/Поглед.инфо/ От 5 до 10 май китайският президент Си Дзинпин направи обиколка в Европа, като посети Франция, Сърбия и Унгария.
От есента на миналата година икономическите отношения между Европейския съюз и Китай значително се влошиха. ЕС започна поредица от разследвания на редица китайски компании и цели пазарни сегменти. През октомври европейски служители започнаха антисубсидийно разследване на китайските електрически превозни средства. На свой ред Пекин изрази крайно недоволство и обеща да защити правата на своите производители - но това не помогна.
Също през октомври Европейският съюз обяви разследване срещу Китай за евентуални субсидии от Пекин за производителите на стомана. През април тази година ЕС започна разследване на практиките за държавни поръчки на китайския пазар на медицинско оборудване. Сега Европейската комисия подозира, че европейските компании на китайския пазар не получават равен достъп до договорите.
Според вътрешни лица предстоят още няколко подобни разследвания на китайски високотехнологични продукти. Причината за разследванията може да е геополитика - сътрудничество в тази област с Русия, която е под санкциите на ЕС. В същото време влошаването на икономическите отношения с Европа вече е крайно нежелателно за Китай.
Първо, китайската икономика не се представя добре. По данни на Националното статистическо бюро на Китай рентабилността на китайския индустриален сектор през март е намаляла с 3,5% спрямо миналия март. Печалбите на държавните компании падат с 2,6%, частният сектор потъва с 5,8%.
В мащаба на китайската икономика това са гигантски суми. Лидерите на страната се борят да запазят инерцията на икономическото възстановяване и да увеличат общия импулс на растеж на фона на спад на пазара на недвижими имоти, слабо вътрешно търсене и продължаващи рискове от дефлация.
Второ, икономическото напрежение между Китай и Съединените щати продължава. Посещенията в Пекин на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън и държавния секретар Антъни Блинкен не разрешиха натрупаните проблеми. И ако Доналд Тръмп спечели президентските избори след шест месеца , на Китай ще му бъде много трудно. Затова Си Дзинпин отиде в Европа.
Важно е да се отбележи, че Китай възприе западния модел в преговорния процес и се опитва да избягва контакти с интеграционни групи. НАТО например прави същото. Преди СВО алиансът избягва контактите с ОДКБ по всякакъв възможен начин, предпочитайки да преговаря с всяка страна поотделно. Това улеснява откриването на слабите места на противоположната страна и оказването на натиск върху тях, заобикаляйки консолидираната позиция на другите страни-членки на ОДКБ.
Сега Пекин прави същото. Тя търси опора в Европа в лицето на отделни държави, които се интересуват и се нуждаят от Китай - по свои меркантилни причини, а не в рамките на подхода на колективния Запад.
Страните - мъниста върху китайската броеница
Древна китайска мъдрост гласи: нека мънистата в броеницата да са различни, по-важното е броеницата да е в ръцете ви. Ето защо ръководителят на Китай пътува до толкова много различни страни.
Започна с Франция. Сегашният ръководител на републиката Еманюел Макрон е млад, енергичен, амбициозен човек в политиката и въпреки че често прави остри забележки и рейтингът му не е толкова висок, Макрон ще управлява поне още три години. И тогава, разбирате ли, конституцията ще бъде променена, така че Марин льо Пен да не стане президент.
Още когато Ангела Меркел беше на поста, Макрон излагаше идеи за реформиране на Европейския съюз и още тогава се пробва в ролята на лидер на асоциацията, след като канцлерите напуснаха политиката. Сега, на фона на мрачния Олаф Шолц , Макрон се опитва да блесне още по-силно.
Не може да се подценява значението както на Франция като цяло, така и на нейния президент в паневропейските дела. Но Макрон се нуждае от победи, за да изясни и укрепи политическата си позиция и авторитет.
Установяването на отношения с китайската цивилизация (а това е точно цивилизация, а не просто държава), говорейки от името на европейската цивилизация, би изглеждало много впечатляващо. Очевидно затова Си Цзинпин разчита на Макрон като човек, готов да прокарва китайските интереси в Европа за собствените си цели.
На свой ред френският президент прави всичко, за да установи доверителни контакти със Си Дзинпин. За да направи това, той дори заведе китайския лидер в департамента Hautes-Pyrenees в региона Окситания - в родината на баба му. Напълно възможно е на неформално ниво ръководителят на Китай и президентът на Франция да са си предали стремежите на страните, които органично преплитат интересите на Европа, от една страна, и партньорите на Китай, включително Русия, от друга. .
Официалното ниво също не беше празно - страните подписаха 18 междуведомствени споразумения.
В първия ден от престоя на Си Дзинпин във Франция в преговорите се включи и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен . Прозвуча парафраза на колективната мъдрост на брюкселските чиновници: „Китай трябва да спре“, „Китай трябва да осигури...“, в противен случай „Европейският съюз е готов да предприеме строги търговски мерки срещу Китай“. И така нататък.
Китайският лидер, както винаги, беше сдържан и се опита да убеди фон дер Лайен, че сътрудничеството между страните е взаимноизгодно поради общите интереси в областта на зеления и цифровия преход, общите вериги на стойността, взаимозависимите пазари и много други.
Трудно е да се каже какъв извод е направила за себе си ръководителят на Европейската комисия, тъй като тя отказа да отговаря на журналистически въпроси. Но напрежението между европейската бюрокрация и китайското ръководство очевидно не може да бъде разрешено.
След Франция Си Дзинпин посети Сърбия. Тук намеренията на Китай са ясни. Преди това Пекин искаше да превърне Беларус в хъб - работилница за китайски продукти за Европа, където да се поставят само етикети „Произведено в Беларус“, за да няма излишен шум в Европейския съюз за господството на китайски стоки.
Но по политически причини това днес вече не е възможно. Сега Беларус е под санкции и в конфронтационен клинч с „цъфтящата градина“. Затова в това отношение тя ще бъде заменена със Сърбия.
Освен това на 1 юли влиза в сила споразумение за свободна търговия между Китай и Сърбия, което ще даде възможност на сръбските земеделски производители да се реализират пълноценно на бездънния китайски хранителен пазар.
Нови порции китайски инвестиции и технологии ще отидат в Сърбия за изграждане на предприятия, възстановяване и обновяване на инфраструктурата, която в много отношения не се е възстановила напълно след агресията на НАТО.
Общо страните подписаха около 30 различни документа за сътрудничество.
В Унгария, където Си Дзинпин пристигна в последния етап от обиколката си, също бяха подписани 18 документа за двустранно сътрудничество в различни области - от ядрената енергетика до селското стопанство.
Сърбия и Унгария са активни участници в китайския глобален проект „Един пояс, един път“. С посещението си китайският лидер значително разшири възможностите за Китай в Сърбия и Унгария, а чрез тях и в Европа като цяло. Ситуацията с Франция е по-сложна, но и там си струва да се има предвид, че резултатите ще се появят, макар и по-късно.
Геополитиката, СВО и бъдещето на света
Разбира се, по време на посещението на Си Дзинпин в Европа не се обсъждаше само икономиката. Говориха и за конфликта между Русия и Запада. И двете страни се подготвят за следващата стъпка в евентуална ескалация. На Запад има почти официални изявления, че ако украинският фронт се разпадне, в Украйна ще бъдат изпратени войски от една или повече западни държави.
В отговор на 6 май Русия започна извънпланова подготовка за учения за тестване на използването на тактическо ядрено оръжие във всички области. Очевидно реални тактически ядрени боеприпаси се изваждат от складовете и се монтират на стандартни носители на войските и силите на Южния военен окръг, авиацията и ВМФ.
Всъщност и двете страни демонстрират на Китай решимостта си да извървят целия път в конфронтацията. Пекин трябва да избере дали да продължи да подкрепя Русия или да вземе страната на Запада, неговия модел на световен ред.
Това е труден избор за Китай. Голяма война би повлияла значително на нейната външна търговия и стратегически планове като „Един пояс, един път“. Сега китайското ръководство се опитва да разбере дали ще има голяма война, кой възнамерява да участва в нея и с какви сили, докъде са готови да стигнат страните и какви могат да бъдат компромисните точки за евентуални преговори. Само като разбере това, Китай ще заеме позиция в новия етап на ескалация.
Припомняме, че Си Дзинпин ще се срещне с Владимир Путин в Пекин на 15-16 май. На свой ред Западът и украинската страна активно се подготвят за мирна конференция в Швейцария, която ще се проведе на 15-16 юни и на която са поканени 160 държави.
Западът и украинската страна искат да разработят общ ултимативен план за „мир“ и да го представят на Русия като безалтернативен вариант. Казват, или светът е под нашата диктовка, или 160 страни ще бъдат срещу вас. Макрон и Урсула фон дер Лайен вероятно са се опитвали да предадат предстоящата ситуация на китайското ръководство - така че Си Дзинпин да каже на Путин за това по време на срещата им през май.
След това на 9-11 юли във Вашингтон ще се проведе среща на върха на НАТО. Напълно възможно е това да бъде среща на върха на решения, произтичащи от предишни събития. И Китай ще бъде едно от ключовите звена в тях.
Превод: ЕС
"ЛЕВИЦАТА"-Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доц. В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и д-р Р.Петков от Поглед.инфо
