/Поглед.инфо/ Много искам да помогна на софийския кмет. Много! Виждам, че му е трудно да управлява и затова предлагам безплатни съвети. Аз и преди съм ги давал, но явно не са стигнали до него. Сега отново подсказвам някои идеи, които може да бъдат полезни за София.
Първата ми идея е революционна, защото аз предлагам да помогнем на София без да пречим на едрите строители и предприемачи да правят това , което искат. С други думи, да печелят колкото искат. Струва ми се, че досега подобно нещо не е предлагано. Досега в общинския съвет виждаме само имитация на жестока борба на мнения, като в крайна сметка побеждава известно кое мнение. През това време се губят сили, нерви, време и пари. Много пари. Което е лошо за софиянци, които чакат от десетилетия по-добри улици, по-равни тротоари, по-добър градски транспорт, повече зелени площи, повече детски градини, лифтове до Витоша и т.н., да не изброявам всичко за което си мечтаят софиянци. А това най-често зависи от парите.
Затова предлагам следната идея. Да се отдели място в двата края на София , след Горубляне и след Божурище, на което да разрешат на едрите предприемачи да строят колкото си искат и както си искат. По петдесет метра, по сто метра, по хиляда метра (като площ, не на височина)- без ограничение. Там те могат не само да реализират излишния си капитал, но и да покажат най-доброто, което могат да направят за София. Да няма нужда след това да обясняват, че строят някой небостъргач в центъра защото искат София да ги запомни с добро. Не! Имате място за строежи- стройте. Ако искате можете да започнете да изграждате Нова София- както направиха бразилците едно време. Няма да каним световни архитекти за градоустройството, вие си вземете който искате архитект. Ако не искате- можете да го карате и без архитект, ваша работа. Така да се каже, пълна демокрация и тържество на пазарната икономика. Само да не се изпозастреляте докато избирате правилното мнение в желанието да се чувствате все по-свободни . Впрочем и това може- не е разрешено от закона, но ако се договорите помежду си…
По този начин веднъж завинаги ще се спре изнасилването на столичните квартали с искане за ъглово строителство, за етажност и надстройки и ще се закрие дирекцията „Незаконно строителство“. По начало съществуването на тази дирекция в една законово изградена столица си е чист анахронизъм. Но, да не се хващаме за думата. Втората идея е за тротоарните плочки. Днес, докато се разхождах из центъра аз наброих четиринайсет различни вида тротоарни плочки. На едно място сменяха плочките и аз се спрях с интерес да гледам как трима души се опитваха да режат една плочка. Казвам „опитваха се“ защото работата вървеше много трудно. Плочката беше извънредно дебела, от моторния трион хвърчеше пяна и пясък и тримата доста объркано се чудеха какво да правят. Попитах ги защо е толкова дебела тази плочка, а те ми отговориха: „Тя е от Турция“. Сякаш това само по себе си обясняваше нейната дебелина и трудност за рязане. Но аз съм виждал плочки донесени от Турция, Гърция, Италия и от къде ли не. Неясно защо в различни форми- квадратни, правоъгълни, шестоъгълни, във формата на трапец, многоъгълник, дълги или странно къси. Сиви, червени, жълти, сини. Сигурно ако обиколим София ще намерим поне още двайсетина вида. От тука идеята: Да се направи фабрика за плочки до София! Нека да я възложим на строителите, които редят плочките в София- те да се разберат кой да я финансира и кой да я построи. След това ще делят печалбата. Софийската община се задължава да купува плочки само от тях – да бъдат не повече от три-четири вида- с което гарантира тяхната печалба. На другите големи градове ще бъде позволено и препоръчано да се възползват от софийския опит. Освен това могат да командироват до Италия някой строител (хубаво е да знае италиански все пак) който да разбере какъв мрамор и гранит са използвали преди две хиляди години, та до ден днешен в Рим площадите не са мръднали. А стъпалата в нашите подлези така са изпотрошени само за десетилетие, че вечер е опасно дори да си помислиш да минеш оттам.
Имам и трета идея но нека първо кметът да използва първите две идеи. След това с радост ще му споделя и третата.
Ще завърша с призив така, както винаги завършва един наш известен журналист: Съдебната система трябва да се поправи! Не да се реформира, защото това понятие вече нищо не означава, а да се поправи.