/Поглед.инфо/ В сряда, 8 декември, германският Бундестаг избра социалдемократа Олаф Шолц за наследник на Ангела Меркел като канцлер. Той получи 395 гласа от общо 707 и сега оглавява новото коалиционно правителство от три партии: социалдемократите (ГСДП), екологичната партия Зелените и пропазарната СвДП.

Трима партньори, които не си пасват

Тримата коалиционни партньора всъщност не си пасват. Двете леви партии, ГСДП и Зелените, биха предпочели да управляват заедно с третата лява партия в Германия, "Левите" (бившата комунистическа партия, която управляваше ГДР). Това не беше възможно, тъй като трите партии не спечелиха достатъчно гласове, за да осигурят комбинирано мнозинство в германския парламент.

СвДП биха предпочели да управляват с центристкия съюз ХДС/ХСС. Въпреки това ХДС/ХСС постигна най-лошия резултат в историята си и в момента е без лидер.

Новото коалиционно правителство на Германия се състои от трима много неравноправни партньори. ГСДП и Зелените провеждаха кампания за масивни увеличения на данъците за богатите, докато СвДП призоваваха за намаляване на данъците за всички. Резултатът: нищо няма да се промени. ГСДП и Зелените блокираха намаляването на данъците, а СвДП блокира увеличението на данъците.

В много други области също напълно различните политически програми на партиите в крайна сметка се неутрализираха взаимно. Вземете например закона за наемане: ГСДП и Зелените искаха масово да намалят правата на наемодателите и да забранят увеличаването на наемите. СвДП биха искали да либерализират наемното законодателство. Резултатът: немското законодателство за наемите ще остане непроменено – само с малко бърникане по ръбовете.

Свободната демократична партия, която е за свободния пазар, от една страна, и двете леви партии, от друга, на практика се неутрализираха взаимно. СвДП успя да попречи на много социалистически насочени политики и за това ориентираните към свободния пазар избиратели ще бъдат благодарни.

Освен това СвДП прокара своите избори за две ключови министерства: Министерството на финансите ще се ръководи от председателя на СвДП Кристиан Линднер, докато Министерството на правосъдието отива при Марко Бушман, който е широко смятан за изключителен юрист.

Това е успокояващо за германската бизнес общност, която подкрепи СвДП, докато персоналът в други министерства е причина за безпокойство:

Нова посока за Германия

Министерствата на икономиката и външните работи ще се ръководят от двамата председатели на Зелената партия. Аналена Бербок ще поеме ролята на външен министър, назначение, което може да предизвика раздразнение в много страни. Тя трудно може да се справи със своите колеги в други страни като равна.

По време на предизборната кампания се оказа, че тя е гарнирала автобиографията си, която включва редица фалшификати. Освен това тя публикува книга по време на предизборната кампания, която се оказа, че съдържа големи части от плагиатски текст - в крайна сметка Бербок трябваше да изтегли цялата книга и тя вече няма да бъде отпечатана.

Това сериозно накърни доверието на Бербок и в крайна сметка струва на партията й значителен брой гласове.

Зелените са ангажирани с „хиперморална” външна политика, която вероятно ще доведе до проблеми с Китай и Русия, в частност. По отношение на Русия обаче ГКСХ, която се изказа в полза на приятелска към Москва политика, вероятно ще надделее.

По отношение на Китай ситуацията е различна. Зелените не се интересуват от икономическите интереси на Германия. Това може да доведе до нов подход към Китай и отклонение от политиките, провеждани от Меркел, която признава важността на здравите отношения с Китай.

Дори преди назначаването на Бербок за външен министър, тя призова за забрана на вноса от китайския регион Синдзян и отказа да изключи възможността за бойкот на Зимните олимпийски игри в Китай, което разгневи китайците.

Зелените нямат концепция за реалполитик; те искат да насочат германската външна политика към морала и идеологията. Едно от основните им искания е Германия да има „феминистка външна политика“. Коалиционното споразумение на трите партии изрично определя „феминистка външна политика“, каквото и да означава това.

Може само да се надяваме, че канцлерът Шолц ще успее да ограничи потенциалните щети, които външният министър Бербок може да нанесе и сам ще определи основните очертания на външната политика.

Ами двупроцентовият тарген на НАТО за отбрана?

А какво да кажем за ангажимента на Германия към НАТО да изразходва два процента от БВП за отбрана? ГСДП и Зелените се противопоставят на тази цел, докато СвДП я подкрепя. Страните се договориха за следния компромис:

„Искаме Германия да инвестира 3 процента от своя БВП в дългосрочни, интегрирани и всеобхватни международни действия, като по този начин укрепва своята дипломация и политика за развитие и изпълнява ангажиментите си към НАТО“, се казва в коалиционното споразумение та страница 144 под заглавие „Многостранност“.

Разбира се, 3 процента звучат повече от 2 процента, но тези 3 процента включват всякакви други разходи, като например помощ за развитие.

Ще се продължи ли с "най-тъпата енергийна политика на света"?

Робърт Хабек, съпредседател на Зелената партия заедно с Бербок, ще ръководи Министерството на икономиката с отговорност за политиката в областта на климата. Хабек е философ и автор на множество детски книги, но е доказал в няколко интервюта, че не познава и най-основното от икономиката.

Зелените искат да подчинят цялата икономическа политика на борбата срещу изменението на климата. Тази година последните три германски атомни електроцентрали ще бъдат изключени и през следващите няколко години те ще бъдат последвани от всички въглищни електроцентрали — без други енергийни източници, които да ги заменят!

И днес, в резултат на тази политика, Германия има най-високите цени на електроенергията в Г-20. Парадоксалният резултат от тази политика е, че Германия вероятно ще трябва да внася още повече ядрена енергия от Франция и други страни, защото страната вече не може да се снабдява сама. Wall Street Journal нарече това „Най-глупавата енергийна политика в света“ – и Зелените искат да тръгнат по този грешен път още по-бързо.

Колко стабилна е тази коалиция?

Ще оцелее ли четири години коалицията от такива неравноправни партньори – ГСДП и Зелените, от една страна, СвДП от друга? Една от конфликтните точки може да бъде миграционната политика. Подобно на Меркел, ГСДП и Зелените искат да базират германската миграционна политика предимно на морални принципи. Меркел отвори границите на Германия през 2015 г. и беше подкрепена от ГСДП и Зелените.

СвДП също иска имиграция, но иска да ограничи достъпа на мигрантите до социалната система на Германия и иска да даде приоритет на тези от тях, които ще бъдат от икономическа полза на Германия, по-специално квалифицираните работници.

Както показват всички анкети, избирателите на СвДП се противопоставят на политиката на отворени граници. Ако СвДП се предаде на исканията на Зелените и социалдемократите за имиграцията, тя може отново да загуби и да отчужди големи части от електоралната си база.

В същото време ГСДП и Зелените са подложени на натиск от собствените си представители в германския парламент, Бундестага, много от които са далеч, далеч отляво на политическия спектър.

Новият генерален секретар на ГСДП, Кевин Кюнерт, е праволинеен социалист, който придоби известност с предложението за експроприация на компании като BMW и с твърдението, че само държавата трябва да има право да наема апартаменти.

Кюнерте известен с това, че предпочита да работи с "Левите" и отхвърля всичко, което СвДП подкрепят политически. Въпреки че Шолц казва, че се надява да управлява заедно със СвДП след първоначалния му четиригодишен мандат, неговата партия и Зелените мислят различно. След четири години те биха предпочели да сформират коалиция с "Левите", каквито коалиции вече имат на регионална ниво в много федерални щати.

* Авторът Райнер Цителман е германски историк и социолог, автор на 23 книги, включително "Силата на капитализма"

Превод: СМ