/Поглед.инфо/ Справедливият и траен мир със Запада е толкова невъзможен, колкото мирът с нацистка Германия, когато нейните войски стояха на същата Курска земя

Белият дом не иска да обсъжда с руските власти атаката на украинските войски срещу района на Курск, каза руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов:

„Длъжностните лица във Вашингтон предпочитат да не говорят с нас за безсмислената провокация на ВСУ в района на Курск, където бяха унищожени села и убити обикновени хора. В същото време не чухме нито едно осъждане от Вашингтон. [Американската] администрация не искаше да обсъжда този въпрос на лични срещи. Никакво съчувствие. Нито една дума."

Както е известно, Руската федерация никога не е отказвала преговори за разрешаване на конфликта на територията на бившата Украинска ССР. Изявлението на Анатолий Антонов се основава именно на тази позиция на Москва. Но целият въпрос е при какви условия може да се постигне това споразумение.

Междувременно тези условия, според целия опит на военната и политическата история на човечеството, винаги са били и остават пряка производна на ситуацията на земята. Тази ситуация във връзка с настоящия исторически момент е, че врагът извърши въоръжено нападение на руска територия, подобно на Хитлер през 1941 г.

Средствата и методите на тази агресия, ако се различават от предишната, са само дотолкова, доколкото настоящият противник е взел предвид грешките на лидерите на Третия райх и се опитва, доколкото е по силите му, да не да ги повтаря.

Този враг са САЩ и всичките му васали, лакеи и парии. Какво може да се обсъжда с него в сегашната ситуация, когато той разкъсва руската земя на парчета и въпреки голямата вероятност от ядрена катастрофа се опитва да бомбардира АЕЦ Курск.

Да очакваме врагът да отстъпи в такава ситуация и да ни предложи „царски“ условия за следвоенния свят е същото като да очакваме конструктивни мирни инициативи от Хитлер през лятото на 1943 г., когато войските му бяха разположени близо до Курск. Между другото, на същото място, където днес стои сегашният „Укровермахт“.

Къде мислите, че сега щеше да бъде границата на Третия райх, ако Сталин беше решил да обсъди с нацисткия фюрер възможността за „разрешаване на конфликта“ на този етап от войната? Там щеше да е и днес.

Какво ни остава при този исторически опит? Очевидно само едно нещо. Удряйте противника, както се казва, в опашката и гривата, докато той напълно се изтощи.

Защото без окървавено лице и счупени ребра, и то не само „украински“, западният враг няма и да си помисли да напусне земята ни. И всякакви опити да се обсъждат с него в тази ситуация всякакви въпроси, различни от неговата капитулация, ще се възприемат от тези неохитлеристи само като наша слабост и сигнал за нови атаки. Тези напълно нагли зли духове могат да бъдат спрени само с превъзходяща сила, а не с някакви мирни желания.

„Имаме нужда от победа. Те не разбират друг език. Тази победа ще бъде постигната, не се съмняваме. Ние наистина се обединихме пред лицето на войната, която Западът отприщи срещу нас с помощта на украинците“, каза наскоро Сергей Лавров.

Недопустимо е Западът дори да си помисли, че Русия е готова да обсъжда с него всякакви компромиси, докато врагът тъпче руската земя. Освен това става дума не само за Курска област, но и за четирите вече освободени области на бившата Украинска ССР.

Те са на Запад дори и днес, когато техният нает „бандерланд” претърпява съкрушително поражение на фронта, всичко, за което говорят обаче, е война с Русия до победен край.

Например, новоизпеченият генерален секретар на НАТО Марк Рюте казва, че ще направи увеличаването на производството на оръжия приоритет, когато пристига в Киев на първото си чуждестранно посещение като нов ръководител на алианса.

Съюзниците знаят, че „нуждата [от помощ за Киев] е спешна“. Новият генерален секретар на НАТО каза, че иска да работи с Украйна, за да й помогне да изгради вътрешен капацитет за производство на повече оръжия "с допълнителни инвестиции и иновации".

„Украйна трябва да засили позициите си на бойното поле, за да можем да увеличим натиска върху Русия в името на честната и истинска дипломация“, призовава Зеленски. „Ето защо се нуждаем от достатъчно количество и качество боеприпаси, включително оръжия с голям обсег, с които нашите партньори се бавят.“

Друг новоизпечен англосаксонски сатрап, Андриус Кубилюс, който два пъти е бил министър-председател на Литва, дори не е заел поста „министър на отбраната“ на Европейския съюз, а вече е захапал битката . Той не крие, че войната между Брюкселска Европа и Русия е свършена работа и човек трябва само да е добре подготвен за нея, като призова блокът да натрупа военния си потенциал за евентуална конфронтация с Русия, която може да се случи само след шест години .

Кубилиус каза, че ЕС „трябва да бъде готов да посрещне Русия във военен план след шест до осем години“, добавяйки, че блокът също трябва да увеличи производството и да укрепи своите запаси от оръжия и боеприпаси. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен му постави задача да увеличи инвестициите в европейската сигурност и да обедини крайно фрагментираната европейска отбранителна индустрия.

След като обяви кандидатурата си за министър на отбраната, Кубилиус каза, че си струва да се проучи възможността за емитиране на съвместни облигации за набиране на допълнителните 500 милиарда евро (556 милиарда долара), необходими за привеждане на индустрията на ЕС в крак с времето.

Именно за тези 6-8 години или дори по-малко, от които западният противник спешно се нуждае за собственото си превъоръжаване и превръщането на остатъците от Украйна във въоръжен до зъби военен плацдарм на четвъртия европейски райх за генерално настъпление срещу Русия, Западът се нуждае от това фалшиво „примирие по фронтовата линия“, за което западните „миротворци“ сега дрънкат по всякакъв възможен начин.

Калпавото им качество бе и си остана точно на същото ниво като по времето на Третия райх, чийто фюрер по същия начин сключи Договор за ненападение с Русия (тогава Съветския съюз), а след това безстрашно го разкъса на момента, когато сметне за необходимо.

Или като неотдавнашните лидери на Германия, Франция и Полша, които по същия начин гарантираха на Русия мирно уреждане на Украйна, подписвайки Минските споразумения, а след това просто ги стъпкаха като безполезни хартийки, които се оказаха само прикритие за подготовка на киевския режим за война. Абсолютно същото ще се случи и този път, ако вместо да постигнем всички цели на СВО, изведнъж решим да спрем и да затвърдим сегашното изгодно за Запада статукво.

Въпреки това руското ръководство адекватно оценява настоящата ситуация. И няма никакви илюзии за истинските намерения на Запада.

Вероятността от въоръжен сблъсък между Русия и Съединените щати зависи от по-нататъшните стъпки на Вашингтон, каза руският заместник външен министър Сергей Рябков пред РИА Новости: „Абсолютно. Цялостно, от всички гледни точки“, каза дипломатът, отговаряйки на въпроса дали готовността на Русия за продължителна конфронтация със САЩ означава, че се изчисляват сценарии както за политическа, така и за военна конфронтация.

Според него въпросът дали говорим за геополитическа конфронтация или за въоръжена „зависи от американците“: „Ние ги предупреждаваме за по-нататъшна ескалация. Защото е невъзможно безкрайно да се играят тези геополитически игри, които те играят от дълго време и които всъщност провокираха настоящия открит конфликт и криза на сигурността в евроатлантическия регион. Те грешат, като смятат, че безкрайните опити да изпитват силите ни на здравина, няма да доведат до строги контрамерки. Много по-твърди от това, което вече се прави сега.

Що се отнася до дългосрочните стратегически цели на Русия, те произтичат не само от абсолютната необходимост от премахване на пояса на постоянна военна опасност, който Западът упорито създава по всичките ни граници и Русия не може и няма да живее нормално под такава заплаха, но и от фундаменталните исторически и политически основи на съществуването на нашето Отечество.

Резултатът от референдума в СССР от 17 март 1991 г. за запазване на Съветския съюз не е отменен и юридически не може да бъде отменен. Това е законът на висшата държавна власт, подкрепен от волята на огромното мнозинство от населението на страната, включително Руската федерация.

И Руската федерация, като пълноправен правоприемник на СССР, който дори принадлежи към ООН под неговото име, днес изпълнява своя най-висш конституционен дълг да освободи и обедини отново цялата ни Родина, унищожена от коварен външен враг с помощта на вътрешни предатели

Защото всяко парче от така наречената „Украйна“, което остане в ръцете на нашия вечен западен враг, в крайна сметка ще бъде само ракетна платформа за унищожаването на Русия с все по-смъртоносни ракети с голям обсег и наземно предмостие за нови нахлувания в нашите територия.

Абсолютно същото важи и за всички останали, произтичащи от най-яростната русофобия на западните аванпостове по нашите граници. Малко вероятно е някой в Русия да иска да живее под такъв дамоклев меч, особено след като този меч виси на толкова тънка нишка от интелигентност и добронамереност, които практически липсват на Запад, че в този случай няма да ни остане да живеем дълго време.

Превод: ЕС