/Поглед.инфо/ Сметната палата на Европейския съюз, на заседанието си от 9 ноември 2020 г., прие своя Доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС — състояние в края на 2019 година и беше публикуван на 13.11.2020 г.

По констатациите в него нямаше обсъждане и дискусии по разбираеми причини:

  • Едва ва 11 февруари 2021 г. Съветът прие регламента за Създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост в размер на 672,5 млрд. евро като той ще бъде централен елемент за възстановяване на ЕС;

  • Липсата на визия за индустриалния профил на България.

На Правителството, в лицето на г-н Томислав Дончев се наложи да преработи Националният план за възстановяване и устойчивост след обществено обсъждане след многобройни бележки. Не е ясно дали новата версия от 8.02.2021 ЕК ще го приеме без бележки, защото не гарантира изпреварващ растеж и доближаване до средния стандарт на живот в Европа. Предложени са проекти по конкретни проблеми, но те нито ще спрат демографската криза, нито ще привлекат напусналите български кадри от чужбина. Няма цели с конкретни показатели, чрез които да се доказва ефективността на проектите, респ. да бъдат критерии за оценка на тяхното изпълнение. Без качествен човешки ресурс не може да има икономически растеж. Китай има 18,3% за първото тримесечие на 2021 г. въпреки Ковид епидемията. Другите държави-членки на ЕС отдавна вече са го предали и правят организация за неговото изпълнение. Но стилът на партия ГЕРБ е винаги в последния момент да започва да изпълнява задълженията си. Пример-забавянето на транспонирането на директива 2024/23, 2006/111 и др. Правителството на ГЕРБ заложи поредния капан–остави на следващото правителство да приеме Националния план за възстановяване и устойчивост, срещу който трябва да получим 12 млрд.лева.

За съжаление и при втория вариант не бяха отчетени слабостите на

дейността на ЕК при изпълнение на бюджета на ЕС за 2019 г., а също така Изпълнителната агенция (ИА) “Одит на средствата от ЕС“ и Сметната палата не се включиха в анализа на гореспоменатия доклад. Един такъв анализ подсказва за пропуските в дейността на ЕК и дават отговор за някои неудачи или нарушения при усвояването на средствата от ЕС и в България. Следните констатации заслужават внимание:

  • За деветте проверени от Сметната палата разходни програми тя

констатира, че често подборът на показатели в Прегледа на изпълнението на програмите (ПИП) показва по-положителна картина, отколкото пълният набор, обхванат от програмните декларации. Според Сметната палата 68 % от показателите в ПИП са на път да бъдат изпълнени, в сравнение с 44 % от показателите в програмните декларации. Освен това подбраните за ПИП показатели показват среден напредък по отношение на целта от 64 %, в сравнение с 46 % за всички показатели в програмните декларации.

Таблица 1.3 — С подбраните за ПИП показатели се показва по-положителна картина, отколкото с тези в програмните декларации

Показатели в програмните декларации

Показатели, избрани за ПИП

Всички показатели

258

71

Показатели, които са на път да постигнат целевата си стойност

114 (44 %)

48 (68 %)

Среден напредък към постигането на целевата стойност

46 %

64 %

Явно има намерение да се скрие нещо от Европейския парламент, респ. от Европейската сметна палата:

  • Неефективно изразходване на средствата по оперативните

програми;

  • Отклоняване на средства и тяхното усвояване не по

предназначение;

Възниква въпросът: Кой е подбирал показателите за изпълнение на програмите – националните одитни органи, Европейската комисия или съвместно, за да се скрие от обществото злоупотреби с финансовите средства по програмите.

Повечето данни от мониторинга, чрез които се отчитат показателите за изпълнение, са от докладвани от държавите членки данни или от данни, генерирани от генералната дирекция, която отговаря за дадена програма. Някои данни са представени от Евростат или от международни организации, което е недостатъчно и може да подведе реалните оценки ако не се провежда регулярно тяхното одитиране, което се признава и от самата Европейска сметна палата.

При сравняването на програмните декларации за проектобюджета за 2020 г. с тези за проектобюджета за 2021 г. Европейската сметна палата (ЕСП) установи, че за една трета от всички показатели в нейната извадка данните, които вече са докладвани миналата година, тази година са били променени. Една трета от тези корекции надвишават 50 % от първоначално докладваната стойност. Корекциите в посока увеличение се срещат два пъти по-често от тези в посока намаление. Такива често срещани корекции, независимо дали се дължат на корекция на грешки във входните данни или на наличие на актуализирани по-точни данни, означават, че докладваните стойности трябва да се разглеждат с повишено внимание.

Таблица 1.4 - За една трета от показателите е била необходима корекция на докладваните данни

Случаи на корекция в посока намаление със

Случаи на корекция в посока увеличение със

Над 50 %

10—50 %

1—10 %

1—10 %

10—50 %

Над 50 %

3 %

5 %

4 %

7 %

5 %

8 %

Възниква въпросът защо не се търси отговорност за занижените показатели, тъй като води до извода, че това е опит за създаване на възможност за злоупотреба с европейски средства, респ. възможност за политическо влияние, корупция.

  • Комитетът за регулаторен контрол (КРК) на Комисията, който се

състои от четирима висши служители на Комисията (включително неговия председател) и три външни лица, проверява качеството на оценките на проектите. КРК е проверил около една пета от всички изготвени оценки и е дал първоначално отрицателно становище за около 40 % от тях.

Преглед на работата по регулаторен контрол на съвета по години

Година

Конференции

Случаи

Отрицателни становища

Първоначално отхвърляне

Оценка на въздействието

2016

22

60

25

42%

2017

23

53

23

43%

2018

27

76

21

28%

2019

9

1

1

100%

Оценки

2016

7

*

2017

17

7

41%

2018

11

3

27%

2019

17

8

47%

Както по отношение на оценката на въздействието, така и по отношение на крайните оценки има трайно некачествено изпълнение на отчетните документи, което се вижда от коефициента за първоначално отхвърлените от регулаторния орган отчети. И за 4 години Европейската комисия не е предприела мерки за повишаване на качеството на отчетите, в същото време са изразходвани милиони евро за техническа помощ за националните администрации. Това води до извода, че има „затваряне на очи“ срещу някакъв интерес, но не и в интерес за ефективно изразходване на финансовите средства на европейските данъкоплатци.

Контрол на оценките за 2019 г.

Първо представяне, брой

Второ представяне, брой

Положителни, 9

Положителни, 3

Не са подадени отново, 2

Отрицателни, 8

Все още не подадени отново, 3

Оценките са сложни упражнения. Добрата оценка трябва да включи много аспекти и да постигне подходящ баланс между тези аспекти и конкретните обстоятелства. Първоначалните становища на КРК от 2019 г. предлагат редица повтарящи се въпроси:

1. В 12 случая оценката е направила заключения, които не са подкрепени с данни.

2. В 10 случая оценката не е описала в задоволителна степен целевия контекст.

3. В осем случая оценката не описва ясно логиката на това как мярката следва да работи за постигане на междинни оперативни резултати и да допринесе за желаните резултати от политиката (логика на интервенцията).

4. В осем случая в оценката липсваха критерии за успех.

5. В осем случая оценката събира всички отговори при консултациите и ги докладва като представителни гласове, вместо да докладва по същество възгледите на всяка група от заинтересованите страни.

6. В пет случая Комитетът пише в своето становище, че заинтересованите страни правят бележки, които следва да бъдат по-задълбочено проучени и че докладът

трябва да бъде по-четим/разбираем.

7. В три случая Комитетът счита, че оценките трябва да направят повече за индентификация и опростяване на затрудненията и да извлекат повече уроци за бъдещето.

Има съществена разлика между проверката на оценките и оценките на въздействието и тя се състои в това, че когато КРК дава първоначално отрицателно становище относно оценка, отделите на Комисията не са задължени да я коригират и подават отново.

  • Във връзка с освобождаването на резерва за изпълнение ГД

„Регионална и селищна политика“ e извършила 26 одита в 14 държави членки. В осем случая са установени съществени слабости, като например:

  • ръчно (вместо автоматично) обобщаване на данните и липса на ясни

процедури за обобщаване и валидиране на данните за показателите, което е довело до грешки;

  • липса на одитна следа;

  • несъответствия между данните за изпълнението в ИТ системите и източниците на такива данни;

  • недостатъчни инструкции за бенефициентите;

  • липса или недостатъчни проверки на управлението.

В Годишния доклад за управлението и изпълнението (ГДУИ) не се споменава въпросът за надеждността на данните във връзка с конкретните показатели. В програмните декларации Комисията понякога уточнява, че не носи отговорност във връзка с надеждността или качеството на отделните показатели. Такъв е случаят при шест от 258-те показатели, които Сметната палата провери. За разлика от Годишните отчети за дейността (ГОД), инструкциите за програмните декларации не изискват включване на такава забележка за отказ от отговорност. Следователно няма гаранция, че те обхващат всички показатели, при които са налице проблеми с надеждността или качеството.

При преглед на показателите(фигура 2.8), свързани с обществени предизвикателства се установява че при заложени 100% като междинна цел не са изпълнени:

  • Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на

здравето и благосъстоянието с напредък само 30% в 2019 г. спрямо 2013 г.;

  • Заявки за патенти и издадени патенти в областта на здравето и

благосъстоянието с напредък само 16% в 2019 г.;

  • Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на

сигурната, чиста и ефективна енергия, достигнати само 11% през 2019 г.;

  • Заявки за патенти и издадени патенти в областта на сигурната, чиста и ефективна енергия с напредък само 30% през 2019 г.;

  • Общата цел на „Хоризонт 2020“ е да допринася за изграждането на

основани на знания и иновации общество и икономика в целия Съюз, като в същото време допринася за устойчивото развитие. Програма „Хоризонт 2020“ е структурирана около три основни стълба („взаимно подсилващи се приоритети“): високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и обществени предизвикателства.

Управлението и изпълнението на програма „Хоризонт2020“ се осъществява от 29 различни органа, включително:

• Десет Главни дирекции на Комисията;

• Четири Изпълнителни агенции

• Пет партньорства в рамките на публичния сектор;

• Осем публично-частни партньорства;

• Европейският институт за иновации и технологии (ЕИИТ);

• Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

В специалния доклад на Сметната палата относно опростяването на „Хоризонт 2020“ обаче одиторите установиха, че МСП се сблъскват с пречки по време на процеса на подаване на заявления и трудности при изпълнението на проектите поради сложните правила, например при отчитането на разходите.

Два от показателите за общата цел на програмата са: „целта на стратегията „Европа 2020“ относно разходите за НИРД (3 % от БВП)“ и „делът на научните изследователи сред икономически активното население на ЕС“. И двата показателя са контекстуални показатели и като такива не измерват крайните продукти от „Хоризонт 2020“. Делът на научните изследователи сред активното население на ЕС е на път да достигне целта от 1,33 %, като най-скорошната стойност е 1,23 %. Целта на стратегията „Европа 2020“ за НИРД обаче е на път да не бъде изпълнена, тъй като последният актуален резултат е 2,12 %.

Има осем публично-частни партньорства на ниво Европейско съюз, а България отмени закона за ПЧП, без да се съобрази с критиките, че с концесии не могат да се финансират иновации.

При преглед на показателите, свързани с водещи позиции в промишлеността (фигура 2.7) въз основа на програмни декларации за проектобюджета за 2021 г. се установява, че:

  • не е изпълнен показателя „Заявки за патенти и издадени патенти

за различни базови и промишлени технологии“, при състояние 16% през 2013 и целева стойност 100% през 2019 г.

  • поради липса на информация и на заложена целева стойност не

може да се установи изпълнението на следните показатели:

    • Дял на участващите фирми които внедряват нови за

предприятието или пазара иновации, последни данни 15400 през 2019 г.;

    • Брой на съвместните публично-частни публикации, последни

данни 5700 през 2019 г.;

    • Дял на участващите МСП, които внедряват нови за

предприятието или пазара иновации, междинната цел е била 40% през 2017 г.;

Подкрепата за иновациите от МСП е специфична цел във връзка с целта за водещи позиции в промишлеността, въпреки че МСП могат да участват и да получат финансиране и в рамките на други специфични цели. В специалния доклад на Сметната палата относно опростяването на „Хоризонт 2020“ обаче одиторите установиха, че МСП се сблъскват с пречки по време на процеса на подаване на заявления и трудности при изпълнението на проектите поради сложните правила, например при отчитането на разходите.

Привлекателността на „Хоризонт 2020“ става ясна от нейната популярност. Само 12 % от допустимите предложения обаче получават безвъзмездна финансова помощ, което означава, че полагането на значителни усилия при изготвянето на предложения за проекти често не води до положителни резултати и че дори добри предложения за проекти не получават финансиране, което води до пропуснати възможности.

Предложенията за проекти по инструмента за МСП и действията по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ (ДМСК), които „Хоризонт 2020“ не може да финансира поради бюджетни ограничения8, получават „Печат за високи постижения“. Печатът следва да помогне на кандидатите да получат финансиране от други схеми. Печатът има за цел да засили и съгласуваността, тъй като създава по-силна връзка между „Хоризонт 2020“ и други схеми за финансиране. Тази инициатива обаче все още не е общоприета и в националните схеми за финансиране „Печатът“ не е всеобщо признат.

Грижата за МСП може да се сравни с тази на мащеха. Дават се средства, без да се търси мултипликационен ефект, като например:

  • допълване на технологични вериги;

  • трансфер и разпространение на технологии и ноу-хау;

  • доразвитие на внедрените технологии до ниво патент и неговата реализация, с което се увеличава ефекта от помощта до 100%;

Преглед на показателите, свързани с високи постижения в научната област показват значително по-добро изпълнение.

  • Общата цел на Европейския фонд за стратегически инвестиции

(ЕФСИ) е да подпомага насърчаващи растежа инвестиции в съответствие с приоритетите на Съюза. Общо ресурси на ЕФСИ в размер на 33,5 млрд. евро —26 млрд. евро от гаранцията на ЕС и 7,5 млрд. евро от собствено участие на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Посочени са девет приоритетни области.

Мобилизиране на публичен и частен капитал за проекти, финансирани от ЕИБ.

• Обща сума на инвестициите от финансиране от ЕИБ/ЕИФ и мобилизиран капитал в размер на 500 млрд. евро. Приносът на ЕФСИ се очаква да бъде със среден ливъридж(увеличаване на ефекта) с вътрешен мултипликатор 3x чрез финансиране от групата на ЕИБ, допълнително увеличен със среден външен мултипликатор 5x от друго частно и/или публично финансиране.

Общ мултиплициращ ефект: 15x.

При друг показател за крайни продукти се отчитат проекти, които са получили подкрепа от ЕФСИ, като той е бил постигнат през 2018 г., когато е надхвърлил 1000 проекта. За съжаление в тези 1000 проекта участието на България са само 11 проекта на стойност 3756, 87 млн.евро и при финансова подкрепа от фонда в размер на 640 млн.евро.

  • Едно важно направление в дейността на Европейската комисия е

провеждането на обща селскостопанска политика. Създадената през 1962 г. обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП) представлява партньорство между селското стопанство и обществото, между Европа и нейните земеделски производители. Нейните цели са:

  • подкрепа за земеделските производители и повишаване на

селскостопанската производителност, за да се гарантират стабилни доставки на храни на достъпни цени

  • защита на жизнения стандарт на земеделските производители в

Европейския съюз

  • помощ за справяне с изменението на климата и за устойчиво управление на

природните ресурси

  • грижа за състоянието на селските райони и ландшафти в целия ЕС

  • поддържане на жизнеспособността на икономиката в селските райони чрез

насърчаване на заетостта в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и свързаните с тях сектори.

При общ преглед (фигура 4.3) на всички показатели за ОСП в програмните декларации се установява, че при:

  • Обща цел 1 - „Ефективно производство на храни“ са вложени

значителни ресурси, но резултатите са незадоволителни;

  • Обща цел 2 - „Устойчиво управление на природните ресурси и

действия, свързани с климата са вложени по-малко ресурси в сравнение с обща цел № 1, но въздействието е неустановимо;

  • Обща цел -„Балансирано териториално развитие“ са вложени най

малко ресурси, а резултатът е по-скоро негативен;

България е най-силното доказателство неизпълнението на обща цел 3 „Балансираното териториално развитие“. Единственият показател от програмните декларации за общата цел „балансирано териториално развитие“ е „равнище на заетост в селското стопанство“. Това равнище се е повишило от 63,4 % през 2012 г. на 68,1 % през 2018 г. Влиянието на ОСП е неопределено и ограничено. През същия период общото равнище на заетост се е повишило от 68,4 % на 72,2 %. Външната икономическа среда и голям брой национални политики засягат пряко или непряко заетостта в селските райони. В ГДУИ се признават тези външни фактори.

В своя ГДУИ за 2019 г. Комисията твърди, че доходите на земеделските стопани изостават от заплатите в икономиката като цяло. Комисията посочва, че през 2017 г. средният доход в селскостопанския сектор е бил 46,5 % от средната работна заплата в ЕС-28.

Комисията използва предприемаческият доход на семейна работна единица като заместител за дохода на земеделско стопанство. Но тази стойност не отчита различните демографски условия на двете популации (много земеделски стопани са в пенсионна възраст) или доходите от неселскостопанска дейност на земеделските домакинства.

Според Евростат през 2016 г. около две трети от земеделските стопанства в ЕС са били с площ до 5 ха. Тъй като директните плащания са свързани с площта на стопанството, около 80 % от подпомагането се насочва към около 20 % от бенефициентите. Всъщност над 30 % от плащанията отиват при 2 % от бенефициентите, всеки от които получава над 50 000 евро под формата на директни плащания.

Фигура 4.7 — Коефициенти на Джини относно концентрацията на подпомагането чрез директни плащания, 2015 г.

Страна

Коефициент

Белгия

0,45

България

0,91

Чехия

0,75

Словакия

0,65

Румъния

0,72

Латвия

0,36

Австрия

0,46

Държави членки на ЕС-28

0,68

Забележка: Коефициентът на Джини измерва до каква степен разпределението на доходите в една икономика се отклонява от перфектното.

0 означава абсолютна справедливост, а 1 — пълна несправедливост

Източник: ЕОИИ Agrosynergie: Evaluation study of the impact of the CAP measures towards the general objectiveviable food production” („Изследване за оценка на въздействието на мерките по ОСП към общата цел „ефективно производство на храни“), стр. 116

България е отново първенец по несправедливо разпределение на директните плащания.

Инструментите за управление на риска се използват ограничено.

Показателят „процент на земеделските стопанства, участващи в схеми за управление на риска“ измерва дела на земеделските стопани, които получават подпомагане по ОСП за застрахователни премии и които участват във взаимни фондове и други инструменти за стабилизиране на доходите. Според програмните декларации, напредъкът на показателя към целевата стойност не е достигнал своята междинна цел за 2018 г. В края на 2018 г. са постигнати 28,3 % от целевата стойност за 2023 г. В програмните декларации Комисията заявява, че ограниченото използване се дължи на факта, че този вид подпомагане е нов и е необходимо известно време, за да започне да се прилага напълно успешно. Сметната палата констатира, че повечето земеделски стопани, които сключват застрахователни полици, го правят без подпомагане от ЕС, както и че самите директни плащания значително намаляват променливостта на доходите.

В началото на 2020 г. държавите членки са използвали по-малко от половината от планирания бюджет на ЕЗФРСР за периода 2014—2020 г. за жизнеспособност и конкурентоспособност на стопанствата.

ОСП създава малко работни места в селските райони, а подпомагането за младите земеделски стопани изисква координиране на мерките на ЕС и националните мерки.

В Полша от бенефициентите на инвестиционните мерки, като например мярка 4.1 „Подпомагане за подобряване на общата производителност и устойчивост на земеделското стопанство“, се изисква не само да реализират крайни продукти (например закупуването на селскостопански машини), но и да постигнат резултати, измерени чрез увеличаване на икономическия размер на своето стопанство.

В ГДУИ за 2019 г. се предоставя малко количествена информация за резултатите и въздействието на ОСП, а постиженията на политиката са представени в твърде положителна светлина, като акцентът се поставя върху крайните продукти, а не върху резултатите. В ГДУИ за 2019 г. Комисията признава, че остават съществени предизвикателства по отношение на подобряването на изпълнението на ОСП

За специфичната цел „поддържане на стабилността на доходите на земеделските стопани чрез предоставяне на директно подпомагане на доходите“ на ЕФГЗ има само един показател: „дял на директното подпомагане в земеделския предприемачески доход“. През 2017 г. стойността на този показател варира от 8 % в Нидерландия до 50 % в Словакия. Целта е това съотношение да се поддържа стабилно. Това обаче не е съобразено с целта на политиката за увеличаване на индивидуалните доходи на хората, заети в селското стопанство, като същевременно се ограничава необходимостта от директно подпомагане. Директните плащания представляват около 70 % от разходите по ОСП. Според изследване в подкрепа на оценката въз основа на данни от 2010—2015 г. директните плащания са намалили променливостта на доходите на земеделските стопани с около 30 %. Директните плащания намаляват променливостта на доходите, но до голяма степен са нецеленасочени

  • От четири програми по политиката за икономическо, социално и

териториално сближаване Сметната палата избра две: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които представляват 72 % от плащанията, извършени по тази функция на Многогодишна финансова рамка (МФР). ЕФРР и КФ подпомагат политиката на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване (политика на сближаване на ЕС), която има за цел да засили икономическото и социалното сближаване в рамките на ЕС, като намали различията в нивото на развитие между отделните региони.

ЕФРР обхваща всички държави членки и е съсредоточен върху няколко

основни приоритетни области, като например иновации и научни изследвания, подкрепа за малки и средни предприятия (МСП) и нисковъглеродна икономика. През 2019 г. Комисията е отпуснала 31,1 млрд. евро от бюджета на ЕФРР. КФ предоставя подпомагане на държави членки1 с брутен национален доход (БНД) на глава от населението под 90 % от средния за ЕС. КФ финансира основно проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи и с околната среда. За 2019 г. той разполага с бюджетни средства в размер на 11,5 млрд. евро.

При преглед на показателите (фигура 3.5), свързани с общите цели на ЕФРР и КФ:

- па път да бъдат изпълнени са показателите:

  • Заетост по пол, възрастова група 20—64 години при 54% през 2018 г. спрямо 2016 г.;

  • Лица, завършили висше образование, по пол, възрастова група 30—34 години при 100% през 2018 г. спрямо 2014 г.

  • на път да не бъдат изпълнени са показателите:

  • Брутни национални разходи за НИРД с резултат 9% през 2018 г. спрямо 2016 г.;

  • Енергоемкост на икономиката — първично потребление на енергия при резултат 0% през 2018 г. спрямо 2015 г.;

  • Лица, които преждевременно напускат системата на образование и обучение, по пол при резултат 50% през 2018 г. спрямо 2014 г.;

  • Хора, изложени на риск от бедност или социално изключване при резултат 30% през 2018 г. спрямо 2015 г.;

Общото изпълнение на програмата може да бъде прието за задоволително. Въпреки че повечето от показателите показват резултати, които са под 50 % от целевата стойност за 2023 г., трайно положителните тенденции практически по отношение на всички цели дават основание на ЕСП да заяви, че ЕФРР е на път да постигне своите цели. Сметната палата отбелязва, че до края на 2019 г. са разплатени съответно 36 % и 39 % от наличното финансиране по линия на ЕФРР и КФ за периода 2014—2020 г.

Изводи:

Независимо от положителните резултати, непостигането на някои от

заложените показатели е значително, което буди подозрение за договорености между ЕК и националните органи по усвояване на европейските средства за „затваряне на очи“ при отчитане техното изразходване. Например не са постигнати заложените показатели при:

  • разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 2,12 % от

БВП за ЕС, при заложени 5% за 2017 г.;

  • Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на здравето и

благосъстоянието;

  • Заявки за патенти и издадени патенти в областта на здравето и

благосъстоянието;

  • Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на сигурната,

чиста и ефективна енергия;

  • Заявки за патенти и издадени патенти в областта на сигурната, чиста и

ефективна енергия;

  • Няма информация за трайни продукти от иновациите;

  • Брой на работните места, създадени чрез подпомогнати проекти (извън

LEADER;

  • Брой на работните места, създадени чрез подпомогнати проекти (LEADER)

от селското население, което се ползва от нова или подобрена ИТ;

Буди недоумение защо Сметната палата и ИА“Одит на средствата от ЕС“ не направиха анализ на този доклад и изводи за новия програмен период, тъй като:

  • по информация на Министерството на финансите към 31 декември

2020 г. средното изпълнение на програмите за програмния период 2014-2020 г. е 54.4%;

  • структурата на бизнеса в България се отличава рядко от този в

развитите страни от Европейския съюз. 98% от фирмите в България са персонал до 50 заети, а тези с 50 до 250 и повече заети са само 1,3%;

2019 г.

Общо

Групи предприятия според броя на заетите лица

до 9

10-49

50 - 249

250+

418 616

387 941

25 182

4 732

761

92,7%

6,0%

1,12%

0,18%

  • Предприятията, които могат да създават иновации, да обновяват

производствените мощности(брой на заети над 50) са само 1,3%, докато в Европа този процент е 38-40%. Малките и микропредприятията трудно устояват на икономически, финансови и пазарни кризи. Как с такава структура на бизнеса и с новия План за възстановяване и устойчивост може да се гарантира устойчив и значителен икономически растеж с помощта на фондове от ЕС?

Заключение:

  1. Не е случайна препоръка № 5 на Европейската сметна палата към

Европейската Комисия:

В своите доклади относно изпълнението Комисията следва да включи:

а) повече анализ на ефикасността и икономичността на програмите, когато съответната информация бъде на разположение;

б) по-систематичен анализ на значимите външни фактори, засягащи изпълнението на програмата;

в) ясни оценки, по всички докладвани показатели за изпълнение, относно това дали са на път да постигнат целите си;

г) ясни, балансирани и достатъчно подробни оценки на изпълнението, обхващащи всички цели на програмата“.

Одиторите дават положително становище за отчетите на ЕС,но същевременно заключават, че плащанията са засегнати от твърде много грешки, главно в категорията, класифицирана като „високорискови разходи“. На фона на тези факти и въпреки подобренията в някои разходни области одиторите изразяват отрицателно становище относно разходите.“

2. Както за Европейската комисия така също и за България остава нерешен проблем с бедността. Решението му трябва да намери конкретно проявление в Плана за възстановяване и устойчивост.

3. В новия програмен период трябва националните органи да изберат такива показатели за контрол на ефикасността на използваните средства от фондовете на ЕС, които да бъдат елемент на заданията за разработване на конкретните проекти.

4. Пропуснатите възможности по ОП“Региони в растеж“ трябва да се възстановят чрез Плана за възстановяване и устойчивост.(Виж https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557).

Според  древногръцкия политик Перикъл, управлявал Атина през втората половина на 5 век пр.н.е, „Не бедността е позорна, а това човек да не може да се отърве от нея чрез труд“. Дайте на народа възможности на труд, защото бедността ражда бедност. Не използвайте парите от Плана за възстановяване и устойчивост на Европа да решавате, корпоративни проблеми и неизпълнение от Правителството на ангажименти по балансиране всички сектори в икономиката на България. Не повтаряйте дитирамбите на Европа, защото те са насочени към икономики, от които ние изоставаме застрашително по стандарт на живот, производителност на труда и т.н. и т.н. Мислете за благоденствието на българския народ, защото още римският държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ-Марк Тулий Цицерон е обявил „Salus populi suprema lex esto - Благото на народа трябва да е върховен закон.“


Източници на информация:

  • Доклад на Европейската сметна палата относно изпълнението на бюджета на ЕС —

състояние в края на 2019 година, https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/annualreport-Performance-2019/annualreport-Performance-2019_BG.pdf

Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/201 (europa.eu), Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/201 (europa.eu), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32015R1017, https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/eu-affairs/20210225STO98708/investeu-proghramata-na-es-za-stimulirane-na-investitsii

- План за възстановяването на Европа | Европейска комисия (europa.eu), https://ec.europa.eu/info/strategy/recovery-plan-europe_bg

  • Jahresberichte über die Ausführung des EU-Haushaltsplans . über die Tätigkeiten im Rahmen

des achten,neunten, zehnten und elften Europäischen Entwicklungsfonds (EEF) für das Haushaltsjahr 2019, https://www.eca.europa.eu/lists/ecadocuments/annualreports-2019/annualreports-2019_de.pdf