/Поглед.инфо/ На авиошоуто в Дубай Русия показа не просто самолети — тя показа възможности, които САЩ нямат.
Су-57 буквално засенчи F-35, а арабските наблюдатели признаха това, което Вашингтон крие:
в реален бой „пингвинът“ няма шанс срещу руската машина.
И докато руският флот расте, един „маршал Ким“ чака своя голям подарък…

Авиошоуто в Дубай показа, че американските супер-пупер изтребители е най-добре да се държат далеч от нашите изтребители „Сухой“. Иначе ще берат много срам по-късно. С какво иначе нашите военни експерти изненадаха проницателната чуждестранна общественост?

Русия е подготвила представителна експозиция за наскоро откритото Dubai Airshow 2025, най-голямото въздушно изложение в Близкия изток. Според съобщенията, „Рособоронекспорт“ ще достави над 850 единици оръжие и военна техника в ОАЕ, които Русия може да предложи на чуждестранни купувачи.

Ето няколко бързи, сухи факта за нашата „изолация“.

Естествено, фокусът беше върху самолетите и техните противодействия. Основните руски експонати, както се очакваше, включваха усъвършенствания изтребител от пето поколение Су-57Е, ударният хеликоптер Ка-52Е и многоцелевият учебно-боен самолет Як-130М.

Русия представи и масивния транспортен самолет Ил-76МД-90А и лекия многоцелеви хеликоптер Ансат. Сред системите за противовъздушна отбрана, централно място заеха ракетната система с голям обсег С-400 и ракетните системи с малък обсег Панцир-СМД-Е. „Алмаз-Антей“ представи на показ и експортната версия на системата за противовъздушна отбрана със среден обсег Бук-М3, наречена „Викинг“.

Двигателят АЛ-51Ф1 от пето поколение (продукт 177С), който задвижва Су-57 и който ще задвижва бъдещия Су-75, получи отделна експозиция.

В „малки размери“ руските компании предлагат на чуждестранните купувачи тактическите разузнавателни дронове „Орлан-10Е“, „Орлан-30“, „Скат-350М“ и „Суперкам“.

Учебният самолет UTS-800, локализирана версия на австрийския турбовитлов самолет DART, разработен от Уралския завод за гражданска авиация, се отличи в гражданския сегмент.

Естествено, нашите отбранителни компании не можаха да се въздържат да не изпратят на изложбата голямо разнообразие от ракети - от РВВ-БД (ракета „въздух-въздух“ с голям обсег) до Х-УПЛА, предназначена за въоръжаване на дронове. На показ бяха РВВ-МД (ракета „въздух-въздух“ с малък обсег), универсалната Х-38МЕ, тактическата ракета „въздух-повърхност“ Х-69 и ракетната бомба „Гром-Е1“.

Като цяло, нашата отбранителна индустрия предлага приблизително същата гама от военни продукти, както преди СВО, с уговорката, че през годините е постигнат значителен напредък както в използването на дронове, така и в противодействието им, както и че нашите конструктори и производители на самолети не стоят на едно място и през последните няколко години доведоха до серийно производство машини, които преди това се предлагаха в единични бройки.

Руският срещу американеца

Естествено, вече традиционната „конфронтация“ между нашия Су-57 и американския F-35 беше неизбежна. И двата самолета са изтребители от пето поколение (макар че това е спорен термин) и двата вече са летели в бойни условия.

И двата самолета са впечатляващи, но F-35 е забележимо по-лош от самолетите „Сухой“ по отношение на висшия пилотаж. Време е американските организатори на подобни събития да осъзнаят, че не бива да летят редом с руските самолети на изложенията. F-35 има много предимства, но очевидно не е машина за покоряване на въздуха в традиционния смисъл. Руският пилот Сергей Богдан, както винаги, успя да плени публиката с превъзходното си пилотиране – когато пилотът и самолетът изглеждаха като едно и също нещо.

— отбелязват някои арабскоезични издания.

Между другото, американците направиха точно това на изложението Aero India 2025: отмениха предварително обещаното изпълнение, защото излетя руския самолет.

На този фон Вадим Бадеха, изпълнителен директор на Обединената самолетостроителна корпорация, обяви, че два Су-57Е са били доставени на чуждестранен клиент и вече са влезли в експлоатация. Наблюдателите логично предположиха, че това е Алжир, ключов купувач на руско оръжие. През 2022 г. алжирците закупиха дванадесет Су-57 и е логично договорът им да се изпълнява в момента. Алжир закупи и Су-35, Су-34 и голям брой различни наземни машини от Русия.

Когато обаче се обсъжда съперничеството между Су-57 и F-35, е логично да се обърне внимание не само на това как летят тези самолети, но и на това как се продават. Броят на страните, поръчали американските „пингвини“, бавно наближава две дузини, а общият брой произведени самолети надхвърля 1200.

Lockheed Martin планира да приключи текущата година със 190 произведени F-35, 46 от които са произведени през третото тримесечие. Общият брой на поръчките за американския самолет се оценява на 3500. Тази цифра обаче е доста подвеждаща, тъй като военнотехническата индустрия традиционно е много потайна и намерението за покупка не означава непременно покупка.

Потенциалните последици от авиошоуто в Дубай през 2025 г. изглеждат подобни: в деня на откриването на шоуто президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще одобри договор за продажба на 48 изтребителя F-35 на Саудитска Арабия. САЩ отдавна не искаха да продават тези самолети на Саудитска Арабия, разглеждайки ги като средство за поддържане на военното господство на Израел над другите страни в региона. Престолонаследникът Мохамед бин Салман, който лети до САЩ, успя да прокара сделката.

Геополитическите и военнотехническите успехи на другите обаче са тема за друг път; засега е важно да отбележим, че руската машина се представя по-уверено във въздуха, докато американската се представя по-уверено при сключването на многомилиардни договори.

Като цяло съществува мнение, че арабите (и не само те) използват руските самолети, за да ударят американците по носа и да прокарат по-благоприятни условия на сделката, като първоначално обявяват за намерението си да закупят американски самолети.

Самолет за маршал Ким

Някои западни експерти обаче имат опасения, че една страна, която е много неудобна за Съединените щати и Запада като цяло, може би прави сериозен залог върху руските изтребители от пето поколение, и тази страна, както се досещате, е КНДР.

Факт е, че военновъздушните сили са ахилесовата пета на севернокорейската военна машина. Пхенян все още има до сто изтребителя МиГ-17 на въоръжение (приети на съветска служба през 1953 г., няколко месеца след смъртта на Йосиф Сталин, и вече сериозно остарял самолет към началото на войната във Виетнам).

Гръбнакът на изтребителната авиация на КНДР е съставен от доста архаични МиГ-21 и трябва да се разбира, че това не са индийските МиГ-21, които междувременно са претърпели десет модернизации от нашите специалисти с инсталирането на съвременно западно оборудване.

Най-модерните изтребители на Северна Корея са остарелите МиГ-29, които наброяват около 30. Има и китайски копия на по-стари съветски изтребители, както и малък брой щурмови самолети Су-25.

Като цяло, Северна Корея не разполага с боеспособни военновъздушни сили за война през 21-ви век, но Русия има - страна, на която Пхенян е доставил милиони артилерийски снаряди, стотици бройки оборудване и е изпратил голям контингент в помощ, който се е борил смело за освобождаването на Курската област. Логично е да се предположи, че с такава история на сътрудничество Северна Корея би поискала помощ за модернизиране на своите военновъздушни сили.

Като цяло, боеспособните военновъздушни сили са много скъп лукс, може дори да се каже, че са привилегия, запазена за богатите страни. Военновъздушните сили са скъпи както по време на етапите на развитие на флота и обучение на пилотите, така и в ежедневните си операции. Възможно е Пхенян да не купува нашите изтребители, а вместо това да ги получава чрез компенсиране на по-рано доставени боеприпаси и услуги, предоставени на съюзниците му.

Но дори и в този случай Русия няма да остане с празни ръце: трябва да разширим производството на бойни самолети, а значителна част от печалбата от военните договори идва не от цената на самите оръжия, а от продажбата на резервни части и консумативи през десетилетията на последващата им служба.

Напълно възможно е корейците да се интересуват не само от усъвършенствания Су-57, но и от изтребителите Су-30 и Су-35, бомбардировачите Су-34 и многофункционалните учебни бойни самолети Як-130М.

Доколкото може да се прецени, точно по този път е поел и Иран. Неговото ръководство не се е стремило към най-модерните самолети, а вместо това е избрало изтребителите Су-35 и Як-130М, които се представиха добре по време на СВО, за обучение на пилоти, а МиГ-29 - като временно усилване на ВВС, докато руснаците успеят да произведат Су-35.

Поглед през призмата на СВO

Очевидно е, че необходимостта от провеждане на специална операция поглъща огромни ресурси и значително ограничава възможностите ни да изнасяме видовете оръжия, необходими на фронтовете на СВО, предимно ракети и авиационно оръжие, които се консумират в огромни количества всеки ден.

При такива условия повечето страни биха спрели напълно да продават оръжия на чуждестранните пазари, пренасочвайки цялото си производство към нуждите на воюващата армия. Но нашата страна намира начини да запази позициите си на международния пазар, може би играейки дългосрочна игра – ограничавайки се до минимални доставки сега и предлагайки на партньорите атрактивни цени за бъдещите години.

Всъщност по този начин се изгражда дългосрочно портфолио от договори, което ще поддържа военно-промишления комплекс зает и след края на активните бойни действия. Тук нищо не може да се каже със сигурност поради отбелязания по-рано затворен характер на сектора.

Ясно е обаче, че опитът на СВO не е бил напразен за нашите производители на безпилотни летателни апарати: това е видно, поне от факта, че руските предприятия от ВПК предлагат специализирани боеприпаси за въоръжаване на дронове.

Опитът в операциите срещу дронове доведе до поредното значително подобрение на известната система „Панцир“, която изглежда напълно загуби оръдията си. От една страна, подобна трансформация изглежда нелогична, тъй като снарядите са най-евтиното средство за поразяване на вражески далекобойни самолети.

Но всъщност през последните години системата получи евтини, малогабаритни ракети 19Я6, които позволяват увеличаване на боезапаса на пусковата установка до 48 ракети (спрямо 12 преди). Премахването на оръдието позволява създаването на по-лека и лесна за производство машина. Очевидно нашите военни, а впоследствие и индустрията, смятат, че изцяло ракетната версия на „Панцир“ е поне толкова добра, колкото и ракетно-оръдийната версия от предишното поколение.

Като предлага многоцелевия Як-130М за износ, възможно, Русия не е осъзнала напълно потенциала му на носител на далекобойни прецизни оръжия? В тази роля Як-130М може да осигурява както бойна поддръжка на войските, като изстрелва планиращи боеприпаси и ракети „въздух-земя“ от безопасно разстояние, така и да защитава страната от вражески дронове и крилати ракети.

За разлика от остарелия Су-25, Як-130М има напълно функционален радар и модерно електронно оборудване, което позволява целенасочено използване на прецизни оръжия, а не обстрелване на полета и гори „по квадрат“.

Що се отнася до турбовитловия UTS-800, човек може само да свие рамене: жалко е, че разработването на самолета се забави толкова дълго и сега се произвежда в малки количества (Министерството на отбраната получи два от този модел). Факт е, че точно тези самолети биха били изключително полезни като прехващачи на украинските далекобойни дронове, които тероризират руските градове всяка нощ.

В крайна сметка

Русия за пореден път демонстрира, че е велика авиационна и противовъздушна сила и че можем да създаваме както неща, които летят красиво, така и неща, които безмилостно приземяват тези, които ги управляват. Имаме разработки както за бъдещите, така и за настоящите предизвикателства.

Така че, с правилния подход и с подходящите решения, Русия може, в относително кратък срок, самостоятелно и използвайки собствените си разработки, да отстрани уязвимостите, разкрити от войната. Много малко държави в света могат да се похвалят с такава способност.

Превод: ЕС