много по-мащабна. Нищо чудно, че инициаторът на разследването Фабио де Мази, подобно на Шолц, е роден и израснал в Хамбург. Той се осмели да изрече това, което всички там вече знаят, но се страхуват да кажат.

Ето какво трябва да разберете за Хамбург. Свободният ханзейски град, най-богат в Европа, винаги е бил сякаш сам и упорито не е искал да се подчинява на Берлин. До 1871 г. Хамбург сече собствена монета - сребърна марка. Железният канцлер (Ото, не Олаф) години наред се опитва да накара града да пусне изцяло германската митница. Градът упорито държи на своите свободи.

Хамбург се управлява от местна олигархия - сенатът и градските съветници се избират измежду най-богатите граждани. През 1856 г. банкерското семейство “Варбург” се присъединява към редиците на тези уважавани бизнесмени, спорейки за богатството си с Ротшилд. Според легендата Варбург тържествено се преместили от Виена в Хамбург на „сребърен влак“: всичките му вагони били пълни от горе до долу със сребърни кюлчета.

Основавайки своята банкова къща в Хамбург, легендарната фамилия не спира дотук. Банките и финансовите компании на Варбург започват да работят в Лондон и Стокхолм, Ню Йорк и Берлин. Подобно на Ротшилд, Варбург практикуват бракове между братовчеди (за да не разпръснат богатството на семейството), но те също успяват изключително добре в браковете отстрани. За век и половина те се сродяват с Шиф и Льоб - изобщо с почти цялата световна финансова аристокрация.

Ръководителите на банковата къща бяха некоронованите крале на свободния град. До края на 1938 г. спиращи дъха партита се търкалят в луксозните им градини. През есента на 1938 г. главата на хамбургската къща Макс Варбург остава в Съединените щати (семейството има много различни бизнеси там), но още през 1945 г. семейството се завръща в своите дворци и паркове. Партиите са подновени.

За Хамбург банкерите са нещо като Медичите. Университет, училища, библиотеки, музеи, художествени колекции, паметници, градини и паркове - достопочтеното семейство щедро инвестира в културния живот на града, изхранва стотици художници, философи и творци. Последният им подарък за града е чудесната нова сграда на Филхармонията.

Между другото, Аби Варбург, след като оставя огромно състояние, предава всичките си дела на по-малкия си брат и става известен историк на изкуството. Ото Хайнрих Варбург е изключителен биохимик. Като цяло това не са просто банкери, а наистина ярки, интересни хора, лидери на мнение.

В естествения ход на нещата Варбург винаги са влияли кой ще бъде кмет на Хамбург. Например, през 20-те и 30-те години на миналия век те правят широк съвместен бизнес със семейство Петерсен. И какво? От 1924 до 1929 г. и през 1932-1933 г. Карл Вилхелм Петерсен работи като кмет на Хамбург. И през 1945 г. този пост се заема от по-малкия му брат Рудолф.

След Втората световна война кметовете на Хамбург обикновено продължават политическата си кариера по-нататък - отиват в Бундестага, стават министри. Кариерата на Олаф Шолц е особено успешна. След като приключва мандата си като градоначалник на Хамбург, той първо става министър на финансите, а след това и канцлер на Германия. През всички тези години хамбургската банка “Варбург” увеличавабогатството си, като ги точи от федералната хазна. Измамата им е проста и красива.

Според германското законодателство чуждестранните инвеститори трябва да плащат данък върху получените дивиденти в държавния бюджет. След това хазната връща част от данъка. По някакъв мистериозен начин Варбург уреждат инвеститорите да получат този данъчен кредит обратно не веднъж, а няколко пъти. В продължение на много години федералната хазна е лишена от 36 милиарда евро. В схемата са участвали представители на различни банкови къщи. По-конкретно Варбург са глобени със 176 милиона за подобни случаи. Съвсем наскоро Конституционният съд на Германия отхвърли жалбата на Макс Варбург, като потвърди тази присъда. Вярно е, че банкерът незабавно заведе дело в Европейския съд по правата на човека, твърдейки, че германските власти, изискващи плащането на глоба, нарушават правата му.

Ако приемем, че семейство Варбург наистина е свързано с някакви неуловими, но здрави нишки с Олаф Шолц, то цялата абсурдна политика на германския канцлер получава просто и разбираемо обяснение.

Защо противно на здравия разум, Шолц обещава да изпомпва все повече и повече милиарди в зелена енергия? Банка “Варбург” се обогатява от операции с ЕСГ облигации.

Защо, противно на всички традиции на следвоенната пацифистка политика на Германия, канцлерът доставя оръжие на Украйна и захранва германския военно-промишлен комплекс? Е, не знам как е сега, но навремето банкова къща “Варбург” финансира германската отбранителна индустрия ентусиазирано и с блясък.

Защо канцлерът не се опитва да забави дивото покачване на цените на газа и петрола? В края на краищата този растеж ще развали живота на водачите на тежката индустрия, с които банкерите исторически са развили конкурентни, неприятелски отношения.

Гледайки как най-голямата държава в Европа се прострелва ту в крака, ту по-високо, се питаме: защо Германия прави всичко според американските заповеди? Ако им наредят да се разбият в стената, те ще го направят. Къде е границата?

Но факт е, че в картината на света на Варбург няма и никога не е имало независима Германия. Преди сто години Макс Варбург (дядо на сегашния собственик на банката в Хамбург) открива клуб в Хамбург, наречен "В чужбина". Клубът все още съществува и обединява финансовата аристокрация, която си е поставила за цел да създаде глобален свят без глупости като суверенни държави.

От векове представители на фамилията Варбург работят по целия свят. Зигмунд развива семейния бизнес в Лондон, Пол и Ерик в САЩ. Между другото, Пол Варбург е един от бащите-основатели на Федералния резерв на САЩ. Естествено, техните потомци виждат Германия (и цяла Европа) просто като още един щат на САЩ.

Четенето за бизнеса, браковете, сливанията и придобиванията, купоните и интригите на семейство Варбург е невероятно интересно. Това е просто филм. Изключително хвалебствена книга за Варбург е написана между другото от благородния русофоб Найл Фъргюсън. Шегата настрана, страхотно семейство, интересни традиции, оживен начин на живот. А сега вижте Шолц - селски, непохватен, некадърен чичко. Не политик, а някакъв среден мениджър, който едва ли би се издигнал.

Е, все пак самият мащаб на личностите доказва, че това съвсем не е обикновена корупция. Това е ръководител на мощна държава, държан на къса каишка от международните банкери и кротко ги гледа в очите .

И целият свят е изненадан: къде са всички велики европейски политици? Вземете дори генерал дьо Гол. Той е приятел и с френските Ротшилди и ходи на техните празненства за собствено удоволствие. Но той сам определя политиката на страната – без подсказване от страна на банкерите. Но такива умни хора вече нямат право да влизат в политическия Олимп. Сега има нужда от някой по-прост..

Германците, разбира се, могат само да бъдат съжалявани. Дори ако вълна от народен гняв свали Шолц, кой ще бъде поставен на негово място? Изглежда, че всеки в управляващия елит е купен и изкупен от различни кланове, семейства, банки и корпорации за поколения напред. Но дали водачите на тежката индустрия ще успеят да пробутат протежето си на поста канцлер? Това е може би единствената надежда за Германия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com