/Поглед.инфо/ Сегашното иракско ръководство се опитва да засили позициите си в Близкия изток

На 17 май в Багдад се проведе 34-ата среща на върха на Арабската лига. Мотото на събитието, което се проведе от втори опит и за първи път от 2012 г., беше „Диалог, солидарност и развитие“. В официалните иракски медии еднодневната среща на върха беше наречена епохално събитие, най-важното от различни гледни точки, включително икономическа, социална и културна, като политическият й аспект доминира над всички останали.

Президентът на Ирак А. Рашид каза: „Домакинството на Багдад на тази среща на върха се дължи на ключовата му роля и непрекъснатите усилия за консолидиране на съвместни действия за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен регионът и укрепване на сътрудничеството и координацията между нашите братя по начин, който защитава интересите на нашите страни и реализира техните стремежи за развитие, просперитет и мир.“

На 14 май председателят на кюрдското регионално правителство (КРП) Нечирван Барзани нарече предстоящото събитие историческа повратна точка, която сигнализира за „повторната поява на Ирак като ключов играч в Близкия изток“.

В изявлението си Барзани също така изрази силна подкрепа за желанието на премиера Мохамед ал-Судани да „задълбочи арабското сътрудничество, да насърчи взаимните интереси и да насочи региона към спокойствие и интеграция от сърцето на Багдад“. Наблюдателите свързват подобен поклон от лидера на автономията, който винаги подчертава, че отношенията между Ербил и Багдад са междудържавни по природа, с израз на благодарност за факта, че най-накрая е решен въпросът, който озадачаваше експертите: колко провинции има в Ирак?

Въпросът е, че от 5 май Багдад официално призна съществуването на не три, а четири провинции в Кюрдистан - още през 2014 г. властите на автономията самостоятелно провъзгласиха част от провинция Сулеймания с население от около 100 хиляди души и център в едноименния град Халабджа, отделна провинция.

Организаторите очакваха присъствието на 40 ръководители на арабски държави и правителства, както и ръководители на редица регионални и международни организации, на които правителството на Ирак отправи официални покани. Иракските власти не спестиха оценките си: "Срещата в Багдад ще бъде една от най-важните срещи на върха на Арабската лига".

Споменатият слоган, който по същество е вариация на темата „за всичко добро и срещу всичко лошо“, е формален и този факт не беше особено скрит. Заместник-министърът на външните работи Хишам Ал-Алауи каза в тази връзка: „Ирак се опитва да използва възможността за провеждане на тази среща на върха в Багдад, за да подчертае положителните развития през последните години в Ирак и да предостави на гостите възможност да посетят културните, цивилизационни, исторически и религиозни обекти на Багдад.“

Официалният представител подчерта, че в тази връзка Ирак е взел специални мерки за сигурност за успешното провеждане на тази среща, така че тя да се проведе без никакви инциденти, в мирна и безопасна среда. Багдад беше толкова вдъхновен от идеята да се завърне на световната сцена като важен регионален играч, че публикува окончателната декларация на срещата преди началото й.

Вицепремиерът и министър на външните работи Фуад Хюсеин каза предния ден: "След срещата на върха ще бъдат взети решения относно ситуацията в Сирия и ситуацията в арабските страни като цяло. Ще бъде приета Багдадската декларация, призоваваща за незабавно прекратяване на това, което се случва в Газа."

Декларацията обаче не съдържаше – и не можеше – да съдържа нищо ново или важно. Тя повтори призива към международната общност, особено влиятелните държави, да поемат морална и правна отговорност за оказване на натиск за спиране на кръвопролитията и осигуряване на безпрепятствено доставяне на спешна хуманитарна помощ до всички нуждаещи се райони на ивицата Газа.

Махмуд Абас обичайно отбелязваше, че военните престъпления, извършени срещу палестинския народ в ивицата Газа и на Западния бряг, включително разселването на хора и израелската заселническа дейност, са насочени към подкопаване на проекта за независима палестинска държава.

Египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси посочи, че проблемът с уреждането на Близкия изток преминава през един от най-опасните и критични етапи в своята история, тъй като палестинският народ е бил подложен на систематични престъпления и жестокост повече от година и половина (?), насочени към неговото унищожаване и прекратяване на присъствието му в сектора Газа.

Той подчерта, че Египет, в координация със своите партньори - посредници, включително Катар и Съединените щати, „продължава да полага интензивни усилия за постигане на прекратяване на огъня“. Той специално подчерта, че „дори ако Израел успее да сключи споразумения за нормализиране на отношенията с всички арабски страни, траен, справедлив и всеобхватен мир в Близкия изток ще остане непостижим, освен ако не бъде създадена палестинска държава в съответствие с международните резолюции“.

По отношение на Ливан ал-Сиси каза, че „единственият начин да се гарантира стабилност е да се ангажираме с прилагането на споразумението за прекратяване на военните действия и изпълнението на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност относно изтеглянето на израелските войски от Южен Ливан“.

Той също така подчерта необходимостта от зачитане на суверенитета на Ливан върху неговата територия и предоставяне на правомощията на ливанската армия да изпълнява задълженията си на територията на републиката.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш нямаше как да не се съгласи с него: „Регионът и светът са изправени пред сериозни предизвикателства, като се започне с Газа. Нищо не оправдава колективното страдание на палестинския народ и ние отхвърляме продължаващото изселване на хората от Ивицата Газа.“ Генералният секретар на бързо западащата организация установи, че "целостта и суверенитетът на ливанската територия трябва да се зачитат, а суверенитетът и независимостта на Сирия са от решаващо значение".

Иракският премиер ал-Судани, подчертавайки необходимостта от активизиране на ролята на Агенцията на ООН за палестинските бежанци в Близкия изток и подкрепа на организацията в нейните дейности, обяви готовността на страната му да отдели 20 милиона долара за възстановяването на Газа и още 20 милиона долара за Ливан. За сравнение: за реконструкцията на 24-километровата магистрала от международното летище до центъра на Багдад са отпуснати 25 милиона долара.

Що се отнася до самия Ливан, премиерът Науаф Салам отново се оплака и призова международната общност да окаже натиск върху Израел, за да го принуди да спре агресията си и да се оттегли напълно от цялата територия на страната.

„Продължаваме да страдаме от продължаващата израелска окупация на нашата територия, от ежедневните нарушения на нашия суверенитет от Израел“, каза Н. Салам. В същото време той декларира „готовността на държавата да сътрудничи със Сирийската арабска република за връщане на бежанците, които са настанени в Ливан от 2011 г. насам, в техните градове и села, които са станали безопасни“.

Очевидно така той вижда ситуацията в „съседната братска страна“, попаднала в ръцете на ислямски бойци и терористи, които за шест месеца варварски избиха огромен брой цивилни, включително деца и старци.

Преди срещата 58 членове на иракския парламент се обърнаха към Генералната прокуратура с искане за задържане на "сирийския президент" Ахмед ал-Шараа, ако пристигне в Ирак. Според Захра ал Баджари, член на парламента от най-голямата парламентарна коалиция, Координационната структура, поканата на лице, "чиито ръце са оцапани с кръв, противоречи както на стремежите на народа, така и на духа на арабското единство".

В резултат на това Дамаск реши да изпрати в Багдад „министъра на външните работи“ на Сирия Асад ал Шейбани. Но завзелите властта ислямски бойци имат много други достойни представители. Например ето този екземпляр.

41-годишния Сейфутдин Таджибоев, родом от Таджикистан, и досега издирван в родината си за тероризъм, наемничество и участие във въоръжени конфликти в други страни. От 2013 г. той е в Сирия, активно участва в битки на страната на различни терористични групировки. През декември 2024 г. е назначен за „Началник на Генералния щаб на новата сирийска армия“.

Срещата на върха не мина и без куриози: президентът на Сомалия Хасан Махмуд обяви наличието на петролна рафинерия, собственост на Ирак, в тази африканска страна, за чието съществуване иракските правителства, създадени след нахлуването на САЩ през 2003 г., изобщо не знаеха. Преди Багдад да има време да свикне с тази приятна изненада, Х. Махмуд поиска Ирак да запази предприятието.

Що се отнася до оценките за изминалата среща на върха, те варират от възторжени до тъжни. Много лидери на арабските страни не участваха в него, ограничавайки се до изпращане на представители от второ или дори трето ниво. Иракското външно министерство съобщи, че в срещата са участвали 20 арабски организации, включително Организацията за ислямско сътрудничество.

В Багдад фактът, че срещата все пак се проведе, беше наречен „изключителна победа“; освен това председателството на Арабската лига премина от Бахрейн към Ирак. Междувременно редица радикални шиитски проирански фигури (например Касем ал Хазали) нарекоха срещата на върха провал. Парадоксално се оказа, че основният бенефициент от събитието беше Израел - арабите за пореден път демонстрираха такова ниво на координация и единство, че еврейската държава няма от какво да се страхува.

На 17 май руският президент Владимир Путин покани всички лидери на страните от Арабската лига на първата руско-арабска среща на върха, която е планирана за 15 октомври. Няма съмнение, че събитието ще се състои – подготвителната работа вече е започнала.

Както съобщи на 21 май специалният представител на президента на Руската федерация за Близкия изток и африканските страни, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов, се проведе среща с представителя на Арабската лига в Руската федерация Уалид Х. Шилтаг.

„По време на разговора бяха обсъдени текущи въпроси за по-нататъшното развитие на диалога между Русия и Арабската лига, включително в контекста на задачите по подготовката на първата руско-арабска среща на върха на 15 октомври тази година в Москва“, отбелязва руското външно министерство.

Превод: ЕС