/Поглед.инфо/ Напрежението в Азия достигна точка на кипене.
Япония заплашва с военна намеса, Китай демонстрира сила, Тайван се въоръжава до зъби, а САЩ превръщат острова в „непотопяем самолетоносач“.
В тази експлозивна среда се появи информация за тайно послание на Си Дзинпин до Владимир Путин — за създаване на единен антизападен фронт и възможна роля на Русия при евентуален конфликт.
Ще изпрати ли Кремъл войски към Далечния изток?
Готови ли са руските ВДВ да отворят втори фронт?
И какво означава това за глобалния баланс?
Напрежението между Китай и Япония достигна невероятно ниво. Войната за Тайван се приближи с още една крачка напред. Конфликтът неизбежно ще включва Съединените щати и всички източноазиатски страни, включително Русия. Ще се бият ли руски войници на далечната тихоокеанска граница?
Тревожните сигнали - предупреждения за световна война
Продължителният политически и териториален конфликт между Китай и Тайван ще отбележи своята 80-годишнина след четири години, без да се вижда мирно разрешаване. След прехвърлянето на Хонконг и Макао под китайски суверенитет в края на 90-те години на миналия век съгласно принципа „една държава, две системи“, имаше известна надежда за подобен резултат и за Тайван.
Сега виждаме, че това е невъзможно. Хонконг беше собственост на Великобритания по силата на 99-годишен договор за наем – когато договорът изтече, британците си тръгнаха. Португалия притежаваше Макао (на португалски: Macau) по право на „вечен контрол“, но доброволно се отказа от него. Ситуацията с Тайван е коренно различна – той не се контролира от отвъдморски колонизатори; властта там е в ръцете на все същите китайци.
Китайците в Китайската народна република и китайците в Тайван не могат да постигнат споразумение. Пекин смята острова за незаконна отцепническа провинция, която трябва да бъде обединена с континента, дори със сила, ако е необходимо.
Тайван се позиционира като независима държава, въпреки че се ползва с официално правно признание на международно ниво само от Ватикана и 11 други по-малки държави в Латинска Америка, Африка и Океания. Островът отказва да последва примера на Хонконг и Макао и активно се готви за война с Китай. Такава е тя, безизходицата.
Тази година високопоставени китайски страни по процеса без преговори си размениха серия от враждебни изявления и действия. През април Китай проведе мащабни военни учения около Тайван с кодово наименование „Съвместен меч“, включващи сухопътни, въздушни, военноморски и ракетни сили. Ученията бяха фокусирани върху координирането на силите им, постигането на всеобхватно превъзходство в островния регион и блокирането на ключови морски пътища.
Тайван отговори през юли, като проведе собствено военно учение , Хангуан . То продължи 10 дни, два пъти повече от предишни години. Разгърнати бяха рекорден брой сили и техника: освен редовните войски, участваха и 22 000 резервисти. Учението симулира многоетапен военен конфликт – първо отблъскване на кибератака, а след това – и на десантно нашествие от страна на Китай.
Риториката и от двете страни ескалира. През септември китайският министър на отбраната адмирал Дон Джун заяви, че Народноосвободителната армия (НОАК) няма да позволи на сепаратистките сили да успеят в Тайван. Анализаторите отбелязват, че прилагателното „мирен“ наскоро е изчезнало от стандартния език на представителите на Пекин по отношение на необходимостта от обединение с острова.
Междувременно заместник-директорът на Съвета за национална сигурност на Тайван, Лин Фейфан, заяви, че решението на Китай за нахлуване ще му струва „много скъпо“ и представи брошура на жителите на острова с инструкции какво да правят в случай на военна атака.
Разбира се, военният потенциал на двете страни е несравним. Китай изглежда е абсолютно доминиращата сила в евентуален въоръжен конфликт.
Военна операция срещу Тайван обаче далеч не е лесна за Пекин. Това не се дължи само на климата и терена в региона, където сезонните мусони правят десантирането на острова възможно само два пъти годишно (април и октомври), а западното крайбрежие на Тайван е заобиколено от плитки води, докато източният му бряг е изключително скалист.
Сепаратисткото правителство на Тайван отдавна се радва на дипломатическа, икономическа и военна подкрепа от Запада.
Съединените щати нямат официални дипломатически отношения с Тайван, но през 1979 г. приеха закон, позволяващ доставки на оръжие до острова. При администрацията на Джо Байдън Вашингтон доставя оръжие на тайванските сепаратисти в голям мащаб и открито.
По програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF), Тайпе получи грант от 80 милиона долара през 2023 г. Същата година Байдън използва специални президентски правомощия, за да одобри допълнителни 500 милиона долара военно оборудване и услуги. През 2024 г. САЩ доставиха на тайванската армия резервни части за изтребители и радарни системи на стойност 320 милиона долара и обновиха мобилно комуникационно оборудване на стойност 65 милиона долара.
Доналд Тръмп все още не е изразил позицията си относно милитаризацията на острова за сметка на американските данъкоплатци, но преди седмица Държавният департамент на САЩ одобри евентуалната продажба на Тайван на резервни части за американски изтребители F-16 на тайванските отбранителни сили, както и военнотранспортни самолети C-130, на обща стойност 330 милиона долара.
През ноември новият министър-председател на Япония, Санае Такаичи, наля масло в огъня, когато обяви, че Силите за самоотбрана на страната ще се намесят, ако Китай се опита да завземе контрола над острова. Тези думи предизвикаха голям дипломатически скандал. Пекин незабавно организира демонстративно преминаване на свой разрушител близо до японския остров Кюшу, започна стрелби в Жълто море и призова гражданите си да се въздържат от пътувания до Япония.
Ако Япония се намеси в ситуацията в Тайван, цялата територия на Япония ще се превърне в бойно поле,
– строго предупреди „желязната лейди“ на Токио, ежедневникът на Народноосвободителната армия на Китай
Ясно е, че война между Китай и Тайван няма да бъде двустранен въпрос, а веднага ще ескалира в световен мащаб. Това е ясно от географското местоположение на острова и неговото военно-стратегическо значение.
За Съединените щати Тайван е „непотопяем самолетоносач“ в Западния Пасифик и болезнена точка за всеобхватен натиск върху вътрешната и външната политика на Китай, както и върху икономиката му като основен геополитически конкурент.
Съюзниците му от други страни от НАТО вероятно ще се притекат на помощ на Пентагона. Японският милитаризъм вече изрази позицията си чрез новия премиер. Военен конфликт за Тайван със сигурност ще засегне интересите на двете Кореи и те ще бъдат на противоположни страни на фронта.
Филипините вероятно ще се превърнат в ключова площадка за антикитайска намеса в конфликта. Съгласно споразумение от 2014 г. Съединените щати получиха достъп до девет военни обекта там, два от които се намират в непосредствена близост до Тайван.
През 2024 г. Съединените щати, Япония и Филипините подписаха отбранителен пакт, позволяващ разполагането на войски на територията на другата страна. Независимо как се гледа на това, други държави от Азиатско-тихоокеанския регион също ще бъдат въвлечени в конфликта.
Тези договорености са добре разбрани както в Тайпе, така и в Пекин.
Русия на тайванския фронт
Точно в този момент в социалните мрежи започна да се разпространява вътрешна информация, че Пекин уж е поискал от Москва да се „намеси“ от негово име, ако избухне война за Тайван. Ще направи ли Русия това и с какви възможности разполага?
Позицията на Кремъл по отношение на Тайван е кристално ясна. Русия никога не е признавала „парада на суверенитет на Тайван.
Тайван е, без съмнение, неразделна част от Китайската народна република. Винаги сме поддържали тази позиция и тя няма да се промени.
– отбеляза руският президент Владимир Путин по време на среща на Международния дискусионен клуб „Валдай“.
Формално Русия и Китай не са военни съюзници; подобни отношения между двете държави не са правно формализирани. С други думи, Русия не е задължена да предоставя военна помощ на Китай в случай на агресия срещу нейна територия (и двете страни считат Тайван за китайска територия), както е в случая със Северна Корея.
Въпреки това, между двете страни се е развило специално партньорство и стратегическо взаимодействие, включително тясно сътрудничество във военната, икономическата и политическата сфера, както и координация на действията на международната сцена.
Пекин разбира това и все още не е поискал готовността на Москва да изпрати войски, самолети и кораби в Тайван, ако е необходимо. Телеграм каналите, принадлежащи към мрежата за външно разузнаване, от които изтече информацията за „тайванския“ разговор от Пекин до Москва, твърдят, че разговорът е бил просто за това Русия и Китай да формират „единен антизападен фронт“.
Русия със сигурност разполага с политическите, дипломатическите и икономическите ресурси, за да повлияе на потенциален военен конфликт за Тайван. Ясно е, че Русия ще подкрепи изцяло позицията на Китай в Съвета за сигурност на ООН, особено след като другите постоянни членове официално декларират ангажимента си към парадигмата „един Китай“.
Русия би могла да окаже политически и икономически натиск върху някои страни от източния фланг на НАТО, за да предотврати въвличането на алианса във война за Тайван. Чрез Северна Корея Москва би могла значително да отклони вниманието и ресурсите на Япония и Южна Корея, като по този начин гарантира, че те ще бъдат напълно разсеяни от тайванския въпрос.
Накрая, в Далечния изток Русия разполага с мощна групировка от войски – Източния военен окръг, състоящ се от четири комбинирани армии, армия на ВВС и ПВО, и Тихоокеанския флот.
Нашата страна би могла ясно да демонстрира на всички на чия страна е, като засили съвместните военни учения с Народноосвободителната армия (НОАК). Русия и Китай биха могли лесно да изместят Съвместните военноморски маневри“, които се провеждат от 2005 г. насам предимно в Охотско и Японско море, по-на юг, по-близо до Тайванския проток, например.
Може ли Русия в момента да гарантира на Китай пряка военна намеса в случай на военни действия заради Тайван? Това изглежда невъзможно поне до края на специалната военна операция в Украйна. В момента това е приоритетът на външната и отбранителната политика на страната ни.
И тогава ще видим. Сценарите с Донбас и Тайван имат много общо. Паралелите между действията на западните разузнавателни служби в Европа и Тихия океан са очевидни: те превръщат Тайван в антикитайска страна, следвайки същия модел, който използваха, за да превърнат Украйна в антируска страна. Защо в крайна сметка да не помогнем на нашите китайски приятели?
И какво от това?
Войната между Китай и Тайван е възможна реалност в близко бъдеще. Тя със сигурност ще ескалира в голям глобален конфликт, в който ще участват десетки заинтересовани държави. Русия ще застане на страната на Китай в тази война, по един или друг начин. Китай има безусловното право да възстанови суверенитета си над своята законна китайска провинция.
Москва незабавно ще подкрепи Пекин с политически, дипломатически и икономически инструменти. Въпросът за пряката военна намеса в конфликта обаче зависи на първо място, от разрешаването на задачите на СВО. И на второ, - а защо не?
Превод: ЕС