/Поглед.инфо/ Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК), председател на водещата германска партия Християндемократически съюз, известна като "мини-Меркел", отказва да действа като наследник на Ангела Меркел като канцлер и скоро ще подаде оставка от партията. Причина: „критикувана“ заради изборите извън сценария в Тюрингия. АКК обяви това на специална пресконференция на 10 февруари.

АКК получи титлата „бъдещ канцлер“ през декември 2018 г., когато беше избрана за председател на ХДС след 18-годишното ръководство на Ангела Меркел. В онези дни пресата ежедневно подчертаваше, че ръководството на ХДС и канцлера са напълно неразделни неща и че AКК е също толкова славна във всички отношения като Меркел, само няколко години по-млада и има по-сложно фамилно име. В последното има и плюс: на несъгласните ще им е доста по-сложно да извикат „Крамп-Каренбауер, разкарай се!“, отколкото „Меркел, вън! Беше казано, че АКК трябва да вдъхне нов живот на ХДС , чиято популярност вехне.

Въпреки това, уязвимостта на ХДС преди и след пристигането на АКК изглеждаше вече много явна, докато под шума на ежедневните и ежеседмични проучвания на общественото мнение ХДС и ГСДП се движеха много бързо към Зелените, които все още се мотаеха на лошото ниво от 7- 8%. Управляващата Голяма коалиция на ХДС/ХСС и ГСДП прекара цялата 2018 г. в умишлено кризисен режим, който беше отразяван напрегнато, по много детайлен начин, ежедневно, на места - ежечасно. Но всички поводи за кризата бяха много малки: първият път тя започна заради фразата на току-що назначения за ръководител на Министерството на вътрешните работи и жертвен агнец Хорст Зеехофер, че ислямът няма място в Германия, вторият път - след антимигрантските митинги в Кемниц, когато шефът на германското разузнаване Ханс-Георг Маасен на глас призна, че в този град няма погроми и насилие над чужденци, заради които беше конвулсивно и шумно демонизиран и прехвърлен на друга престижна работа в Министерството на вътрешните работи. Това бе последвано от спекулации за предсрочната оставка на Меркел и предсрочните избори в Бундестага поради неспособността на коалицията да работи заедно. В резултат през октомври 2018 г. Меркел обяви, че този мандат ще бъде последният ѝ, а през 2021 г. в Германия ще има нов канцлер.

Днес АКК заяви, че някои от ХДС имат „необясними отношения с „Алтернатива за Германия“ и „Левицата“, които не може да търпи. До лятото тя ще организира процеса на номиниране на кандидат от партията за поста канцлер, ще подготви партията за своето напускане и ще напусне поста на неин председател. Тя ще остане министър на отбраната. Сега, когато АКК се предаде, бившите ѝ съперници за този пост са наострили уши - министърът на здравеопазването Йенс Шпан, известен с това, че е гей и бърза с идеята да разглоби всички немци след смъртта им на органи за трансплантация, и старият член на партията Фридрих Мерц, чийто коз са силните трансатлантически отношения с различни структури. Но нека бъдем реалисти: тези кандидати са твърде скучни и прекалено дълго време пресата настройва хората срещу тях и срещу паралитичния ХДС през последните няколко години, подготвяйки ляво-зелена революция. Те вече се споменават заради приличието и за да се създаде облика на някакъв политически процес. Така че ще изчакаме зелен канцлер и съответно един от тримата ръководители на Европейския съюз (другите двама са президентът на Франция и светещият там ръководител на Европейската комисия). Възможно е дори да му бъде позволено да бъде мъж. Защо не ляв? Името на “Левицата” в съвременна Германия се дискредитира сред хората, които не усещат разликата: с помощта на тази дума човек може да плаши младите хора с „тоталитарни“ паради, за работа във фабрика за ниска заплата, задължителни изстрелвания на ракети в космоса, както и имената на Баадер и Майнхоф, но в действителност сегашните Леви ( които не се различават особено от зелените) се застъпват за пълни глупости и за свят без граници - държавни, полови, етични, етнически и т.н. В Лявата партия през последните години се случи разцепление. Идеите на социализма и „свободата за“ бяха въплътени от Сара Вагенкнехт, за която тя беше изпратена в политическо забвение преди година, а избирателят ѝ отиде в лагера на дясната „Алтернатива“. Партията остана с Катя Кипинг, която се застъпи за „свобода от“ и неприятно ухаещи европейски ценности.

А какво става с Тюрингия? Неочаквано избран от депутатите на Ландтага, кандидатът от Свободната демократическа партия Томас Кеммрих, под натиск отгоре, три дни по-късно подаде оставка като премиер на провинцията, но ще изпълнява задълженията си до новите избори. На 8 февруари управляващата коалиция поиска предсрочни избори за Ландтаг, защото на предишните наистина не ѝ се харесаха резултатите на десницата, която стана втората сила в региона.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели