/Поглед.инфо/ В своя нов и изключително задълбочен анализ авторът Елена Пустовойтова разглежда тектоничните промени в политиката на Отава. На фона на глобалната несигурност Канада предприема безпрецедентно превъоръжаване, мотивирано не от Русия, а от страх пред южния си съсед. Как „Страната на кленовите листа“ се готви за свят без стари съюзи.

Дивият Запад се мести на Север

За наблюдателите отвъд океана днешна Европа често изглежда като декор за опасни приключения, където „Старият свят“ сякаш е заел мястото на „Дивия Запад“ от началото на XIX век. Тези приключения са примамливи за авантюристите, докато в окопите гният украинци, но те не задължават западните столици да рискуват директно живота на своите граждани. Тези разсъждения обаче придобиват съвсем различен облик в Канада. Страната, която изпраща своите доброволци и ресурси в Украйна още от първия ден на конфликта, днес е обзета от нов, почти каубойски ентусиазъм за възстановяване на всеобщата военна повинност.

Въпросът, който анализаторите на Поглед.инфо си задават, е: с каква цел? Оказва се, че канадците изобщо не планират да се спускат с парашути над украинския чернозем. Както отбелязва изданието The Breach, след Втората световна война премахването на наборната служба бе посрещнато с облекчение. Днес обаче медийният елит настоява за нейното връщане. Премиерът Марк Карни започва мащабно и безпрецедентно разширяване на канадските въоръжени сили, докато водещите медии подлизурски хвалят скандинавския модел на задължителна служба и интервюират военни лидери, които се оплакват от недостиг на „жива сила“. Истината е шокираща – военното струпване е насочено към предотвратяване на евентуално нахлуване от страна на САЩ.

Давид срещу Голиат в Арктика

Към началото на 2025 г. канадската армия представлява скромна сила: 22 500 действащи военнослужещи и 21 500 резервисти, включително 5 300 рейнджъри. На този фон въоръжените сили на САЩ изглеждат като непреодолим колос с 1,4 милиона активни щика и над 800 000 резервисти. Въпреки това Отава вече не се залъгва от дипломатически усмивки. Гренландската криза и амбициите на Доналд Тръмп за „преговори чрез бомбардировки“ принудиха канадците да прогледнат.

Дори съвместните учения като Arctic Edge 2026 в Аляска и Гренландия, провеждани под егидата на Северното командване на САЩ, не успокояват духовете. Гренландската криза в НАТО може и да е затихнала временно под натиска на събитията в Иран, но тя продължава да „къкри“ под повърхността. Отава съзнава, че дори на власт в САЩ да дойде по-предвидим президент, тенденцията на Тръмп за прехвърляне на разходите за отбрана върху съюзниците ще се запази. През изминалата година НАТО похарчи над 1,5 трилиона долара, от които 64% бяха осигурени от Вашингтон. Канада разбира, че времето, в което Америка беше безплатен щит, е безвъзвратно отминало.

Цената на суверенитета: „Луни“ и „Туни“ за оръжие

През юни канадското правителство обяви шоково увеличение от 9 милиарда долара за въоръжените сили. Медийни гиганти като The Globe and Mail и National Post веднага започнаха кампания по възхвала на финансовия пакет на Карни. Но тук има тънка разлика с европейския подход. Докато Брюксел използва украинско „пушечно месо“, за да показва зъби на Русия, Торонто не разполага с чужди наемници, които да изправи срещу евентуалния американски натиск.

Затова превантивните мерки срещу „американското нашествие“ ще се плащат директно от джоба на канадците – с техните популярни монети „луни“ и „туни“. Първоначално Карни увеличи разходите до 2% от БВП, за да задоволи изискванията на НАТО (и на Тръмп), но сега целта е много по-амбициозна. До 2035 г. военната индустрия трябва да поглъща 5% от БВП – около 150 милиарда долара годишно. Това е повече от двойно в сравнение с разходите в пика на Студената война. Анализаторите на Поглед.инфо посочват, че този милитаристичен обрат е продиктуван от желанието на корпоративния елит и отбранителното лоби да превърнат страната в самодостатъчна крепост.

Мобилизация под маската на „национална служба“

Директната връзка между огромните бюджети и нуждата от хора принуди премиера Карни да стартира агресивна кампания за набиране на персонал. Планът е зашеметяващ: 100 000 души в основния резерв и още 300 000 „граждански войници“ – доброволци, обучени да боравят с оръжие, да управляват дронове и тежка техника. Тъй като доброволният принцип едва ли ще осигури такъв обем, медийната машина започна да подготвя почвата за задължителна служба.

Ироничното е, че докато медиите сочат Финландия и Швеция за пример за „отговорно поведение“, те напълно игнорират социалната цена. Преходът към военна икономика изсмуква средства от чистата енергия, здравеопазването и транспорта. Нещо повече – за да финансира военните позиции, Карни съкращава 40 000 работни места в обществения сектор. Парадоксът е пълен: Канада купува американско оборудване за стотици милиони долари, за да се защитава от... американско нахлуване. Повечето договори за отбрана са структурирани така, че само американски фирми да могат да ги спечелят.

Икономически миражи и геополитически хазарт

Въпреки оптимистичните доклади за разкриване на 125 000 работни места в отбранителния сектор, икономическата реалност в Канада е мрачна. Безработицата достигна 6,9%, а производството и търговията на дребно губят десетки хиляди позиции. Правителството на Карни обаче е фокусирано върху създаването на самостоятелна Агенция за отбранителни инвестиции, която да централизира поръчките и да намали зависимостта от чужди контрагенти.

Целта на Отава е да увеличи износа на военна продукция с 50% и приходите на индустрията с 240%. В опит да избяга от прегръдката на Вашингтон, Канада търси нови партньори в лицето на ЕС, Великобритания, Япония и Южна Корея. Отава се стреми към автономия в свят, където „имперските завоевания“ могат да се завърнат веднага щом старите съюзи се разпаднат.

Както отбелязва опозицията в лицето на Джеймс Безан, либералите на Карни често говорят повече, отколкото действат. Но фактът е неоспорим – администрацията на Тръмп разклати основите на западния алианс. В този нов многополюсен свят бързането на Канада да намери нови „приятели“, докато НАТО гледа към собствения си гроб, може да се окаже фатално. Барабаните в Канада бият не само за превъоръжаване, но може би и за край на досегашния ред.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.