/Поглед.инфо/ Европейският парламент гласува да задейства наказателна процедура срещу Унгария, която може да лиши страната от правото й на глас в ЕС.

Евродепутатите трябваше да се произнесат по резолюция, изискваща от съвета (страните членки) да „констатира съществуването на ясен риск Унгария да извърши тежко нарушение на ценностите, на които се основава ЕС“ в рамките на чл. 7 от договора на ЕС.

Процедурата бе одобрена с 448 гласа „за“, 197 „против“ и 48 „въздържал се“.

Тази новина обикаля медиите и фокусира вниманието на обществото през последните дни.

* * *

В своя фантастичен роман от 1961 г. „The Man in the High Castle” („Човекът във високия замък”) американския белетрист Филип Дик, пресъздава една дистопия в следвоенните САЩ, адаптирали се към управлението на победителите във Втората световна война - Германия и Япония. През 2015 г. по едноименния роман на Дик беше заснет и сериал. Едва ли някой от солидно платените европейски чиновници е страстен (по)читател на Ричард Дик (повечето от тях, вероятно, дори не са чували името му), но, ако се запознаят с романа или поне с нелошо заснетия сериал по книгата на Дик, вероятно европейските чиновници ще открият доста прилики със собствената си хранилка - ЕС.

Цензурата, „боят по канчето”, изритването в ъгъла на (инако)мислещия винаги са били белези (и специалитети) на тоталитарните режими и системи.

* * *

Днес в уж демократична Европа виждаме как едно правителство и един държавен лидер, които не са съгласни с диктатурата на европейските институции и отказват да са просто безгласни послушковци на техните (често безумни и вредни) директиви и решения биват деликатно „натупвани” с голямата административна бухалка.

Може би тук трябва да си припомним и за Рей Бредбъри и за вездесъщия Оруел и за други „пророци” на диктатурата и обезправянето на индивида в далечното (тогава) бъдеще, което е днешно настояще, та, затова ще се върнем към него.

За никого не е тайна, че Европейският съюз отдавна е една куха и грозно кънтяща система. Тромав и нефункциониращ механизъм, затлачен от корупция, лицемерие, бюрокрация и неефективни европейски чиновници, чиято основна драма от 8:00 до 17:00 е каква поредна безсмислена директива да се измисли и наложи на бедняците от (Юго)Изтока, за да се защитят едни нелоши заплати (които всички ние плащаме), а истинските проблеми, за нас - бедняците от (Юго)Изтока отново и отново да се замитат под килима. И едни евра да не спират да капят, че даже и да текат в нечии пробити джобове...

ЕС днес наподобява шпицкоманда (което, впрочем е наше, родно, българско изобретение), за разправа с инакомислещите, все-още-незаспалите и будни, с несъгласните...

Защото правителството на Орбан, което е обвинявано именно в потъпкване и незачитане на европейските ценности, в диктаторски уклон и авторитарност, с подобни жалки действия на ЕП се превръща именно в символ на свободата на мисленето и изразяването на индивида.

Защото какво пречи, след Унгария, утре да бъде „ударен” някой от нас, „затварянето на усти” да се изроди в тенденция и потърпевш да е всеки редови гражданин на ЕС?!

А, вероятно, правителството на Орбан е трън в нечии очи, тъй като защитава изконни християнски ценности, които днес са подложени на гонения, невиждани от епохата на Римската империя и на които християнски ценности (колкото и това да не се харесва на някои пребоядисани “демократи”) „стъпва” и Конституцията на ЕС, а оттам и т. нар. „европейски ценности”?!

В този смисъл борбата срещу правителство, което защитава изконни християнски ценности, с аргумента, че нарушава европейските такива е категоричен нонсенс.

Естествено, Виктор Орбан не е ангел, но той съвършено осъзнава факта, че пускането в Унгария и Европа, на едни съмнителни по състав и цели, азиатски тълпи, освен с главната опастност от тероризъм и потоците джихадисти, прикрити като мигранти, носят на приютяващите ги страни и редица други проблеми.

Спомням си воят който се изви, след заявената от Българската православна църква позиция по въпроса с имигрантите у нас. А не е тайна, че сред потоците имигранти между беззащитните деца, жени и възрастни, буди сериозно недоумение наситеното присъствие на млади и здрави мъже, лицата на много, от които могат лесно да бъдат открити в джихадистки профили в социалните мрежи.

И нали няма съмнение, че, ако фрау Меркел не си играеше на лицемерен хуманизъм и не беше „помирисвала” Бундестага, терористичните актове в Европа, отнели стотици невинни животи, никога нямаше да се случат? Или от 1914 г. Фатерланд е способна да носи на Европа и света единствено хаос и смърт?

Защото въпросните онеправдани „страдалци” често демонстрират нагло и арогантно поведение, гарнирано с цинична агресия и откровени закононарушения, спрямо държавите, които са ги приютили. Поведение, подходящо повече за мастит бизнесмен от ъндърграунда, отколкото, за „прокудени”, „изстрадали” и „онеправдани” бездомни номади с празни стомаси и неясно бъдеще.

Излишно е да припомням бунтовете и размириците в центровете за бежанци в България, кражбите, изнасилванията и блудствата с местни момичета в Германия и т.н., и т.н….

Святата истина е, че Виктор Орбан действа напълно рационално (от лат. „рацио” – разум), т. е. действа разумно и прагматично. И това със сигурност не се харесва на някои висши чиновници, защото, ако най-печелившият „бизнес” е войната, то съвременното Велико преселение на народите – свързано с контрабанда, трафик на хора и робство – също генерира стабилни доходи.

По същата причина, светът си затваряше очите за зверствата на Ислямска държава, няколко години. Не защото терористите не можеха да бъдат смазани за няколко дни, а защото войната и хаоса носят пари. А и джихадистите продаваха нефта на доста ниски цени…

Но нека не се потапяме в мътните води на европейската и световна бюрокрация.

По-важното е да си отговорим кога ЕС, прокламиран и пропагандиран още от създаването на своя „предшественик” Европейската общност за въглища и стомана, през 1951 г., като една от най-демократичните организации в следвоенна Европа, от стожер на мира, свободата и демокрацията се превърна в репресивна машина за борба с (инако)мислещите и несъгласните?

Или е необходимо да си припомним старата шега, че „1984” на Оруел беше предупреждение, а не ръководство…


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели