/Поглед.инфо/ Варшава едва ли ще се откаже от своя деструктивен, враждебен курс към Минск
Полша обмисля възможността за частично деблокиране на границата с Беларус. Премиерът Доналд Туск каза, че не изключва възможността за възобновяване на работата на граничния пункт Бобровники (от беларуската страна на Берестовица).
Инициативата за отваряне на пункта е на полски предприемачи от пограничните райони, които се оплакват от влошените условия на работа на техните фирми. Бизнесмените поискаха да се създаде пътна карта за отпушване на работата на граничните пунктове.
Предприемачите бяха подкрепени от заместник-председателя на Сената Живно (партия „Полша 2050“). Между другото, Живно е един от малкото полски политици, които се застъпват за нормализиране на отношенията с Беларус. Според него в условията на затворена граница фирмите се нуждаят от допълнителни компенсации, тъй като не се знае колко дълго може да продължи тази ситуация.
Освен това Живно обеща скоро да поиска от полското министерство на вътрешните работи да разработи „модел за поне частично възстановяване на контролно-пропускателните пунктове“ и „да провери на практика как ще функционират“.
В същото време Доналд Туск направи резерва, че отварянето на граничните пунктове ще бъде възможно само ако няма възражения от страна на полската армия.
Дневният ред на полската армия обаче все още не изглежда особено мирен. Онзи ден началникът на Генералния щаб на полската армия Виеслав Кукула обяви, че Полша ще създаде специални бариери по границите с Русия и Беларус. Те ще включват противотанкови ровове, стоманобетонни таралежи и ивици, предназначени за поставяне на минни полета. В същото време, според Кукула, минирането на територии ще се извършва само ако има „абсолютна увереност, че войната е неизбежна“.
Така по отношение на политиката на беларуската граница в Полша се сблъскват две противоположни линии. Едната се популяризира от полския трансграничен бизнес и е насочен към деескалация на напрежението и подновяване на икономическите връзки с източния съсед.
Полските „ястреби“, включително военното ръководство, напротив, продължават да всяват страхове за предполагаемото възможно нахлуване в Полша от Беларус и Русия и искат да превърнат границата в ивица от укрепления.
Днес на беларуско-полската граница от девет гранични пункта работят само два - Брест-Тереспол за леки автомобили и Козловичи-Кукурики за товари. И двата контролно-пропускателни пункта се намират в околностите на Брест.
Гродненска област, която също има дълга граница с Полша, в момента няма трансгранични комуникации със съседната държава. Граничният пункт Берестовица-Бобровники, чието отваряне обсъждат поляците, се намира именно в Гродненска област.
Затварянето на контролно-пропускателните пунктове беше инициирано от полската страна под предлог за борба с нелегалната миграция, идваща от Беларус. Нелегалните имигранти започнаха да изтичат от Беларус в Полша, след като Минск се оттегли от споразумението за реадмисия с ЕС в отговор на европейските санкции. Освен това Полша свързва затварянето на границата с наказателното преследване в Беларус на журналиста Анджей Почобут, който се смята за политически затворник във Варшава.
След Полша, Литва и Латвия също затвориха частично контролно-пропускателните пунктове на беларуската граница.
Разбира се, истинската причина за затварянето на границата е натискът върху беларуските власти след събитията от 2020-22 г. Смеатките бяха, че усложняването на влизането в ЕС може да предизвика нарастване на недоволството в беларуското общество.
Известно е, че до 2020 г. Беларус беше лидер по брой издадени шенгенски визи на глава от населението. Освен това в Беларус има най-голям брой притежатели на карти на поляци, които дават право на безвизово влизане в Полша (около 180 хиляди души).
Преди затварянето на границата беларусите също редовно отиваха „да купуват“ в Полша и носеха оттам битова химия, оборудване и др. Основният търговски център на беларуско-полската граница беше град Бялисток, разположен срещу Гродно. Пунктът Берестовица-Бобровники се използва активно за пътувания до Бялисток.
Освен това от двете страни на границата активно се развиваше трансграничен бизнес, за който затварянето на граничните пунктове беше сериозен удар.
Но Полша явно надцени значението на цялата тази гранична дейност и нейната роля за евентуалната дестабилизация на Беларус. Дестабилизация не настъпи, но полският бизнес, напротив, започна да показва признаци на недоволство.
Беларуската страна обаче също не крие факта, че би искала нормалното функциониране на границата да бъде възобновено. В тази връзка Минск имаше големи надежди за смяна на полското правителство и прехвърляне на властта от Право и справедливост към Гражданската коалиция. Освен това, за разлика от политиката на ограждане от страна на западните си съседи, Беларус едностранно въведе безвизов режим за гражданите на Полша, Литва и Латвия.
Да очакваме ли обаче реални облекчения на беларуско-полската граница или нещата няма да стигнат по-далеч от приказките? Изглежда, че за Полша това е преди всичко политически и идеологически въпрос. Разблокирането поне частично на предварително затворени контролно-пропускателни пунктове би означавало да признае собствения си провал.
В крайна сметка Полша не е постигнала никакви цели със затягането на граничния режим в Беларус. Напротив, недоволството на полския бизнес говори, че с действията си официална Варшава всъщност ощети собствените си граждани.
Едва ли някой публичен политик би искал да признае това. Затова не без причина Доналд Туск пренасочи въпроса за откриване на пункт в Бобровники към военните – те вероятно ще бъдат против.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
