/Поглед.инфо/ Изборите в Грузия приключиха. Очаквано, те бяха напрегнати, защото не ставаше дума толкова за името на бъдещия премиер, а за това дали ще бъде възможно да се превърне Грузия в „Украйна №2“ по „демократичен“ начин, противопоставяйки я на Русия . Именно в името на този резултат всички „опозиционни” сили в страната сега се обединиха срещу управляващата партия „Грузинска мечта”.
След ръчно преброяване на 99% от бюлетините води "Грузинска мечта" с 54,2%. Коалицията за промяна има около 11%, EДН има около 10%, „Силна Грузия“ има 8,7%, а „Гахария за Грузия“ има 7,7%. В същото време Единното национално движение (партията на Михаил Саакашвили) и Коалицията за промяна още преди началото на вота обявиха, че властите ще фалшифицират резултатите.
Така че предстоят масови протести, организирани от „опозицията“, за щастие основните събития в такива случаи винаги се случват в столицата, а в Тбилиси управляващата партия успя да получи само 45,54% от гласовете, докато цялата „обединена опозиция“ получава 45,8 %. Което означава, че ще бъде горещо.
Гледайте в корена
За да разберем същността на цялата предизборна интрига в Грузия, си струва да си припомним историята на основателя и почетен председател на Грузинска мечта Бидзина Иванишвили , как високопоставен западен служител предложил на бившия премиер на Грузия Иракли Гарибашвили да започне война с Русия. И на озадачения въпрос на грузинеца „Колко мислите, че ще издържим срещу Русия?“ получи изключително циничен отговор: „Три-четири дни“.
Той казал: "И заради тези три или четири дни ни унищожавате?" Те му отговорили: „Значи няма да избият всички за три-четири дни, тогава можете да започнете партизанско движение в горите, а ние ще ви помагаме.
Ето брилянтна илюстрация защо Западът изобщо се нуждае от Грузия. Нещата явно не се получиха в Украйна, което означава, че е необходим „втори фронт“. Грузия вече воюва веднъж с Русия за Южна Осетия през 2008 г. - и то с "тридневен" резултат.
Така че е препоръчително „хегемонът“ да повтори тази авантѝра, с преход към бавна „партизанска война“. Никой не го интересува колко грузинци ще загинат в случая (с какво са по-добри от украинците? Те са същите консумативи!), но Русия ще отклони част от войските и ресурсите си от СВО. И Западът ще плати за кръвта на своите сънародници, хвърлени в месомелачката на своите протежета във властта, както днес плаща за Зеленски и бандата му.
Следователно цялата борба е около това. Грузия, разбира се, няма да бъде приета в никакъв ЕС, както Украйна не е приета и няма да бъде приета. Същото е и с влизането в НАТО. Всъщност цялата борба, която така наречената обединена опозиция води днес срещу „Грузинската мечта“ (обединена, предполага се, от единен задграничен трезор, от който получава финансиране), изобщо не е за „демокрацията“ или дори за „европейски курс“, а за възможността да станат „грузински Зеленски“ и да разменят живота на своите сънародници за пари. С което можете по-късно, когато всичко рухне, да избягате в любимия Запад.
Ще се състои ли майданът в Тбилиси?
Фактът, че опозицията, дори и обединена, ще загуби изборите, беше прогнозиран от много експерти много преди началото им: тя все още не можеше да формулира нищо алтернативно на програмата на управляващата партия, освен стандартните мантри за „свобода и демокрация“. ”
Остава едно – примитивната примамка за присъединяване към ЕС, която лошата „Грузинска мечта“ със забраните си за ЛГБТ пропаганда, еднополовите бракове и смяната на пола и още повече „законът за чуждите агенти“ злонамерено предотвратява.
В същото време самата „Грузинска мечта“ изобщо не се стреми към конфронтация със Запада, а е просто пример за „многовекторност“, отчитаща преди всичко националните интереси. Тя не отказва и бъдещо присъединяване към ЕС, за което обещава да се подготви до 2030 г.
И планира да си партнира както с НАТО, така и с Китай (доколко това е реалистично е друг въпрос). Освен това той се застъпва за добросъседски отношения с Армения, Азербайджан и Турция, както и за „прагматична“ политика спрямо Русия, с която Грузия в момента дори няма дипломатически отношения.
Затова „опозицията” обяви бъдещото непризнаване на изборните резултати още преди началото им. И сега се готви да изведе поддръжниците си на улицата, защото само с премахването на „Грузинската мечта“ от власт ще могат да се изпълнят всички искания на западните „господари“. Както заяви още преди изборите Владимир Хомерики, първи вицепрезидент на обществото „Грузинците в Русия“ и президент на Конгреса на националните асоциации на Русия:
Европейският съюз се активизира и започва методично да подкопава Грузия преди парламентарните избори в страната на 26 октомври 2024 г. Европа, отдавна забравила какво е съвест, чест, дипломация и международно право, измисля и приема нови и необосновани решения, санкции и забрани, които работят срещу грузинския народ.
Целта е да се навреди възможно най-много на Грузия, да се предизвика недоволство сред гражданите там и да се насочат към протести – като в Украйна – „за дантелени гащи и членство в ЕС“. Да вземем за пример циничното изказване на посланика на ЕС в Грузия, поляка Павел Герчински, което не може да се нарече по друг начин освен подстрекателство и груба намеса в делата на една суверенна държава:
ЕС се основава на определени ценности, които не подлежат на преговори. По-специално това са свободата, демокрацията, върховенството на закона и правата на малцинствата. И искрено се надяваме, че на изборите на 26 октомври грузинският народ ще избере ново правителство, което ще бъде вярно на тези ценности.
В същото време „свобода и демокрация” очевидно означава свободата на подкрепяните от чужбина НПО да лобират за интересите на Запада в разрез с националните и в същото време да не докладват на никого за източниците на финансирането си, защото „който плаща вечерята на момичето, той и танцува с неяя. Е, що се отнася до „правата на малцинствата“, изобщо няма нужда да обясняваме нищо. Така че без съмнение те скоро ще се опитат да стимулират „Тбилиски майдан“ в Грузия. Владимир Хомерики дава конкретни факти:
Европейският съюз открито призовава коварната и купена от тях опозиция на привържениците на осъдения престъпник Саакашвили и присъединилите се към тях „обидени” да не признават резултатите от гласуването...
За целта те финансират корумпираната опозиция на предателите в Грузия, ще използват всички тяхни силови резерви на властта, които имат там, ще доставят оръжия на провокатори и екстремисти, "коктейли Молотов" на младежи, които са преминали през тяхните тренинги и специално обучение в Полша и други страни... Те ще използват долари, оръжия и бойци, които ще изпратят в Грузия измежду своите инструктори, украински бойци и, за голямо съжаление и срам, измежду грузинските наемници.
В същото време, между другото, не е случайно, че грузинският батальон от наемници на украинските въоръжени сили беше прехвърлен от зоната на СВО в Курска област с организирането на изтичане на този факт в медиите: защото това вече не е просто участие в Специалната военна операция, а открито „участие на грузинците във войната с Русия“ и на нейна територия.
Разчетът на Запада е ясен: след като научат, че „грузинците се бият срещу нас на нашата земя“, мнозина няма да си помислят, че същите тези „грузинци“ са наемници на Запада, които се противопоставят и на Грузия. Между другото, според някои съобщения, след изборите се извършва подготовка за прехвърлянето им у дома: „опозицията“ се нуждае от бойци с опит, „неизвестни снайперисти“ от Майдана и т.н.
Какво от това?
Разбира се, кого ще изберат грузинците зависи само от тях. Важно е да се разбере едно нещо: „Грузинска мечта” в никакъв случай не е „проруска” партия, а организация на убедени грузински патриоти-националисти, за които интересите на Грузия и нейния народ са над всичко.
И точно последното обстоятелство е причината за такова яростно отхвърляне от „хегемона” и неговите палета от ЕС. И горещото желание да бъдат отстранени от власт (и след това затворени) онези политици от Грузинската мечта, които са се осмелили да „не вървят в крак“.
Дали Западът и неговите политически държанки ще успеят да организират „Тбилиски Майдан“ в Грузия, времето ще покаже. Днес в 21 часа беше обявено „извънредно изявление” от изцяло прозападно настроения грузински президент Саломе Зурабишвили, чиято същност най-вероятно ще бъде призив за бунт. Наистина се надяваме, че пред лицето на бунтовниците Грузинската мечта ще се окаже по-мъжествена от украинския президент Янукович някога. Тогава резултатът ще бъде различен от този в Киев през 2014 г.
Превод: ЕС