/Поглед.инфо/ Представители на френските власти използват скандала със съратника на Еманюел Макрон Бенджамин Гривео, за да оправдаят намерението си да установят контрол над социалните мрежи, пише френският историк Жан-Батист Ное на страниците на Le Figaro. Опитите на властите обаче да ограничат свободата на словото в Интернет ще доведат до появата на паралелно пространство в мрежата, в което този път всичко ще бъде позволено, убеден е авторът на статията.
Еманюел Макрон изглеждаше на мнозина във Франция като новия крал Луи Филип, либерал и реформатор, но в действителност той все повече напомня на Чарлз X с неговия указ за ограничаване на свободата на печата, отбелязва френският историк и публицист Жан-Батист Ное на страниците на Le Figaro. Според автора на статията, от момента, в който дойде на власт, френският президент е обсебен от идеята за ограничаване на свободата на словото, допустимо в социалните мрежи.
Според Ное, социалните мрежи наистина стават носители на най-доброто и най-лошото: както съобщения, изпълнени с груба ненавист, така и предупреждения от страна на бдителни граждани, но това не оправдава прекратяването на тяхното съществуване или контрола над тях.
Днес злополуките на кандидата за кмет на Париж Бенямин Гриво се използват, за да оправдаят необходимостта от регулиране на социалните мрежи. В действителност обаче политикът лично засне и изпрати на любовницата си интимно видео, без да мисли за последствията. Видеото е публикувано на сайт, чиито собственици са добре познати, което впоследствие позволи да бъдат задържани, а повечето французи научиха за инцидента не от социалните мрежи, по които се кадрите почти не се разпространиха, а от изявлението на кандидата за отказ да участва в надпреварата.
В тази ситуация, разговорите за нарушаване на правата на поверителност, „потоци от мръсотия“ и „омраза в социалните мрежи“ изглежда като изкривяване на фактите и изкривяване на събитията. В същото време това, което се случи, ни позволява да отстраним непопулярния кандидат от надпреварата и в случай на ново поражение да обвиним за този електорален удар по престижа именно социалните мрежи, а не „празните от съдържание“ кандидати от управляващата партия и тяхната програма.
Както отбелязва френският историк, френското правителство обявява война на фалшивите новини, въпреки факта, че неговите собствени отношения с истината са много условни. Ное припомня използването от Еманюел Макрон на архивни кадри от Амазонка със 16-годишна давност - през лятото на 2019 г., както и изявленията на министрите относно пенсионната реформа, които противоречат на същността на законопроекта. „Идеята, че истината се корени в думите на правителството, а заблудата е прерогатив на хората, използващи социалните мрежи, е не само погрешна, но и вредна“, убеден е публицистът.
Така министърът на публичните фондове Жералд Дарманен не се интересува твърде много от уважението към личния живот на французите, като обявява намерението на фискалните власти да следят снимките и коментарите на гражданите в социалните мрежи, за да увеличат събирането на данъци. Председател на партийната фракция "Напред, република!" в Народното събрание Жил Льо Жан от своя страна предложи да наложи наказание в размер на 4% от търговията на платформи, на които се разполага реч на омразата. Според експерта основните жертви на тази мярка за борба с „омразата“, чието определение е дадено твърде неясно, ще бъдат карикатуристите на печатните медии и комиците, които са неудобни на властите.
Новият министър на здравеопазването Оливие Верен в ефира на радиостанция France Inter наскоро похвали мерките, предприети от Китай за борба с разпространението на коронавируса, като отбеляза, че „едва ли би било възможно да се приложи това в страна, в която са отворени социалните мрежи“. Думите на министъра формират условията за евентуално установяване на подобна политика във Франция - обявяването на извънредно положение, което би оправдало ограничаването на свободите, сигурен е Ное.
Според него "в името на сигурността правителството подготвя хората за кражбата на свободата". Въпреки факта, че социалните мрежи са напълно способни да се саморегулират, като установят по-строга политика за поверителност и цитират информация, според държавата Интернет се нуждае от собствен надзорен орган. „Това е опит за поддържане на монопол върху информацията, която внезапно избухва под въздействието на техническите трансформации“, убеден е публицистът.
Независимо от това, всеки гражданин може самостоятелно да се бори за защитата на личния си живот и свободата на комуникацията чрез използването на защитена връзка, криптирани месинджъри и защитени социални мрежи, които днес станаха много по-достъпни за широк кръг потребители. Искайки да организира социалните мрежи по свой начин, правителството ще успее само да създаде паралелно, нерегламентирано общество, където този път всичко ще бъде позволено, заключава авторът
Превод: М.Желязкова