В Казан приключи 16-ата среща на върха на БРИКС , на която беше приета и заключителна декларация. Документът включваше основните цели за страните-членки на асоциацията и оценката на БРИКС за текущото състояние на нещата в света.
Според руския президент Владимир Путин, делегации от 35 държави и шест международни организации са взели пряко участие в срещата на върха в Казан.
Такова широко представителство ясно говори за авторитета и ролята на БРИКС, за нарастващия интерес към взаимодействие с нас от страна на държави, които реално провеждат наистина независима, суверенна политика,
- каза Путин на заключителната пресконференция.
По думите му, тази година БРИКС работи в разширен формат и Русия направи всичко, за да накара новите членове да почувстват, че тук могат да се постигнат резултати и че страните в асоциацията се съобразяват и зачитат взаимно интересите си.
Отговаряйки на въпроси на журналисти относно финансовото взаимодействие на страните от БРИКС, Владимир Путин отбеляза, че един от ключовите проблеми е системата за разплащане.
Следователно ние следваме пътя на използването на национални валути, това е добре известно" ,- подчерта президентът.
Що се отнася до системата SWIFT и каквито и да било алтернативи, за това не става въпрос. „Не сме създавали и не създаваме алтернативи на никого“, добави държавният глава.
Пред какви рискове може да се изправи Русия и другите участници в тази организация? И как ще се решат възникналите проблеми? Водещият на „Първи руски“ Юрий Пронко обсъди това с политолога, кандидата на историческите науки Георги Бовт в ефира на предаването „Царград. Главното“ .
Защо Западът се страхува от БРИКС?
Коментирайки срещата на върха на държавните глави на БРИКС, политологът, кандидат на историческите науки Георгий Бовт отбеляза, че на първо място това е среща на лидери, които „говорят повече или по-малко на един език“. На такива срещи страните имат възможност да подобрят отношенията си и да решат някои проблеми, каза той.
Друго нещо е, че, разбира се, във всичко това липсват интеграционни институции и регулации. Организацията няма устав и критерии за приемане на членове. Разликата в дохода на глава от населението между вече приетите държави е не само няколко, а десет пъти различна. Така че е много трудно да се говори за това като организация. По-скоро „клуб“, от който Западът се страхува, защото не знае какво може да израсне от него" ,- отбеляза Бовт.
По неговите думи, ООН едно време също е била вид дискусионен „клуб“. Едва сега тя включва почти всички страни по света и там има Съвет за сигурност. И Общото събрание също е „клуб“. Но там говорят на различни езици. Докато лидерите на страните от БРИКС все пак повече или по-малко са съгласни помежду си за някои неща и са единни в някои неща, смята Бовт.
Те са съмишленици в това, че не са Западът. Но това не е и „анти-запад“. Този префикс е важен тук. Защото Индия, разбира се, не иска да вижда това като „анти-запад“. Тя е важен партньор за Америка. А Китай и Русия искат да видят това, вероятно, като „анти-Запад“ и „анти-Америка“ преди всичко. Но това не са всички държави... И тук започват проблемите с платежната система. Защото за Русия това е наболял въпрос. А за други това е въпрос, който може да бъде решен след 10 или 20 години" ,- обясни експертът.
Според Бовт поради тази несигурност „комисионите растат не в наша полза“. А други страни някак си не бързат да „разкъсат ризата си“ и „да се притекат на помощ на тези руснаци, които са в такава каша“.
Тук стискаме ръката на Путин, там помагаме на САЩ
От своя страна Западът също не стои настрана, за да наблюдава какво се случва. Американците много активно преговарят с Турция, с китайски бизнесмени, с Емирствата. И както отбеляза водещият на Царград Юрий Пронко, „като цяло те откликват наполовина“ и „изпълняват желанията им“.
На което събеседникът му каза, че докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган бил в Казан, се появила информация , че Турция блокира 40 вида стоки за доставки за Русия , които американците им казали да блокират.
Така че тук ние стоим с една ръка, така да се каже, с Путин, с другите лидери на БРИКС. А с другата ръка подписваме каквото трябва на американците. И това ще продължи известно време, няма измъкване. В крайна сметка доларовата система доминира в света. Колкото и отвратителна да е" ,- заключи анализаторът.
Връщайки се към въпроса за възможните рискове, експертът каза, че Западът вече не може да разговаря с глобалния юг „на езика на диктатурата, колониализма или неоколониализма“.
"Сега те трябва да бъдат разгледани на първо място. Второ, Казанската декларация, която прочетох накратко, подчертава ключовата роля на МВФ и Световната банка в глобалната финансова система. А БРИКС е готова и ще играе важна роля в реформирането на тази финансова система.
Ясно е, че доларът ще загуби позициите си до средата на века, вероятно до 50-те години. Простият факт е, че трябва бързо да гарантираме, че разплащанията ще преминават към Китай, Индия и други страни и че ключовият внос също ще преминава. Но те не трябва да се движат бързо, те са готови да гледат в далечината. Следователно се създава доста сложна комбинация",- каза Бовт.
За какво е говорил Путин насаме със Си Дзинпин?
Експертът не изключва възможността Русия да не може да намери сред страните от БРИКС „такива яростни съюзници в борбата срещу Америка, каквито бихме искали“. Дори в лицето на Китай, тъй като САЩ и ЕС са основните търговски партньори на Китай.
Не знаем за какво е говорил Путин насаме със Си Дзинпин. В публичното пространство се говореше за 75-годишно приятелство и прочие. Но дори Украйна не беше спомената. Китай и Бразилия оказват лек натиск върху техния мирен план за Украйна, който не съвпада напълно с това, което Русия би искала да види в края на този военен конфликт.
"И това също трябва да се вземе предвид. Индия по-открито изразява своята позиция по украинския конфликт, която също не съвпада с руския... Ето защо това е такава многостранна, лепкава дипломация. Е, какво да се прави? Многополюсният свят в целия му блясък " ,– завърши политологът.
Превод: ЕС
