/Поглед.инфо/ /Поглед.инфо/ В своя мащабен и безпощаден анализ генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов разкрива механизмите на политическата криза и нелегитимната конституционна конструкция на служебното правителство. Авторът изследва сблъсъка между „статуквото“ и новия политически проект на Румен Радев в навечерието на съдбовни избори, които могат да преобърнат хода на българската история.

Третата българска държава се сдоби със своето 106 правителство. На 18 февруари, получилия мандат за съставяне на служебно правителство Андрей Гюров – подуправител на БНБ, връчи папката с изпълнен мандат на президента на Републиката Илиана Йотова. На мига, дори без да отвори папката, държавният глава заяви, че незабавно ще издаде указ за назначаване на правителството в предложения състав.. По този начин президентът Йотова недвусмислено показа, че тя няма никакво отношение към подбора на министрите, това не е нейн кабинет и няма да носи отговорност за неговата работа.

Конституционност или противоконституционност на конструкцията „Служебно правителство“ в контекста на Шестата поправка на Конституцията

Бащите на Конституцията на демократична България са имали сериозни правни аргументи за да въведат в нея конструкцията „Служебно правителство“. Те основателно са предвидили, че може да се стигне до парламентарна или политическа криза, т.е. до патова ситуация. Хипотезата е, че управляващата партия или коалиция губят мнозинство си и не са в състояние да подкрепят своето правителство, поради което то подава оставка. Следва нещо познато в парламентарния живот. Завъртва се парламентарната рулетка и ако не се стигне до формирането на ново мнозинство се отива на извънредни избори. В една такава ситуация на сцената излиза държавният глава, който като арбитър, олицетворяващ единството на нацията, назначава служебно правителство с главна задача да произведе свободни и честни избори.

По принцип назначеното по служебен ред правителство включва в своя състав публични личности с административен опит, безукорно поведение и ползващи се с авторитет сред българското общество в национален или най-малко в регионален план. Тази конституционна уредба се запази до 2023 г. В съответствие с нея бяха назначени и функционираха девет служебни правителства.

Дошлите на власт партии, известни с прозвището „сглобката“ станаха инициатори на Шестата поправка на Конституцията на демократична България. Техните лидери и депутати, съвсем съзнателно и по аматьорски, нагазиха с калните си ботуши в конституционната нива и без свян посегнаха на основния закон за да ограничат правомощия на държавния глава, свързани с назначаването на служебното правителство.

За целта, коалицията ПП ДБ, в съдружие с ПП ГЕРБ и ДПС, внесоха промени в Конституцията, една част от които касаеха конструкцията служебното правителство. Парламентарното мнозинство си ги прие без каквото и да е обществено обсъждане и без да се отчетат разумните предложения и съображения на опозицията. На практика се извърши най-сериозното покушение на Конституцията на демократична България, горчивите плодове от което безумие берем сега. Промененият чл.99 ал.5 придоби следната редакция: „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двуседмичен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“. (Изм. и доп. – ДВ, бр.106 от 2023 г.) Така се роди прословутата „домова книга“, т.е. списък от 10 длъжности, измежду които президентът на Републиката трябваше да избере министър-председателя, на който да възложи съставянето на служебния кабинет.

Промяната в чл.99 ал.5 породи сериозни съмнения в нейната конституционност. По тази причина, съвсем естествено, Конституционният съд беше сезиран с три искания за обявяване на поправките в противоконституционност. По искане на две групи ( в състав съответно от 55 и 53 -ма) народни представители от 51-вото Народно събрание бяха образувани конституционно дело №38/2024 и к. д. №39/2024г. По искане на президента на Република България се образува к. д. №40/2024 г., за установяване на противоконституционност на посочените промени в разпоредбите на чл.99 на Конституцията. Аргументите в това отношение на вносителите на конституционните искания бяха повече от убедителни.

Със свое определение от 19. 12. 2024 г., Конституционният съд допусна за разглеждане по същество на цитираните три искания, като ги обедини в едно поради това, че те имат един и същ предмет. Без да навлизам в детайлите на този правен казус ще кажа че шестима от конституционните съдии - Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Сашо Пенови Невин Фети с железни аргументи определиха предложените в чл.99 ал.5 и чл.102, ал.3, т.3 изменения за противоконстиционни.

Съдиите Десислава Атанасова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов изложиха мотиви и аргументи, с които отстояват тезата, че възраженията по въведените промени в цитираните членове на Конституцията са неоснователни. Оспорваните разпоредби, според тях, не са противоконституционни, тъй като не ангажират компетентността на Великото народно събрание по чл.158, т.3 от Конституцията. Становището на тези съдии бяха подкрепени и от другите трима съдии и така при гласуването се получи паритет - 6:6 гласа. Поради това, че не се постигна изискуемото по чл.151, ал.1 от Конституцията мнозинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на Съда, исканията на двете групи депутати и на президента за обявяване на противоконституционност на разпоредбите, които са въведени с § 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България,( обн. ДВ, бр.106 от 2023 г.) с Решение №9 /24 юли 2025 г. (Обн. ДВ, бр.64 от 5 08. 2025 г.) бяха отхвърлени.

Най-силно впечатление направи обстоятелството, че някои конституционни съдии не са скъсали пъпната си връв с партиите, които са им осигурили седем годишния „рай“. Те продължават да спазват партийната дисциплина и гласуват не по съвест като независими съдии, а като дисциплинирани партийни членове, без да ги интересува, че газят честта на „пагона“.

С извършените промени, вместо да се преодолее политическата криза чрез назначаване на служебно правителство от легитимен орган, се създадоха законови предпоставки това да става по лично решение на определен висш държавен служител.

Съгласно промяната в чл.99 ал.5, правомощието на президента по назначаването на служебното правителство вече се свежда само до възможността да може да възрази, но не и да наложи кандидат за министър. А добре известно е, че в парламентарната държава, правителството се формира от парламента и остава на власт докато то се ползва с доверието на мнозинството в народното събрание. Загубата на доверие в редовен кабинет, съгласно конституционния модел действаш от 1991 г. до края на 2023 г., предвиждаше отговорността за формирането на правителството да се прехвърли от парламента върху президента като представителен държавен орган.

Отнемането с поправката на Конституцията на това негово правомощие прехвърли отговорността върху висше длъжностно лице, което не се ползва с безспорна демократична легитимност. „С въведените в чл.99, ал.5 изменения се променя, според президента на Републиката, както статута на служебното правителство, така и този на държавния глава и на Народното събрание, ведно с установените взаимоотношения между тези органи“. Освен това, тази нова процедура, допуска служебното правителство да не носи политическа отговорност нито пред президента, нито пред Народното събрание, а само пред служебния министър-председател, а той от своя страна – пред себе си. Държавният глава назначава със свои указ служебното правителство, но няма реална възможност да влияе на неговия състав и впоследствие да търси политическо отговорност на отделен министър за пропуски в работата или за злоупотреба с власт. С формирането по този ред на служебния кабинет се извършва отклонение от парламентарния модел на управление, защото се създава възможност за установяване на президентско управление за определен период от време. Изпълнителната власт преминава в ръцете на президента, който се превръща в легитимен политически център на държавно управление.

Във времето след Шестата промяна на Конституцията, осъществена в края на 2023 г., се формираха три служебни правителства. Анализът на тяхното функциониране дава сериозни аргументи в подкрепа на тезата, че де факто се установява

нелегитимна власт на основата на спорна конституционна уредба.

Посочените изменения в Конституцията бяха плод на междуинституционалната борба и на погазването на основни принципи на държавно управление, каквито са принципът за народния суверенитет и за разделението на властите. Те не са резултат на постигнат консенсус в обществото и сред политическите сили. Мнението на суверена беше тотално пренебрегнато. Формираната от политическите сили „сглобка“, като формално обединение от типа „орел, рак и щука“, действаше безцеремонно и притискаше в ъгъла изнемощялата парламентарна опозиция.

Както вече стана дума, мачът в Конституционния съд завърши наравно 6 на 6 гласа. Известно е, че при равен резултат и двата отбора получават по една тока. Създаде се ситуация да може да се казва, че „чашата е пълна до половина, или е празна наполовина“. Всяка от обособените две групи съдии има основание да претендира, че е победител във възникналия конституционен казус. Равният резултат при гласуването в Конституционния съд на практика равнопоставя двете тези - конституционност и противоконституционност на разпоредбите на чл.99, ал.5 на Основния закон.

При стеклите се обстоятелства, вземането на окончателно решение по този казус се отлага за в бъдеще. А до тогава тази неопределеност ще подхранва конфронтацията между институциите, политическите сили и гражданите, ще чертае разделителни линии и ще създава разнобой при тълкуване на разпоредбите на Основния закон на държавата в тази негова част. Най-неприятното е, че се създават предпоставки загубилите вота партии, да оспорват получените изборни резултати.

Подобни гласове вече се чуват в започващата предизборна кампания. Служебното правителство на господин Гюров, което дойде на власт на базата на съмнителните конституционни разпоредби, се счита от мнозина за полулегитимно, или направо за нелегитимно, което хвърля сянка върху законността на неговата власт.

Служебното правителство – инструмент на ПП ДБ и на коалицията Радев в битката за власт

Служебното правителство дойде на смяна на редовния кабинет на Андрей Желязков, съставен с мандата на ПП ГЕРБ. Той се настани на „Дондуков“ №1 на 16 януари 2025 г. и след 10 месеца и 11 дни, под напорът на невижданата протестна вълна, подаде оставка. Като правителство в оставка остана на власт още 2 месеца и 8 дни. На 19 февруари 2026 г. то беше сменено от служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров.

Формулата за съставяне на кабинета Гюров, без риск да се сбърка, може да се назове

„Всички против Пеевски“.

Видимо подтекстът на тази формула е, че моделът на управление „Борисов – Пеевски“ през последната година се е трансформирал в модела „Пеевски“. Делян Пеевски олицетворява паралелната власт и завладяната държава. Той беше колкото скрит, толкова и явен „началник“ на министър-председателя Андрей Желязков и на министрите, чиито ведомства разполагаха с финансов ресурс. Пеевски е политическият лидер, който привиква депутати и кметове в кабинета си в парламента, снимат се пред националния герб и се ръкуват – жест който преведен на разбираем език означава съгласие на госта да премине в неговия лагер.

Формулата „Всички против Пеевски“ се приема с охота и от лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, защото тя го разкрачва от лидера на ДПС НН, при това без да се влиза с него в открита конфронтация. Тази формула беше в унисон с масовите протести от края на 2025 г. и началото на 2026 година. Лозунгите, плакатите, символите и песните, които се пееха на протестите бяха насочени преимуществено срещу Делян Пеевски.

В хода на беседите на президента Йотова с 10-те възможни кандидати включени в станалата популярна с името „домовата книга“ стана ясно, че половината от тях, по едни или други причини, не желаят да заемат длъжността министър-председател на служебното правителство. Четирима от далите съгласие бяха определени като хора на лидерите на партиите на статуквото и един се идентифицира като човек от сферата на ПП ДБ. При така създалата се проблемна ситуация бяха възможни две

хипотези за избор на министър-председателя.

Първата хипотеза е за министър-председател да се назначи държавен служител свързван в миналото по някакъв начин с партиите на статуквото, т.е. на тези които до сега са управлявали, но властта им е отнета от протестна вълна, която е принудила редовното правителство да подадат оставка. Суверенът им е отнел властта, но благодарение на нескопосаните промени в Конституцията, те ще продължат да управляват чрез служебното правителство.

Втората хипотеза предвижда властта да отиде при единствения кандидат несвързан със статуквото. Всъщност държавния глава беше поставен практически в ситуация да избира от двете злини по-малката и той избра за служебен министър-председател господин Андрей Гюров.

Много по-различна беше ситуацията преди Шестата поправка на Конституцията. Тогава, при политическа и парламентарна криза, след като се извърти рулетката на конституционната процедура, основно действащо лице ставаше президентът на Републиката. Той имаше пълното право да определи министър-председателя и министрите. Неписано правило към което се придържаха държавните глави, беше кабинетът да е надпартиен, неутрален, независим от политическите сили и равно отдалечен от тях. Президентът го назначава със свой указ, упражнява контрол и носи политическа отговорност за неговата работа.

Но това вече е минало. С ремонта на Конституцията, президентът практически се обезправи по отношение на служебното правителство. Става дума за следното:

- Президентът е с вързани ръце. Той е принуден да прави избор от длъжностни лица избрани не от него, а от политическите партии.

- Определеният за премиер сам избира министрите си и както видяхме те са преимуществено от политическата партия или коалиция към която преди това той е принадлежал;

- На президента остава правото да издаде указ за назначаване на служебното правителство.

Видно е, че отнетите права на държавния глава водят до много сериозни проблеми в подбора на кабинета и при управлението на страната в периода на липса на редовно правителство. И това не е най-лошото. Проблемът е, че тези длъжностни лица са партийни назначения и то с презумцията, да могат да заемат длъжността министър-председател в служебно правителство. Тук са създадени множество казуси, включително е налице и теоретическа възможност да се стигне до патова ситуация, т.е. да няма желаещ от регламентираната десетка да оглави служебното правителство.

Партиите от статуквото се възползваха от проблемите в конституционната уредба на конструкцията служебен кабинет и обвиняват

служебното правителство в колаборация с ПП ДБ и коалицията на генерал Радев.

Силно впечатление направи фронталната атака срещу кабинета на господин Гюров още от мига на полагане на клетва пред депутатите от 51-то Народно събрание и осъществяване на традиционната процедура по сдаване и приемане и официално встъпване на служебното правителство в изпълнение на възложените му функции. Веднага представители на редица политически сили предприеха яростна атака по вицепремиера Стоил Цицелков, натоварен с отговорностите по провеждането на честни и справедливи избори. Оказа се, че за честните избори, ще отговаря нечестен човек Така служебното правителство направи първите си стъпки с фалстарт. Господин Цицелков се принуди да връчи своята оставка, която беше незабавно приета и от президента Йотова. Последва и решението да няма вицепремиер с такъв ресор. По този начин тази страница се затвори, преди да бъде представена за прочитане.

Освен към господин Цицелков, „отровни стрели“ полетяха и по други членове на кабинета, особено към вътрешния министър господин Емил Дечев. Около служебното правителство бързо се нагнети сериозно напрежение. Разгоря се критика, че то е заченато в грях и негови бащи са спорни политици (Иван Костов, Иво Прокопиев и либерала Иван Кръстев), жълтопаветници и соросоидната НПО мрежа. Даде се гласност на смущаващите знаци които излъчват някои министри (Н. Нейнски, А. Запрянов, Т. Трайков) и заместник - министри на възловите министерства ( Вeлизар Шаламанов на МВнР и Иван Анчев ( съпредседател на Атлантическия съвет България), на МВР). От раз бяха сменени всичките 28 областни управители с представители изцяло от кръга на ПП ДБ. С негодувание се посрещна назначаването на госпожа Вяра Тодева за областен управител на София. Тя е известна с това, че заедно с Трайчо Трайков бяха основните действащи лица при разрушаването на Паметника на съветската армия. В тази връзка, тъжни спомени навява цинизмът на жълтопаветници от ДСБ и „Да България“, които пред коледно си похапнаха торти с фигурите на МОЧА, включително с главичката и ръчичките на детенцето от Паметника.

Напрежение се създаде и около някои кадрови промени. Очакваните и желани от протестиращите български граждани незабавни кадрови смени на длъжностни лица във възлови за честните избори държавни институции, се посрещнаха на нож от партиите на статуквото. Това не попречи на кабинета да действа решително и за няколко дни да осъществи най- належащите кадрови промени каквито са:

- Изтегли предложението за назначаване на Деньо Денев за титуляр-председател на ДАНС;

- Беше свободен от длъжност главния секретар на МВР господин Мирослав Рашков, който с кошмарното си представяне в народното събрание показа правилността на това решение;

- Освободиха се, както вече стана дума, всички областни управители;

- Подменени бяха началниците на важни държавни структури каквито са ката Агенция пътна инфраструктура и дирекция „Медицински надзор“.

Направи се опит за смяна на изпълняващия длъжността главен прокурор господин Борислав Сарафов. Пленумът на Висшия съдебен съвет, с разни хватки, това магистратите го умеят, провалиха намерението на правителството да се избере нов изпълняващ длъжността главен прокурор. В деня на заседанието пред вратата на кабинета на господин Сарафов се стигна до сблъсъци на протестиращи с полицията.

Станахме свидетели и на кадрова промени в по-долните етажи на държавната администрация при която болшинството кадрови назначения са на хора от кръга на партия от която произлиза премиерът.

Пропагандната машина на силите на статуквото като удавник за сламка се хвана за наратива, че генерал Радев действа в тандем със служебното правителство и ПП ДБ в предизборната кампания и с общи усилия подготвят почвата за бъдещото съвместно управление. Залагането на този наратив е елемент на дезинформационната кампания на статуквото насочена срещу президентския проект. Тук се преследва двояка цел. От една страна е стремежът да се представи генерал Радев като неразделна част на статуквото, като се внушава, че той по нищо не се различава от лидерите, които го олицетворяват. От друга страна се прави опит да се демобилизират избирателите, като им се повлияе да повярват, че Радев им предлага още от същото, което те до болка познават, поради което няма защо да отиват до урните.

Опорката за съюз на генерал Радев с ПП ДБ не може да бъде защитена от силите на статуквото със сериозни аргументи. По-силни се оказват противоположните аргументи. От ПП непрекъснато извеждат на преден план техните „червени линии“, като твърдят, че в никакъв случай те не могат да бъдат пресечени. На Софийския икономически форум господин Асен Василев на всеослушание заяви, че те „ няма да работят нито с бившия президент, нито с ГЕРБ“. Той каза и нещо друго - че „…ще работят с всеки в Новия парламент за да съберат квалифицирано мнозинство от 160 гласа за смяна на Висшия съдебен съвет и инспектората към него“.

Лично аз не мога да си представя, че един истински войскови генерал ще се прегърне с менте генерала от ДСБ и ще седне на една маса с политици, които той сам нарече шарлатани.

По скоро, ако резултатите от изборите наложат да се търсят мнозинства и коалиции, генерал Радев би си сътрудничел с ПП „ГЕРБ“, с която са по-близки идеологически, отколкото с коалицията „ПП ДБ“, с която го разделят не червени линии, а цяла пропаст.

Никак не изключвам варианта да се стигне до правителство на малцинството на генерал Радев , което да бъде подкрепяно от ГЕРБ, а не от ПП ДБ.

„Радев яде супа с вилица“- митология срещу реалната алтернатива която плаши статуквото

Името и съставът на коалицията на генерал Радев ще станат известни на 4 март. В дните и седмиците след Обръщението му към българския народ в публичното пространство се лансираха какви ли не имена на коалицията, но никое от тях не беше потвърдено от него или от екипът му.

Във фактически започналата вече предизборната борба, разделението на политическите сили върви преимуществено по линията статукво – антистатукво.

ПП „ГЕРБ“ и „ДПС НН“, оприличавани като статуквото, отдават първостепенно значение на наратива „Правителството на Андрей Гюров е кабинет на Радев и на ПП ДБ“. Вече няма никакво съмнение, че цитираната формула при създаване на кабинета „Всички против Пеевски“, в предизборната кампания се трансформира във

„всички против Радев“.

Наративът на силите на статуквото, и не само на тях, както вече стана дума, е че президентът Румен Радев (2017- 2025 г.), правителството на Андрей Гюров, и „ПП ДБ“, действат в пълен синхрон. Твърди се упорито, че те имали договорка да се легитимира политическия проект на Радев и да се създават необходимите предпоставки за съвместно управление след извънредните избори. Затова усилията за компрометиране на служебното правителство вървят ръка за ръка с опитите за оклеветяване на коалицията която ще създаде Румен Радев. Тази коалиция се възприема като конкурент, опонент и противник фактически на всички партии участващи в изборите. Това е така, защото този проект ще отнеме не малка част от техния електорат и практически ще се яви бариера за влизането поне на три партии в парламента.

Президентът Радев обаче има едно голямо предимство в предизборната битка и то е, че той се възприема като национален лидер, изразител на желанието на огромното болшинство от българския народ да се ликвидира порочния политико-олигархичен модел и да си върне на суверена завладяната държава.

Надали някой ще е в състояние да посочи основателни аргументи с които да опровергае факта, че генерал Радев е доказан военен стратег. В диплома за завършване с отличие на американския Военно-въздушен колеж „Максуел“ е записано: „Румен Радев е бъдещ стратегически лидер, един от 21-вия век, готов да спечели и да влияе на стратегическо ниво“. Аз твърдя, че военната стратегия като методология има място и на политическия терен. Историята дава не един и два примера за военни стратези, които са ставали впоследствие далновидни политици и държавници. И това е доказано не само у нас, но и в международен план. Мисля, че е достатъчно да посоча имената на генерал Дуайт Айзенхауер, президент на САЩ и на генерал Шарл де Гол, президент на Френската република.

Генерал Радев доказа като президент на Република България в продължение на два мандата, че е изграден държавник. Негови опоненти дъвчат като дъвка мантрата, че е едно да си държавен глава и съвсем друго е да нагазиш в оперативната политика. Не може да има съмнение, че който се справя успешно на най-високия пост в държавата, ще може да се справи по подобаващ начин и на всяка по-ниско стояща в ирархията държавна длъжност.

Наблюдателните анализатори виждат, че при генерал Радев има единство на стратегия и тактика.

Много показателен е факта, че след Обръщението на 19 януари към българския народ, той запазва мълчание. Мълчанието е тактически ход със символно значение, който оказва се, гради имидж. Генерал Радев знае дълбокия смисъл на поговорката „Език мой, враг мой“. За почти 40 дни след напускането на президентския пост, той има девет публични изяви като само в четири от тях хвърли светлина върху стратегическата си визия за спечелване на изборите и за управление на страната. Става дума за речта му на Софийския икономическия форум, интервюто пред „Панорама“ на БНТ, срещата с българската общност в Берлин и интервюто дадено на господин Холгер Фридрих издател на „Berliner Zertung“. Казаното от генерал Радев в публични му изяви до внасяне на документите в ЦИК за регистрация на коалицията играе ролята на

артилерийската подготовка

на предстоящите „бойни“ действия на полето на предизборната кампания.

Действително, в цитираните изяви, генерал Радев очерта опорите на своята визия за връщане на завладяната държава на върховния представител на властта, какъвто е суверена - българския народ. Един високопоставен генерал знае каква е ролята и значението на артилерийската подготовка за победата на бойното поле. Интервютата и изявленията същевременно изиграха ролята на „разузнаване с бой“, защото те доведоха до задействане на противостоящия „противник“, чиято пропагандна машина реагира незабавно и внесе доволна яснота за плановете и намеренията на политическите партии от статуквото по отношение на коалицията на генерал Радев и на предизборната кампания.

По-интересно е какво прочетоха между редовете независимите анализатори и до каква степен то обогатява образът на президента Румен Радев. Преди да сме видели предизборната платформа на коалицията, станаха ясни някои много важни неща за бъдещия партиен лидер:

Първо – На политическата сцена се появява партиен лидер от нов тип – високообразован и културен, с натрупан опит като държавник, с международен авторитет, политик - стратег и визионер, който няма нищо общо с манталитета, нравите и поведението например на депутатите, които не един и два пъти превръщаха парламента в истинска менажерия и клоунада за срам и позор на българския народ. Крайно време беше да видим нещо различно в качеството на партийното лидерство, от липсата на което впрочем страда съвременна Европа;

Второ – Експрезидентът лансира нов модел на партийно строителство. Той даде свидетелства и аргументи, че бъдещия негов партиен субект няма да се изгражда във основа на остарялото разбиране за ляво, дясно, център. Затова не даде конкретен отговор на въпроса къде, в кой сектор, ще се позиционира бъдещата му партия. И действително, ако анализираме качествените характеристики на политическите партии в страната и в Европа не може да не констатираме, че границата между ляво и и дясно е доста размита. Нещо повече – изобилстват примери, които показват, че партии определящи се като десни, провеждат леви политики и обратно – определящите се като леви, провеждат десни политики. Ето само един пример. БСП претендираща, че е лява партия и изразява интересите на трудовия народ, преди години предложи и наложи плоския данък, който както е известно е най-крайно дясна политика.

Трето – Генерал Румен Радев се представя и възприема като привърженик на Реалполитиката. Това е политиката, която се основава на реалностите и на националния интерес, а не на морални или идеологически съображения. Тя поставя в центъра националните интереси и баланса на силите като основен критерии за добра политическа дейност и управление. Проводниците на Реалполитиката правят компромиси, участват в скрити преговори, създават временни съюзи и мнозинства, правят прагматични отстъпки в името на постигането на обществено значими цели. Реалполитиката не търпи популизма. Тя е мощен инструмент за държавно строителство, когато практичността и интересът диктуват действията. Затова тя изисква баланс между прагматизма и моралните принципи, както и прозрачност и отчетност пред обществото.

Четвърто – Експрезидентът Радев като партиен лидер ще залага на позитивизма и диалога с всички участници в политическия процес. Той нито един път в дадените интервюта и изявления не спомена изразът „червени линии“ и не лансира предварителни условия за съвместна работа в името на постигането на националните интереси. Генерал Радев не каза, че възнамерява да руши системата. Той постави ударението на нейното реформиране и на правила в работата. Стана ясно, че той залага на стратегията „За“, а не на „Против“, което означава, че неговият поглед е обърнат напред към провеждане на градивна политика за решаване на натрупаните проблеми и излизане от състоянието на пернаментни кризи.

Тези позиции представят генерал Радев като ново явление на българската политическа сцена, неподвластно на манипулациите и

митологията, в основата на която лежи пропагандното клише: „Радев яде супа с вилица“

Това за супата и вилицата е една метафора, но тя много ясно показва на какво залага пропагандната машина на партиите на статуквото и присъдружните им сателити. Те искат да кажат на българския народ, че колкото Радев ще нахрани себе си с вилицата, толкова ще „нахрани“ и народа със своя политически проект. Внушението е да не се вярва на Радев, че е поредния месия (сам той не се счита за такъв). И всичко това с една цел - очерняне на Радев, сриване на доверието в неговия политически проект и запазване на властта от силите на статуквото.

А ето ги и митовете които широко се пропагандират и внушават на българската общественост в името на посочената цел:

- Радев не е натовски, а проруски генерал, избран от генерал Решетников, щатен служител на руското външно разузнаване, за президент на България;

- Радев е конструктор на служебното правителство, което обслужва неговите интереси;

- Гласуваш за Радев, получаваш Костов;

- Президентът се обляга в изграждането на политическия си проект на корупционери и олигарси като Божков, Гергов, братя Бобокови, Гебрев и други;

- Цветанов, някогашен втори в ГЕРБ, прави партията на Радев с китайски пари;

- Радев е евроскептик с про кремълски нагласи и намерения да пренастрои външно-политическия курс на държавата;

- По отношение на войната в Украйна, Радев провежда путинската политика;

- Радев човека на Тръмп в България, който като се огледа в огледалото вижда Орбан и други подобни.

Лансираната в публичното пространство, с хибридни средства митология, не успява да замъгли истината, че на хоризонта на българската партийно-политическа система най-после се появява реална алтернатива. Генерал Радев не е конюнктурен политик, а опитен държавник, който държи на заявените позиции по външната и вътрешната политика от време на президентския му мандат. Безспорно е неговото стратегическо умение да подбира моментът какво, кога и как да каже най-важното, без да навлиза в детайлите на проблемите, чието време за говорене все още не е дошло. Той показа, че се ръководи и съблюдава принципа „ всяко нещо по реда си и с времето си“. Който много говори, той изнася на показ уязвимостите си. Огласените резултати на няколко социологически изследвания показаха, че тази стратегия е печеливша и води до повишаване на неговия имидж.

Високият рейтинг и прогнозните резултати на три социологическите агенции допълнително изнервят и амбицират партиите на статуквото и не само тях. В действие са вкарват всички инструменти на хибридната война и нейното най- силно оръжие – дезинформацията на българските граждани. Интервютата и изявленията на генерал Радев послужиха за

генерална репетиция на пропагандната машина на статуквото,

конструирана да функционира в хода на предизборната кампания.

. В хибридната война срещу президента Радев (2017-2025 г.) са впрегнати всички сили и средства на статуквото. Силите са несъпоставими. Битката е неравна. Партиите от статуквото имат решително предимство по отношение потенциала на пропагандните структури и средства. Разполагат с необходимото представителство в държавния апарат. На тяхна страна са важни държавни институции, ангажирани с изборите като МВР и специални служби, особено ДАНС, прокуратура, съд, изборна администрация. Те притежават или имат контрола над медиите. Освен омръзналите ни със своето постоянно присъствие на телевизионния екран разни политолози, социолози, политически коментатори, експерти, се наблюдава и задействане на „скелети извадени от гардероба“ - бивши политици и държавници, на позабравени журналисти и учени. На високи обороти вече работят собствените или купените медии, социални мрежи и платформи, тролни мрежи и ботове и други от този род. Силите на статуквото разполагат с необходимия за пропагандната машина финансов ресурс. Имат опит и схеми за печелене гласовете на избирателите в добре известните региони и гета, където българския етнос е слабо представен.

Трябва да се отчете и един факт, който внася нюанси в предизборната борба и до известна степен действа като обезболяващо средство. Става дума за това, че обективно погледнато, Бойко Борисов и Делян Пеевски ще запазят що годе нормален тон по отношение на нападките и критиките на експрезидента Радев. Причината за това е ясна и тя е свързана с мисълта за протестния вот. Няма съмнение, че колкото по-ожесточено се бие по Румен Радев, толкова по-силен ще е протестния вот и той ще отива в неговата кошница и ще увеличава броя на доверяващите му се български граждани. И Борисов и Пеевски са достатъчно опитни политици за да не разбират тази дилема и да не осъзнават, че критиките и нападките от тяхна страна по водача на антистатуквото, налива вода в мелница на президентската коалиция. Умереността на партийните лидери по отношение на критиките на генерал Радев не се отнася за тяхната пропагандна машина. Тя ще заработи на пълни обороти след като станат известни екипа и предизборната платформа на президентската коалиция.

От своя страна генерал Радев следва стратегията за действие от позицията на сигурен победител. Ако трябва да използвам футболната терминология, той много трябва да внимава да не направи „дузпа“ в последния момент и да загуби предварително гарантираното предимство или дори спечелената победа.

Заставянето на лидерите на партиите от статуквото да омекотяват ударите на лидерско ниво има и още един аспект. Това е вероятността да се стигне след изборите до патова ситуация по отношение на формирането на парламентарно мнозинство, за изхода от която ще е необходимо разбирателство и някаква форма на сътрудничество, което от сега застава партийните лидери да бъдат по-внимателни. Трябва да се мисли от рано за изграждане, а не за рушене на мостове.

В не малка степен отражение върху предизборната борба ще окаже и влиянието на външни сили и фактори. Не може да се отрече факта, че такова въздействие ще има и то ще бъде част от предизборната борба. Прогнозирам намеса на партийни лидери и фактори от политическите семейства на ЕС, на европейски лидери, на фактори и лобита на Русия и САЩ. Очаквам САЩ да окажат под някаква форма подкрепа на „човека на Тръмп“ в България. За мен припознат за такъв е експрезидента Радев, но надежди храни и Бойко Борисов, а може да се заложи и на тандем на двамата, при водеща роля на първия. От гледна точка на европейците, местата със сигурност са разменени. На руска подкрепа, под каквато и да е форма, най-много се надява Костадин Костадинов.

* * *

В лицето на президента на Република България (2017 - 2025 г.) се появи реална алтернатива на упражняваната с малки паузи почти 15 години политико-олигархична власт.

Генерал Радев сложи картите на масата и публично оповести защо след 9 години президентстване слиза, по своя воля, от най-високия пост в държавата, за да се позиционира на полето на оперативната политика. Стана пределно ясно, че той, като български патриот, за който честта на пагона значи много, желае да вложи всички свой знания, сили и умения за изграждането на една нова, суверенна България.

Вече със сигурност може да се каже, че ни очаква една гореща, нечистоплътна и нецивилизована предизборна кампания. В нея ще се приложат всички възможни средства и инструменти за дискредитиране и очерняне на политическия опонент. Главният удар е насочен срещу новопоявилия се на партийния терен „пришълец“ – дръзнал да посегне на установеното статукво.

Тези избори са по-особени, защото са заредени с революционен заряд. Победата на силите на антистатуквото ще разкрие възможности за просперитета на България.

Глас народен, глас божии!