/Поглед.инфо/ Надигналата се през 2015 г. вълна от бежанци поради продължаващите войни в Близкия изток и Африка, в които участват САЩ и европейските държави, продължава да залива Европа. Това вече се превърна в истинска криза и предизвика рязко влошаване на социалното напрежение в много държави от ЕС.

Във Франция се развива много трудна ситуация, която през 2019 г. дори надмина Германия по броя на молбите за убежище. Въпреки усилията на френското правителство за настаняване на мигранти в приемни центрове, в страната възникват спонтанни бежански лагери. Тези мигранти обявяват намерението си да се заселят за постоянно във Франция, а потокът им вече е толкова голям, че държавата няма време да създаде необходимата инфраструктура.

На 6 януари френската полиция застреля мъж в град Мец (в североизточната част на страната на границата с Германия, Люксембург и Белгия), който, въоръжен с нож, се втурна към минувачите с викове „Аллаху акбар!”. Това беше втората атака с нож във Франция през януари, който тъкмо е започнал. Подобен инцидент стана на 3 януари в парижкото предградие “Вилежуиф”, при което мъж с нож също нападна минувачите, като трима души бяха ранени, а един загина.

Атаките срещу минувачите във Франция стават нещо обичайно, което предизвиква загриженост у Тибо дьо Монбриал, директор на Центъра за анализ на вътрешната сигурност. Той отбелязва, че само една трета от всички престъпления, свързани с бежанци, водят до решение за изгонването им от Франция.

„Франция не може да приеме всички“, заяви Макрон в Народното събрание на този фон.

Подобна ситуация се наблюдава в Германия, което ни принуждава да правим неутешителни прогнози за следващия период с шефа на германското министерство на вътрешните работи Хорст Зеехофер. Повечето германци не подкрепят миграционната политика на Меркел, като я смятат за хаотична и свободна. Германците усещат влошаване на ситуацията в страната, свързана с нарастването на престъпността.

Според швейцарският вестник Neue Zürcher Zeitung в Германия се увеличава броят на случаите на нападения срещу местни жители с фатален изход върху платформите на германските гари: няколко души са блъснати в релсите под влаковете. Подобни инциденти провокират активен дебат за мигрантите, създавайки опасност от пореден скок на расизма в страната. Напрежението в германското общество се засилва и от информацията, която периодично изтича в националните медии от германската Федерална служба на криминалната полиция за ненамаляващия брой на тежките престъпления, извършени от мигранти през последните години.

На фона на продължаващия приток на хора, които бягат от глад, война и бедност, ситуацията в Гърция е близо до критична. Поради липсата на място в гръцките бежански лагери там избухват бунтове, придружени от жертви, включително сред жени и деца. В тази връзка гръцкото правителство възнамерява да предприеме редица мерки за преодоляване на тази ситуация, по-специално чрез затягане на граничния контрол, както и затваряне на пет бежански лагера на островите Самос, Хиос и Лесбос поради пренаселеност. Вместо това на островите Лерос и Кос ще се отворят нови центрове, които могат да приемат до 5000 души всеки.

Канцлерът на Австрия Себастиан Курц заяви в интервю за Bild, че тази страна вече няма да приема бежанци от остров Лесбос, тъй като според него „малка Австрия“ вече е направила повече от достатъчно за мигрантите. „Австрия направи непропорционален принос през последните години. Страната ни е получила над 150 хиляди молби за убежище, което според мен е твърде много за малка Австрия“, подчерта Курц. Според него през следващите десетилетия Виена ще работи за премахване от Австрия на всички, които са получили отказ за предоставяне на убежище и които са в страната незаконно, както и да интегрира тези, на които е предоставено убежище.

Редица източноевропейски държави (по-специално Унгария, Полша и Чехия) са против общата европейска миграционна политика, произволно взимайки решения за издигането на прегради и за това кой да пускат на своя територия. Подобни действия, противно на решението на ЕС за преразпределението на бежанците, увеличават тежестта за Италия и Гърция, които вече изпитват големи трудности. Всичко това създава сериозни пречки пред осъществяването на общата европейска миграционна политика и засилва противоречията между държавите-членки на ЕС.

Миграцията коренно променя Швеция, пише вестник Svenska Dagbladet. Демографията, а не икономиката, е основната причина, поради която все повече избиратели в Швеция и в целия западен свят гласуват за партии, които искат драстично да намалят миграцията. Упоритият протест срещу миграцията от мълчаливото мнозинство жители на западния свят, което властите никога не слушат, е само следствие от неразбирането. Според проучвания, проведени в Швеция, за целия му живот са необходими между два и четири милиона на мигрант, а 50 милиарда крони се изразходват за бежанци годишно, което е около 1% от БВП. В резултат на това изданието отбелязва, че страната е залята от просяци, мигрантите се шляят по улиците без работа, а престъпността нараства.

Шведският премиер Стефан Льофвен, принуден да коментира резкия подем на насилието в страната, обяви, че държавата не е успяла да се справи с миграцията, а причината за това се крие в сегрегацията в обществото. Голямата миграция за кратко време усложнява интеграцията и се е появила социално неблагополучна група от населението.

За да решат проблема с миграцията, страните от ЕС се опитват да въведат нови проекти. И така, в Швеция стартираха необичаен интеграционен проект SällBo, който е предназначен да спаси възрастните хора от самотата и в същото време да ускори процеса на интеграция на чужденци, пристигнали в страната. За това мигрантите са започнали да ги настаняват в къщи на стари хора. Засега проектът SällBo е проектиран за две години, според резултатите от които общинските власти ще вземат решение относно възможността за продължаването му.

Проблемите, които миграцията създава в Европа, са посочени от National Review. Ситуацията е толкова сериозна, че европейците са изправени пред най-важния въпрос относно бъдещето си: имат ли го? Въпреки това, пише вестникът, този демографски натиск ще избледнее на фона пренаселването в резултат на миграцията от страните, разположени южно от Сахара, която ще започне през следващите десетилетия. И така, какво ще се случи в следващите 30 години, когато населението на Африка се удвои до два милиарда? На този въпрос изданието, използвайки числа, предсказва, че до средата на века броят на европейците с африкански произход може да достигне 150 милиона души!

В скорошно интервю Ернст Райхел, новият германски посланик в Гърция, подчерта, че преселването на бежанци и имигранти все още е спорен въпрос в ЕС. Германия продължава да бъде защитник на бежанците, но за съжаление не е успяла и едва ли си струва да се храни надежда за пълно разбиране в рамките на целия ЕС по отношение на единната система за преселване на мигранти. Той е убеден, че това, което европейците могат да направят днес, е да създадат асоциация на държави-членки на ЕС с цел разработване на система за преселване, която да функционира поне на територията на тези държави. Следователно, Германия се застъпва за създаването на блок от държави-членки на ЕС, който да отговаря за преселването на бежанците.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели