/Поглед.инфо/ Специалният пратеник на БНР в Париж Никола Миладинов оценява като много интересна изминалата нощ във Франция.

Хиляди хора, привърженици на социалистите, празнуваха победата, наричана тук „историческа”. 17 г. след Митеран французите си избраха президент социалист. „Факторите за този избор са комплексни. Той се дължи най-вече на ситуацията във Франция и в Европа, на тежката безпрецедентна криза от 1929 г. насам”, анализира Наташа Кранс от Френския институт за международни отношения в Париж.

Тенденцията в цяла Европа е да бъдат санкционирани всички управляващи правителства, които завършват мандата си. Те получиха протестен вот, защото не намериха социално решение в тази тежка криза, не се ориентираха социално. Безспорно голяма роля за този избор на френския народ изигра и доста либералната антикризисна политика, водена от бившия президент Саркози. Той създаде с реформите и непопулярните си мерки голямо неспокойство, страх и недоверие в бъдещето. Кандидатът Франсоа Оланд всъщност направи една изключително добра стратегическа кампания, тъй като заложи на една много морална стратегия, на социалните измерения, обяви публично несъгласието си с финансовия капитализъм, отрече възможността той да доминира финансовата система. Сред населението това създаде надежда за едно по-добро бъдеще. Той заложи и на внасянето на усилени социални мерки.

Някои смятат, че Оланд е подвел французите с идеята си да запази френския социален модел. За мен това е доста нереалистично, тъй като ситуацията във Франция, макар че не се води още в рецесия, е близка до критичната. Оланд ще има изключително много трудности първо във вътрешен план, защото неговата партия и подкрепящите го са за радикални социални мерки, а сега са нужни рестриктивни режими, финансова дисциплина, режим на икономии и пр. Това, което ще се опита да направи в ЕС и конкретно с Меркел, е да добавят социално измерение към този Пакт за финансова дисциплина и за рестриктивните икономически мерки. Неговата силна идея е да се опита да се договорят с Германия да постигнат икономически растеж, а да не задушават населението само с рестриктивни бюджетни мерки, тъй като това е самоубийствено. Цялото ляво политическо пространство във Франция категорично се противопостави на такъв европейски модел. Оланд ще бъде принуден да прави много адаптации, защото той построи цялата си кампания на един морален принцип, но реалностите са други. Конкретни стратегии той не очерта. Основните му неща бяха, че ще свали огромния френски дълг, ще атакува безработицата най-вече при младежта, ще приключи с всички спекулативни банкови системи, с данъчните спекулации, ще отдели спекулативните от депозитните банки и пр. Всичко това ще бъде много трудно, защото конкретни действия той още не е предвидил. Всички комунисти тук са единодушни, че поради това, че той базира кампанията си на моралните принципи и въвлече цялото население в един нов ентусиазъм и оптимизъм, той не предупреди, че за да постигне концепцията си за икономически растеж ще са нужни 4-5 г. А как до тогава ще се задържи стабилно еврото, как ще се задържи и френската икономика?

Социалният модел на Франция трудно ще издържи. За успее да постигне целите си, той трябва да има и парламентарно мнозинство в парламента. През лятото следват парламентарни избори във Франция, които се очертават като изключително тежки. Това е следващото голямо напрежение, тъй като борбата ще е безмилостна. Марин Льо Пен има много високи шансове. Нейната основна цел е да съсипе дясното движение, дясната партия на Саркози. И страховете на социалистите са насочени към Голиската партия - движението на Саркози. Тя наистина е трудна за елиминиране, защото в много райони на Франция получи извънредно силна подкрепа. Очертават се едни изключително тежки избори.

Или Оланд с лява силна коалиция ще получи пълно мнозинство и ще получи шанса да управлява във всички институции на държавата или пък ще има една много сложна конфигурация, в която трябва да се бори с ултрадесни, със силна дългогодишна опитна дясна опозиция и от негова страна с ултралевите и радикално левите членове на неговата коалиция. Много му е тежка задачата, той ще има изключително тежък мандат, тъй като Франция е една от двете основни държави-стълбове, които държат европейския проект и ако той се провали във вътрешен план във Франция, нищо не би могло да бъде възможно в Европа. Ако стабилизацията не стане, можем да очаква тежки катаклизми в Европа, а след това и в световен мащаб.