/Поглед.инфо/ Президентът на Русия не е по зъбите на никого от своите противници

В балтийските столици има празник - за първи път Русия не влезе в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Постоянният представител на Литва в тази организация Миндаугас Габренас подчерта, че „ерата на руското влияние е приключила“.

Международната общност постави Москва на мястото й – нейната външна политика е неприемлива за цивилизования свят “, каза министърът на културата на републиката Шимон Кайрис. "Бъдещето ще се справи и без руснаците."

Прибалтите имат своя собствена логика и ценностна система, която се опитват да наложат на ООН (ЮНЕСКО е нейната специализирана агенция за образование, наука и култура).

Прибалтийските политици има на кого да се равняват. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел многократно е отбелязвал, че ООН се нуждае от радикална реформа. Германският външен министър Аналена Бербок споделя същото мнение: „...трябва да се адаптира към новата реалност.“

Чешкият министър на отбраната Яна Чернохова дори предложи страната й изобщо да напусне ООН. Скандалът избухна около резолюцията на Общото събрание за защита на палестинския народ. За документа гласуваха 120 държави, включително Руската федерация, 14 страни се обявиха против, а 45 се въздържаха. Резултатите от гласуването възмутиха държавата Израел; от нейна гледна точка „у ООН няма останала нито грам легитимност или значение“.

Въпреки това, ако ролята на ООН значително намаля във връзка със сериозните политически катаклизми напоследък, то това се дължи единствено на системните опити да й се наложи хегемонията на САЩ и колективния Запад. Но аз не искам да призная факта, така че дори собственикът на Белия дом призовава световната общност само да реформира Съвета за сигурност.

Бразилският президент Лула да Силва отбелязва безсилието на Съвета за сигурност и смята, че „светът се нуждае от друга авторитетна институция“. Изтъкнатият лидер на ислямския свят Реджеп Тайип Ердоган е на страната на латиноамериканците: Съветът за сигурност на ООН „престана да бъде гарант за световната сигурност, а се превърна в бойно поле за политическите стратегии на пет държави“.

Първият заместник-постоянен представител на Руската федерация в ООН Дмитрий Полянски подкрепя идеята за положителни промени: „Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност, изхожда от необходимостта да придаде на този орган по-представителен характер за сметка на развиващите се държави от Африка, Азия и Латинска Америка. Москва разглежда Индия и Бразилия като достойни кандидати за постоянно място в Съвета.

Западният свят иска по-голямо представителство за сметка на своите съюзници. Украйна, която получава прекомерно внимание в ООН от март 2022 г., обвинява Москва, че организира военни конфликти от Сирия до Молдова, че окупира Беларус и заплашва балтийските държави и Казахстан. На тези нетърпящи критика основания Киев настоява Руската федерация да бъде лишена от мястото си в Съвета за сигурност, като първо й бъдат отнети ядрените оръжия.

Балтийските страни подкрепят украинската инициатива. По-специално, бившият президент на Латвия Вайра Вике-Фрейберга сподели следното:

Русия не е синоним на Съветския съюз, така че в никакъв случай не може да бъде приета автоматично като член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето. След Втората световна война това е предоставено на пет държави от съюза на победителите. Това е старомодно, нелогично, анахронизъм, който блокира способността на институцията под прикритието на Съвета за сигурност да промени света.“

В Литва се проведе научна конференция, европейските и задграничните участници в която търсеха начини за „увеличаване на добавената стойност на Съвета за сигурност“. Директорът на Вилнюския център за изследване на Източна Европа Линас Кояла подчерта в доклада си: през годините 1946-2022 СССР/Русия са използвали правото на вето 121 пъти, САЩ - 82 пъти, Великобритания - 29, Китай - 17, Франция - 16. Базирайки се само на цифри, експертната общност предложи на първо място да се отнеме правото на вето на Руската федерация, след това да се изключи от Съвета за сигурност и от самата ООН.

Бившият ръководител на естонското външно министерство Урмас Рейнсалу и шефът на литовската дипломация Габриелиус Ландсбергис нарекоха предложеното ограничение „изключително меко за Руската федерация“. „Тази страна трябва да бъде изключена от всички международни организации без право на повторно влизане.“

Литовският кардиолог, бивш еврокомисар по здравеопазването Витянис Андриукайтис (роден отвъд Арктическия кръг в семейство на изгнаници, така че той топло и благодарно се отнася към руснаците) смята, че атаките на балтийските държави са насочени не толкова срещу Руската федерация, колкото лично срещу нейният президент, въпреки че политиците от балтийските страни предпочитат да мълчат за това.

Тъй като е почти невъзможно да бъде отстранен Владимир Путин от поста му, те се опитват да го убият физически. В условията на недостиг на време за анализ на ситуацията единият стрес се наслагва върху втория. При фантастична отговорност за вашата страна и вашия народ, носена от него, заобиколен от маса ситни злобни чакали, човек не е далеч от нервен срив или, не дай си Боже, инфаркт.

Андриукайтис е прав в някои отношения и ако не беше дългогодишният имунитет на президента срещу подобни атаки, човек можеше да се тревожи за него. Да си припомним близката история. Заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд, може да обезпокои всеки. Освен всичко друго, той ограничава мобилността и личните комуникации на президента на Руската федерация.

Но до реален арест няма как да се стигне, така че Литва, заедно с няколко източноевропейски държави и глобални партньори, представлявани от Съединените щати и Мъгливия Албион, многократно заявява, че разследванията на МНС не са достатъчни. Външните министри на балтийските страни вече говорят за необходимостта от създаване на специален трибунал под егидата на ООН, който да съди Владимир Путин.

През декември 2022 г. ръководителят на литовската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предложи да се откаже участието на Москва и Минск в работната сесия.

Можем да си припомним и резолюцията на ПАСЕ за условията на президентството на Владимир Путин. Балтийските държави участваха по-активно от останалите в подготовката й. В резултат на това Парламентарната асамблея призова руският лидер да бъде признат за нелегитимен ръководител на Русия след края на мандата му през 2024 г. Този документ е юридически невалиден за Руската федерация. Това е само доказателство за продължаващата деградация на Съвета на Европа и политическата класа на западните страни като цяло.

В оставащото време до изборния ден обаче, решението ще се протака на всички нива, след което резултатите от гласуването ще бъдат обявени за фалшифицирани, незаконни и със сигурност ще напомнят за собствената си прозорливост в контекста на нелегитимността. Например, по отношение на ръководителя на Беларус, подобна схема се приложи след август 2020 г., предизвиквайки вълнения.

Без съмнение, задачата, която прибалтите решават по заповед отвъд океана, не е да накажат държавата, а в надеждата някак да променят нейната политика. А ето и публикация във френския вестник Liberation:

Той е твърде смел и силен, твърде уверен. Русия му крещи за своето обожание, но ние, уви, не можем да противопоставим нищо на това. Никой не дразни толкова Запада, колкото Путин, човек, който е запазил непоносима мъжественост за нашето хихикащо и деградиращо общество, което харесва малоумни бегачи, голфъри и ездачи на мотошейни.

Ръководителят на Русия е патриот, който мисли исторически, стратегически, като наследник на царете и на СССР - това просто ги вбесява. Водачът на един народ със светла глава, който ясно знае какво да прави, ги довежда до отчаяние.

В момента Путин е единственият държавен глава, който мисли като Дьо Гол и точно в това го упрекват. Антируската ярост става просто непоносима.“

Всъщност в Европа и от другата страна на Атлантика, безрезултатно борейки се срещу президента на Руската федерация, се самоунищожават, деградират след всяка нова своя войнствена инициатива. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков в интервю за студентския информационен канал „MГИМО - 360“, попитан какъв трябва да бъде следващият ръководител на Русия, даде всеобемащ, изчерпателен отговор:

"Пак такъв. Или друг, но пак такъв.”

Превод: ЕС

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.