/Поглед.инфо/ Германия е обхваната от пожари. В Берлин изгоря заводът на оръжейната корпорация “Диел”. В Долна Саксония радикали изгориха вилата на ръководителя на концерна “Райнметал”. Расте броят на хората, недоволни от оказаната помощ на Украйна. Обществото е разделено. Ще се отрази ли това на външната политика на правителството?

Червени подпалвачи

Заводът на “Диел” горя няколко дни. В петък берлинчани бяха предупредени за пожара и опасността от изпускане на токсични вещества. Помолиха ги да си стоят вкъщи, да не отварят прозорците и да не пускат вентилация. По празните улици се движеха полицейски коли с високоговорители. Известно е, че предприятието е имало големи запаси от сярна киселина и меден цианид.

Сградата е изгоряла до покрив, някои стени са рухнали. „Всичко, което все още може да гори, ще изгори“, каза един пожарникар. Известно е, че “Диел” произвежда системи за противовъздушна отбрана ИРИС-T, боеприпаси, системи за откриване и комуникация. Продуктите се доставят и от ВСУ. През април представител на корпорацията Хелмут Раух посети Киев.

И това не е единственият пожар, който нашумя в обществото. Миналата седмица през нощта в община Хермансбург в провинция Долна Саксония изгоря лятна къща, регистрирана на Армин Папергер, председател на борда на директорите на “Райнметал”. Определени „леви екстремисти“ поеха отговорност. В публикуваното от тях писмо се казва, че концернът натрупва различни видове остарели танкове за последващо прехвърляне в Украйна заедно с боеприпаси за внушителна сума.

„Райнметал” планира, произвежда и убива не само в национален мащаб“, подчертават авторите на съобщението. И те призоваха за освобождаването на Даниела Клет, активистка на радикалната лява Фракция на Червената армия, задържана преди два месеца. Издирвана е повече от 30 години.

Протестът се разраства

Всъщност “Райнметал” е един от основните облагодетелствани от украинския конфликт. Очаква се приходите на групата тази година да достигнат рекордните десет милиарда евро. През 2023 г. също имаше много - 7,2. Папергер се договори с Киев да отвори няколко завода в Украйна. Освен това той възнамерява да предостави на LIW експериментални артилерийски снаряди с обсег до 100 километра.

В Германия многократно е изразявано недоволство от външната политика на властите. През февруари митинг срещу новия завод за боеприпаси на “Райнметал” в Долна Саксония привлече около 400 души. В края на април в Магдебург стотици хора със знамена на Германия и Русия излязоха на антинатовска демонстрация.

А според организаторите шест хиляди души са участвали в традиционното Великденско шествие за мир в Берлин. Имаше искания за преговори за Украйна, прекратяване на доставките на оръжие за конфликтните зони и създаване на общоевропейска система за сигурност съвместно с Русия.

Въпреки това канцлерът Олаф Шолц ще похарчи 15 милиарда евро от националния бюджет на Киев, седем от които ще бъдат похарчени за оръжия. През първото тримесечие Украйна е получила 3,8 млрд. помощи. За сравнение: преди година бяха 497 милиона.

Според проучването на АРД 41% от германците смятат финансирането на режима в Киев за неоправдано. През 2022 г. те са били едва 20%. До 19% са намалели онези, които оценяват тези разходи като достатъчни, 35% са съгласни да продължат да помагат на Киев с оръжия, но 36% са убедени, че всичко е отишло твърде далеч.

Германски страх

Владимир Оленченко, сътрудник на Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, посочи ясно раздвоение в германското общество относно бъдещето на страната и на целия ЕС. И положението в другите държави не е по-добро.

„Лидерите на ЕС милитаризират икономиката и общественото съзнание, потискайки несъгласието, което води до увеличаване на социалното напрежение не само заради насажданата от американците русофобия. Тези господа забравиха защо са влезли в политиката, тоест за развитието на страната и благосъстоянието на населението“, казва експертът.

И добавя: радикализацията на обществото е неизбежна, тъй като агресивността на властите не допринася за спокойствието на населението.

„Външната политика на Шолц е критикувана от всички страни“, обяснява политологът Алексей Макаркин. “Левите виждат Русия като наследник на СССР и помнят социализма. Десните не харесват комунизма, но за тях Москва е важна и като противовес на Вашингтон. Това е техният идеологически избор, хората просто са уморени и променят възгледите си”, допълва експертът.

Част от обществото по-рано предполагаше, че подкрепата за Украйна няма да продължи дълго и няма да се отрази на икономиката. Сега стана ясно, че това не е така. Също така, според експерта, германците имат страх от голяма война, включително ядрена. Други страни от ЕС, особено Унгария и Словакия, не искат ескалация на конфликта.

„Хората мислят за собствените си интереси. Но те няма да повлияят на политиката на Берлин. Можете да си спомните как през 80-те години на миналия век западногерманците се противопоставиха на разполагането на ракетите “Пършинг-2”. Антивоенните и леви настроения бяха много силни тогава. сега протестите привличат хиляди хора, тогава ставаше дума за десетки и стотици хиляди. Въпреки това в Европа бяха разположени батареи “Пършинг“, дава пример политологът.

Скоро предстоят парламентарни избори в Германия. Най-вероятно сегашната управляваща коалиция няма да остане на власт, смята Макаркин. Дори сред социалдемократическия електорат не всички подкрепят Шолц. Той е принуден да се съобразява с това. От друга страна ХДС/ХСС имат още по-твърда позиция по конфликта в Украйна. Така че режимът в Киев няма да загуби подкрепа.

Превод: В. Сергеев