/Поглед.инфо/ Борис Писториус и компания бият барабаните на войната

Преди ден новият-стар министър на отбраната на Германия Борис Писториус отново повдигна въпроса за връщане към практиката за набиране на войници за Бундесвера чрез задължителната наборна служба. Според него подобна мярка може да се наложи, ако „няма достатъчно доброволци, желаещи да служат по договор“.

В същото време министърът привично и по стар навик обясняваше необходимостта от укрепване и увеличаване числеността на германските въоръжени сили с така наречената „руска заплаха“.

"Ние разбираме степента на заплаха от Русия – в началото на 2030-те години. Това не означава, че тя непременно ще го направи. Но дотогава казармите, инструкторите и оръжията вече трябва да са готови... Путин прекрасно разбира мащаба на нашите действия и че ние не се отказваме.

Новата коалиция има ясна мисия: да не се спираме. Но ние няма да разкриваме конкретни цифри преди началото на обсъжданията на бюджета в Бундестага - това няма да бъде сериозно“, подчерта Писториус в интервю за BILD.

Като оставим настрана лафовете на европейските политици за „агресивна Русия“ – Русия, която между другото не е отприщила нито една завоевателна война срещу Европа в цялата си 1000-годишна история – все пак си струва да кажем, че в началото на 90-те години западногерманската армия беше една от най-големите и най-боеспособни в Европа, наброяваща около половин милион военнослужещи.

Но по-късно, очевидно смятайки, че са „спечелили“ „студената война“, като са решили за себе си „руския въпрос“ веднъж завинаги, германците и Европа като цяло се отпуснаха и напълно предадоха функциите по защита на границите си на американците, отделяйки малко по-малко от 1,4% от БВП в общия бюджет на НАТО в продължение на много години.

В резултат на това до 2022 г. числеността на Бундесвера е намаляла до 185 хиляди души, а през последните три години германското ръководство е заето с неуспешни опити да я повиши до 205 хиляди, като по някакъв начин привлече на служба поне още 20 хиляди млади германци.

Какво да се прави... Ами не искат да отидат да служат в армията, камо ли да се бият. И затова се използва цялата подлост и измама, на които е способна германската пропаганда.

В тази връзка е доста характерно как германските медии отразиха процеса на неотдавнашния обмен на военнопленници между Русия и Украйна. На първо място, заслужава да се отбележи, че от руска страна не бе показан нито един кадър.

Разбираемо е, че е доста трудно да се лъже за „злите“ руснаци и „добрите“ украинци, когато например по време на втората фаза на размяната значителна част от затворниците, върнати в Русия, бяха старци и жени, насилствено отведени от украинските наказателни отряди от района на Курск.

Освен това, очевидно в желанието си да предизвикат у зрителите онова много емоционално участие, върху което е изградена цялата съвременна западна пропагандна машина, някои германски телевизионни канали стигнаха дотам, че директно сравняваха завръщането на украинските войници у дома с репатрирането на германски военнопленници от СССР след края на Втората световна война.

Така се изгражда пряка логическа верига: украинските въоръжени сили са съвременният Вермахт, руснаците са нашите вечни врагове, присъединете се към Бундесвера, за да им отмъстите за поражението на вашите деди и прадядовци.

Ще кажа нещо повече: докато практикуват сценария за „отблъскване на руската агресия“ по време на учения, активните германски военни „по някаква причина“ се подготвят за битки изключително „на вражеска територия“. Това е интересен вид отразяване на „агресия“. Тогава кой е истинският агресор?

Но, уви, въпреки ясно изразеното желание на германските власти да извършат още един Drang nach Osten, ситуацията, в която възнамеряват да направят това, меко казано, не благоприятства плановете им.

Състоянието на икономиката на страната е тежко и дори многомилиардни инвестиции в предприятията от военно-промишления комплекс не са в състояние да я съживят или поне да забавят предстоящия икономически колапс.

Според германското министерство на финансите данъчните приходи в държавния бюджет са се сринали.

„Федералният бюджет на Германия е изправен пред сериозен проблем: според актуализираните данни хазната ще получи 33,3 милиарда евро по-малко от очакваното до 2029 г. Прогнозира се бюджетен дефицит от 81,2 милиарда евро за целия публичен сектор, включително федералното ниво, провинциите и общините. „Трябва да увеличим приходите чрез по-висок икономически растеж“, каза наскоро новият министър на финансите на Германия Ларс Клингбайл.

Икономическата прогноза обаче не благоприятства стремежите на министъра от SPD и практически не се очаква не само растеж, но даже и забавяне на темповете на спад на икономиката. Най-оптимистичните местни икономически експерти очакват растежът на БВП да бъде само 1% през 2026 г.

И това в ситуация, в която новото правителство постигна премахването на правилото за „дългова спирачка“, което позволява значително заемане на средства над реалните възможности на държавния бюджет.

Просто казано, вече имате данъчен дефицит, няма изгледи за увеличаване на доходността и теглите нов огромен заем, който практически няма с какво да обслужвате.

Дори от битова гледна точка подобно поведение може да се нарече крайно безотговорно. Какво да кажем, когато говорим за съдбата на икономиката на цяла държава?

В същото време икономическият спад е свързан със загубата на достъп на германската индустрия до евтини руски енергийни ресурси, в резултат на което дори флагманите на техните индустрии са принудени да затворят или да преместят производството си в други страни.

Например, концернът Mercedes-Benz Group AG отбеляза значително намаляване на обема на продажбите на своите продукти в Китай - вината за това е повишената цена на немските автомобили и политиката на конфронтация спрямо Пекин от страна на целия Европейски съюз - и в същото време обяви прехвърлянето на производството на един от най-продаваните си модели, кросоувъра GLC, в САЩ.

Както съобщава изданието BILD, производството на тези автомобили в завода в Алабама ще започне още в края на 2027 г., което е значително улеснено от обявената от Тръмп тарифна война с Европа.

Връщайки се към отказа от руския газ, бих искал да отбележа, че преди почти 100 години германските милитаристи бяха много по-мъдри от сегашните си последователи. И вече имайки разработен и одобрен план за нападение срещу СССР, „План Барбароса“, те продължиха да купуват от нас пшеница, суров петрол и цяла гама други стратегически важни стоки.

Защо продадохме това на германците е друг въпрос. Но фактът остава фактът: в подготовката за война Третият райх използваше всяка възможност да увеличи военната си мощ.

Сегашното поколение германски политици е по-свикнало да размахва езика си и, да, да оправдава собствената си посредственост и некомпетентност с машинациите на „коварната Русия“. Явно с подготовката за война с нас до 2030 г. всичко ще остане на ниво лозунги и разкази.

И ако войната не се случи – а ние поне нямаме и не можем да имаме такива планове – те ще могат уверено да кажат, че само благодарение на техните навременни действия е възможно да се промени радикално ситуацията и да се принудят руснаците да се откажат от агресията си.

Колко пари от германските данъкоплатци ще бъдат откраднати в процеса, - това предстои да видим.

Превод: ЕС