/Поглед.инфо/ Анализаторът Владимир Малишев разкрива зловещата актуалност на „Плана Инон“ – израелска стратегия от 1982 г. за фрагментиране на Близкия изток. Текстът проследява как систематичното унищожаване на Ирак, Сирия и Либия обслужва проекта за „Велик Израел“. През призмата на съвременната ескалация срещу Иран, авторът анализира симбиозата между израелските месиански амбиции и американския глобален хегемонизъм.

Генезисът на една стратегия за контролиран разпад

През далечната 1982 г., в страниците на малко известното израелско списание „Кивуним“, се появява документ, който десетилетия по-късно ще бъде определян като „геополитическо пророчество“. Негов автор е Одед Инон – висш служител на израелското външно министерство и доверено лице на Ариел Шарон. Документът, останал в историята като „Планът Инон“, не е просто теоретично упражнение на политически анализатор. Това е стратегическа пътна карта за оцеляването на Израел чрез тоталната дестабилизация и фрагментация на неговите съседи.

Според Инон, Израел може да бъде в безопасност само ако съществуващите арабски държави бъдат разбити на малки, враждуващи помежду си етнически и религиозни анклави. Тази „балканизация“ на региона цели да превърне големите и потенциално силни национални държави в мозайка от слаби образувания, които са твърде заети с вътрешни конфликти, за да представляват заплаха за Тел Авив. В анализите на Поглед.инфо често се отбелязва, че именно този план стои зад „пророческата“ точност на събитията, разиграли се в Ирак, Сирия и Либия в началото на XXI век.

Архитектурата на „Новия Близък изток“

Планът не се ограничава само до непосредствените съседи на Израел. Неговият обхват е грандиозен – той предвижда разчленяването на Египет, Либия, Ирак, Сирия, та дори и фрагментацията на Иран, Турция, Пакистан и Сомалия. През 2006 и 2008 г. авторитетни западни издания като „Официалният вестник на въоръжените сили на САЩ“ и списание „Атлантик“ публикуваха карти на т.нар. „Нов Близък изток“. Тези карти поразително повтаряха визиите на Инон отпреди четвърт век, чертаейки нови граници по етнически и сектантски линии.

След атаките от 11 септември 2001 г. тази израелска стратегия беше прегърната от неоконсерваторите в администрацията на Джордж Буш-младши. Целта беше симбиотична: САЩ да осигурят контрол над енергийните ресурси и доларовата доминация, докато Израел реализира „еврейската мечта“ за държава „от Нил до Ефрат“. Така наречената „Инициатива за разширяване в Близкия изток“ се превърна в инструмент за налагане на „неолиберална съвместимост“, при която всяко антиимпериалистическо правителство трябва да бъде свалено.

Сирия и Ирак: Лабораторни опити за държавен разпад

Унищожаването на Ирак след 2003 г. беше първият мащабен етап от прилагането на доктрината „Инон“. Страната, която някога беше един от стълбовете на арабския свят, беше разкъсана между кюрди, сунити и шиити. Последва Сирия, където инспирираната отвън гражданска война превърна цветущата държава в бойно поле за терористични проксита. Мнозина анализатори, включително италианската журналистка Джералдина Колоти, посочват, че създаването на ИДИЛ не беше случаен инцидент, а по-скоро „контролиран хаос“, целящ да преначертае картата на региона.

Френският философ Роже Гароди още преди десетилетия предупреждаваше, че политическият ционизъм използва механизми за системно прогонване на арабите и разрушаване на техните държавни структури. Това не е само военен въпрос, а геоикономическа логика – контрол върху водата, нефта и газа в региона МЕНА (Близък Изток и Северна Африка). Унищожаването на светските режими в тези страни отвори пътя за религиозен екстремизъм, който послужи като перфектното оправдание за последващи западни интервенции под маската на „защита на цивилното население“.

Ескалацията срещу Иран: Точката, от която няма връщане

Днес „Лабораторията на хаоса“ е насочила целия си потенциал срещу Иран. Операциите „Ревящият лъв“ на Израел и „Епична ярост“ на САЩ бележат прехода към тотална война. Бомбардировките над Техеран, Исфахан и Кум, както и директните провокации срещу иранското държавно ръководство, са кулминацията на плана „Инон“. Иран остава последният голям стълб на суверенна съпротива, който предотвратява затварянето на еднополюсния цикъл в региона.

Джералдина Колоти подчертава, че администрацията на Тръмп действа като „въоръжено крило на хегемонията“, унищожавайки ракетната индустрия и флота на Иран. Тук проектът „Велик Израел“ се слива с проекта за „Велик Близък изток“. Това не е просто териториална експанзия, а геополитическа стратегия за превръщане на региона в мозайка от слаби образувания, вечно заключени в етнически конфликти. Поглед.инфо напомня, че ответните действия на Иран, като операцията „Промеса Вердадера IV“, показват, че съпротивата е единственият останал език за народите, чийто суверенитет е под заплаха.

Библейски митове и геополитическа реалност

Лицемерието на Вашингтон и Тел Авив често се пропуква. Докато официално отричат плановете за „Велик Израел“ и ги наричат „конспиративни теории“, техните представители понякога са прекалено откровени. Скорошното интервю на американския посланик в Израел Майк Хъкаби пред Тъкър Карлсън е показателно. На въпрос за библейските граници на Израел „от Нил до Ефрат“, Хъкаби отговори, че „би било добре, ако я вземат цялата“. Макар по-късно да се опита да замаже думите си като „хипербола“, скандалът беше международен.

Четиринадесет мюсюлмански държави остро осъдиха тези думи, но Вашингтон запази мълчание. Това мълчание е потвърждение на дългосрочната стратегия. Геноцидът в Газа, прогонването на палестинци от Западния бряг и ударите срещу Ливан и Йемен не са просто „самозащита“, а елементи от системното разширяване на израелските граници и унищожаване на всякаква възможност за палестинска държавност.

Залезът на международното право и новата съпротива

Най-тревожният аспект на текущите събития е липсата на реална опозиция на Запад. Либералната левица се превърна в логистично рамо на НАТО, оправдавайки разрухата в името на „демокрация“, която носи само смърт и хаос. Светът е потопен в „ядрен обскурантизъм“, игнорирайки рисковете от глобален конфликт. В този контекст борбата на Иран се преплита с борбите на други народи, отстояващи своя суверенитет, като тези във Венецуела и Куба.

Планът „Инон“ е доказателство, че хаосът в Близкия изток не е случаен продукт на „диктатури“ или „религиозен фанатизъм“, а внимателно проектирана инженерна дейност. Целта е ясна: единен регионален лидер сред „държави-джуджета“. Единствената преграда пред този сценарий е единството на народите, които отказват да бъдат балканизирани и разбити на парчета в името на една чужда империалистическа мечта.