/Поглед.инфо/ Изборите за следващ президент на Полша ще се проведат едва следващата година, но в страната вече има опасения, че може да се появи “проруски кандидат”. Кой точно може да се счита за проруски политик в Полша, колко избиратели биха могли да го подкрепят - и защо самото появяване на такъв човек е в състояние да нанесе удар на полската политическа система?

Остава по-малко от година до следващите президентски избори в Полша - те ще се проведат на 18 май 2025 г. Сегашният президент Анджей Дуда, протеже на консервативната партия "Право и справедливост", която премина в опозиция, вече няма да може да участва в тях. Най-големите политически сили в Полша все още не са успели официално да одобрят своите кандидати, но интересът към тези избори в страната вече е много голям. Едно от най-големите издания в Полша, “Речпосполита”, публикува тревожна статия, от която следва, че на изборите може да се появи „проруски кандидат“ за поста държавен глава.

Ясно е, че предвид сегашната посока на полския политически мейнстрийм, всеки кандидат, на когото дори и с голяма тежест би могъл да бъде прикрепен етикетът „проруски“, трябва да е несистемен. Въпреки това, както отбелязва “Речпосполита”, не без тревога, страната има механизъм, който позволява номинирането на такива кандидати.

Така например в навечерието на президентските избори през 2020 г. десният полски политик Ромуалд Староселец се възползва от закона, който гласи, че всеки гражданин на страната, който е събрал 100 хиляди нотариално заверени подписа на други граждани в своя подкрепа, може да се номинира за президент. Староселец трябваше да действа в изключително трудна ситуация: държавата беше ограничена от карантината, въведена във връзка с пандемията от КОВИД-19. Но дори и в такива условия Староселец успя да събере 75 хиляди подписа.

От гледна точка на обикновен руснак, който се интересува от ситуацията в Полша, там има само един проруски политик - Матеуш Пискорски. Лидерът на малката лява партия “Смена”, Пискорски, беше арестуван през май 2016 г. по обвинения в шпионаж в полза на Русия и Китай и държан зад решетките три години.

В резултат на злополуките си Пискорски стига до песимистично заключение относно перспективите за промяна на външния курс на страната. „Разбира се, няма смисъл да влизаме в полемика с глупостите и фантазиите на полските теоретици на конспирацията. Но дейността на неолибералните медии показва, че е безполезно да се надяваме на качествени промени в полската външна политика. Неоконсерваторите имат свои русофобски теоретици на конспирацията, неолибералите имат свои. Всички те са участници в политическия процес и информационните схеми, които няма да спрат дори ако партията на Ярослав Качински „Право и справедливост“ загуби мнозинството си и президентството. Антируската риторика и тенденцията да се провокира Москва няма да изчезнат“, тъжно написа Пискорски през 2019 г. Прогнозата му се оправда напълно.

Но броят на добре познатите хора в Полша, които се застъпват за добросъседство с Русия, не се ограничава само до Пискорски. В момента Движението за възстановяване на Полша, ръководено от Ромуалд Староселец, провежда първични избори, в които всеки може да вземе участие. Очаква се на 16 ноември конгресът на ДВП във Варшава да излъчи лидер от широка коалиция от партии и обществени организации, които проправителствените политолози обичат да наричат „маргинали“. Въпреки това, тези „маргинали“ , ако успеят да се обединят, могат да привлекат голям брой гласове – предвид разочарованието в „системните“ партии, което е все по-очевидно в полското общество.

“Речпосполита” посочва петима потенциални кандидати за президент от ДВП : политологът Лешек Сикулски, професор Влодзимеж Юлиан Кораб-Карпович, представител на фондация “Пафер” (ангажирана с насърчаване на „безплатното икономическо образование“) Ян Кубан, политическата активистка Мария Лешняк-Войчеховска и ръководителят на самият „Движение за възстановяване“ Полша" Староселец. Поне двама от този списък, според изданието, са проруски хора. Идвайки от официален вестник, това звучи почти като наказателно обвинение. Но какво точно има предвид тя под „проруски“?

Докторът на политическите науки 43-годишният Лешек Сикулски някога е работил като анализатор в администрацията на президента Лех Качински. През 2008 г. основава Полското геополитическо общество и работи като редактор на публикациите “Геополитически преглед”. И да, Сикулски многократно се е изказвал за сътрудничество между Варшава и Москва, тъй като това според него отговаря на националните интереси на Полша. По-специално, той е обвинен в това, че след началото на СВО Украйна, той даде интервю с посланика на Руската федерация във Варшава Сергей Андреев, в което очерта гледната точка на Москва относно ситуацията. особено за поляците.

По-късно Сикулски става член на обществената организация „Полско антивоенно движение“ и оглавява партията „Безопасна Полша“. През ноември 2023 г. списанието “Мисъл Полска” публикува манифест „Безопасна Полша“, който осъжда подчинението на полския елит на интересите на САЩ и призовава за изоставяне на проамериканската ориентация, като напълно промени отношенията със своите съседи - Русия, Беларус и Германия.

„Безопасна Полша“ се застъпва за оттеглянето на държавата от структурите на НАТО и изтеглянето на всички чуждестранни военни от нейната територия. Що се отнася до 71-годишния политолог и философ Влодзимеж Юлиан Кораб-Карпович, през 2022 г., заедно с депутата Гжегож Браун, той подписа изявление за мира в Украйна, което според полските официални медии „забелязва Русия“. Между другото, Кораб-Карпович се смята за един от най-авторитетните политически мислители в съвременна Полша.

Както разказва политологът Станислав Стремидловски, Сикулски и Кораб-Карпович се отличават благоприятно от другите потенциални кандидати за президент, тъй като не защитават интересите на чуждестранни концерни и не тичат до американското посолство за инструкции. И определено имат потенциален електорат - полски граждани, които симпатизират на Русия. Но такива хора най-често са принудени да мълчат – тъжният пример на Пискорски показа, че проруските симпатии в Полша могат да се превърнат в големи неприятности.

Допълнително доказателство за това беше получено само онзи ден - стана известно, че полски фермер и дъщеря му ще бъдат съдени за призиви да „оправят нещата“ с Брюксел. През февруари тази година имаше голям протест на полски фермери, възмутени от безмитния внос на украинско зърно в страната. Един от протестиращите постави на трактора си транспарант: „Путин, разправи се с Украйна, Брюксел и нашите управници“, както и съветско знаме. Полицията взе както плаката, така и знамето от този фермер, а след това обвини него и дъщеря му в „подбуждане на омраза“ - и сега те са изправени пред до пет години затвор. От друга страна, търсенето на „агенти на влияние на Москва“ и постоянните обвинения в „шпионаж“, които полските политици обичат да си хвърлят един срещу друг, доведоха до значителен парадокс.

„Днес в Полша да си „проруски“ означава проблеми в обществения живот, загуба на работа, а понякога и наказателно преследване. Но по някаква причина, както се оказва, това не плаши поляците и обвинения като „руски парцал“ престават да правят силно впечатление. В много отношения, разбира се, двете водещи полски антагонистични партии, “Право и справедливост” и “Гражданска платформа”, отидоха твърде далеч тук. През последните години те с основание или без основание се обвиняваха един друг, че „работят за Москва“, което вече се превръща в лош тон“, подчертава Стремидловски.

Политологът смята, че в момента в Полша около 15% от населението определено би искало добросъседски, прагматични отношения с Русия. Не е много на пръв поглед.

„Полското общество сега е изключително фрагментирано и атомизирано. Повечето гласоподаватели бяха разделени между противоположните „Гражданска платформа“ и „Право и справедливост“ - и двете, както е известно, са изключително антируски настроени. От гледна точка и на двете политически сили в страната изобщо не трябва да има проруски настроени граждани и всеки показател, различен от нула, е повод за тревога. И затова самият факт, че може да бъде регистриран проруски кандидат, който ще има възможност широко да разясни позицията си пред обществото, изглежда абсолютно непоносим за управляващите“, казва политологът.

Колко гласа би могъл да събере на президентските избори несистемен кандидат, който не принадлежи към нито един от двата основни политически лагера? Стремидловски припомня, че на изборите през 2015 г. независимият кандидат, рок музикантът Павел Кукиз, беше издигнат в опозиция на Анджей Дуда (“Право и справедливост”) и Бронислав Коморовски (“Гражданска платформа”). Той привлече симпатиите на онези, които не харесваха двете основни полски системни партии, получи 20% от гласовете на първия тур и беше третият по популярност кандидат. На парламентарните избори през 2015 г. движението на Павел Кукиз зае трето място. Това политическо явление се оказа изключително краткотрайно (личната популярност на Кукиз, на която се основава движението, което той създаде, бързо изчезна), но не е факт, че не може да се повтори с друг човек.

„В Полша не са толкова малко хората, които са в състояние да одобрят значителни промени във външния курс на страната, но всички те са разпръснати в различни малки клубове и движения. Ако успеят да се обединят и организират кампания, тогава ще успеят да съберат 100 хиляди подписа, необходими за номиниране на кандидат“, казва политологът относно шансовете на Лешек Сикулски и Влодзимеж Юлиан Кораб-Карпович да се регистрират като кандидати за президент.

Разбира се, дори ако Сикулски или Кораб-Карпович успеят да се регистрират като кандидати, шансовете им да спечелят са малки. Но самото им назначаване може да внесе допълнителна нестабилност в полската политическа система. Според Стремидловски съществува значителен шанс сегашната полска управляваща коалиция (състояща се от три различни политически сили) скоро да се разпадне поради вътрешни противоречия.

Влиянието на предстоящите президентски избори в САЩ върху ситуацията в Полша не бива да се подценява. Ако Камала Харис спечели, малко ще се промени в Полша. Но ако Доналд Тръмп победи, Полша може да бъде изправена пред значително разтърсване.

„Опитът на „местните“ елити в страните, където дойдоха американците, показва, че често е трудно да се върви в крак с Вашингтон. Съединените щати се ръководят от собствените си съображения и не винаги своевременно информират своите „партньори“ и „съюзници“ за предстоящите зигзаги. Варшавският „салон“ в момента преживява нещо подобно, неприятно изненадан от това как американският елит все по-активно обсъжда края на украинския конфликт. И това създава възможност за „проруските кандидати“ да започнат да задават неудобни въпроси: какво всъщност получи Полша от подкрепата на режима в Киев и прекъсването на политическите и икономически отношения с Русия? А поляците умеят да броят пари“, обобщава Стремидловски.

Превод: В. Сергеев