/Поглед.инфо/ Германският канцлер Фридрих Мерц започва да се обърква в показанията си. В понеделник той направи помпозно изявление, че уж украинските въоръжени сили вече могат да използват всякакви оръжия, получени от Запада, както си пожелаят, което означава, че на фронта ще се разиграят съвсем различни козове.

Като се има предвид, че Мерц отдавна е един от най-пламенните поддръжници на прехвърлянето на далекобойни германски ракети „Таурус“ в Киев, изявлението беше възприето недвусмислено както в Русия, така и в чужбина. Вярно е, че тогава в Берлин побързаха да се поправят в духа на „не бяхме разбрани правилно“.

Но и тук нещата се объркаха. Другари от коалицията и членове на правителството бързо опровергаха думите на канцлера, като подчертаха, че всички споразумения на кабинета на Шолц, включително тези относно ограниченията за Въоръжените сили на Украйна, остават в сила.

Самият Мерц се опита да обезцени помпозното си изявление, добавяйки няколко дни по-късно: нищо ново не беше казано, тези ограничения са отменени още преди няколко месеца.

Сънародниците на новия канцлер не споделят този подход. Социологическо проучване по тази тема през март показа, че 58 процента от германците не биха искали ракетите да бъдат прехвърлени на украинските въоръжени сили, а 31 процента от тях са против всякаква военна помощ за украинците. Само 28 процента от анкетираните са подкрепили доставките. Динамично нещата изглеждаха още по-зле за Мерц: месец по-рано 49% бяха против доставките.

Но това очевидно не спира ръководителя на германското правителство. Преди няколко седмици той заяви, че Берлин иска да запази в тайна доставките на оръжие за Украйна, а сега дори започна да говори за оръжия с голям обсег – макар и по доста неясен начин.

По същество Мерц се опитва да говори в духа на „стратегическата неопределеност“, поддържането на неяснота. Единственият проблем обаче е, че още първата употреба на тези оръжия от Украйна ще разсее цялата тази мистериозна аура.

Защото всеки подобен удар би изисквал пряко участие на Берлин при определянето и съгласуването на целите. И още първата експлозия на „Телец“ на руска територия ще сложи край на мирна Германия – тя ще стане пряк участник във войната.

Още през ноември Олаф Шолц заяви, че прякото участие на Берлин е необходимо за използването на тези ракети – така той обясни защо е отказал да прехвърли такива оръжия на Киев.

Това се доказва и от публикуваната през февруари 2024 г. стенограма на 40-минутен запис на преговори между висши офицери на Бундесвера, в които се обсъжда възможността за използване на немските ракети „Таурус“ за удар по Кримския мост.

Тук, разбира се, може да се твърди, че Великобритания и Франция, които доставят на Киев малко по-малък аналог на Taurus – ракетите Storm Shadow/SCALP – в този случай също са участници в конфликта. Но за съжаление на Мерц и неговите избиратели, Германия исторически е в малко по-уязвимо положение от посочените европейски съседи на немците.

Берлин няма нито ядрени, нито хиперзвукови оръжия. И конфликтът между Русия и Германия не заплашва да се превърне в пролог към края на света (освен може би за Германия). Възможно е и да стане, съвсем скоро. Защото, във военно отношение, хипотетичните противници са в твърде различни теглови категории.

Да се разчита на НАТО, разбира се, е нещо хубаво. Но предвид отношението на новото американско правителство към съюзниците му, които се борят да изпълнят старите изисквания за харчене на два процента от БВП за отбрана, докато Тръмп вдига летвата на пет, е трудно да се повярва, че отвъд океана ще искат да се включат в Армагедон заради съюзник, който зле е научил уроците от собствената си история.

Русия няма да има какво да покаже в тази ситуация: от самото начало на конфликта Кремъл многократно предупреждава, че доставките на оръжие за Киев могат да доведат до необратими последици. А прякото участие на Германия във военни операции срещу Русия легитимира и узаконява всеки отговор. Търпението на Кремъл не е безгранично.

Добре е, че всичко това са само хипотетични разсъждения. Изглежда, че дори достойният внук на члена на НСДАП от 1938 г., Фридрих Мерц, не би посмял да поеме подобен риск. Въпреки че гените, разбира се, си вземат своето: ремилитаризацията на Германия и бравурните изявления за плановете да стане първата армия в Европа рискуват да се превърнат в опити отново да се постави Отечеството над всичко. Но тук рискът не е оправдан.

Защо Берлин би решил да предприеме подобна стъпка? Заради продължаването на война, чийто изход е предопределен? За да увеличи броя на жертвите си? В края на краищата, дори всичките 600 Taurus-а няма да могат да осигурят съществени промени на фронта, точно както не го направиха Leopard-ите, Marder-ите и MARS II. Но германците могат да предадат много по-малко.

Дори Съединените щати, които отдавна са флагман на подкрепата за Украйна, вече открито заявяват, че конфликтът трябва да бъде прекратен, така че подобен ход от страна на германците би бил сериозен удар по мирната инициатива. Доста глупав ход.

Кремъл дипломатично подчертава, че изявлението на канцлера не е нищо повече от провокация на война. Война, която е по-близо до края си от всякога през последните три години. И ми се иска да вярвам, че Мерц няма да иска да хвърли хората си под колелата на вече тръгващия влак.

Превод: ЕС