/Поглед.инфо/ Това, което се случва в Стария свят заради епидемията от коронавирус, прилича на жилищна сграда, в която всички, поради опасността, се барикадират в своите апартаменти, като веднага забравят за вчерашното приятелство. И възниква въпросът: готова ли е Европа за войната, която се обяви сама и в която всеки, изглежда, е сам за себе си?

Френският президент категорично заяви: „Ние сме във война и това изисква нашата обща мобилизация“. Президентът на Литва започна призива си към народа със следните думи: „Скъпи жители на Литва, днес светът е изправен пред, може би, най-голямата криза след Втората световна война“.

Държави вместо лидери

Трудно е за всички, но подобни разговори изглеждат като неприличен опит да се оправдае собствената неспособност да се даде достоен отговор на епидемията без паника и празни рафтове в магазините.

Изявленията на британския премиер Борис Джонсън и германския канцлер Ангела Меркел бяха особено шокиращи. Първият реши да направи признание: „Ще продължи да се разпространява и аз трябва да бъда честен с вас, трябва да бъда честен с британската общественост: много семейства ще загубят близки след време.“ Меркел „успокои“ сънародниците си с прогнозата, че от 60 до 70 процента от германското население може да се зарази с коронавирус.

Италия може да се счита за символ на европейската катастрофа. "И къде е главният изпълнителен директор?" - ще питате вие. Къде е прехваленият Европейски съюз с неговите европейски комисии и европейски парламенти, с вездесъщата си армия на брюкселската бюрокрация? Разбира се, тя съществува, но „някъде много дълбоко“ и добрите стари национални държави отново излязоха на повърхността в Европа. И тук ситуацията е двойнствена.

От една страна, Европа е свикнала да живее в парникови условия, в европейските страни няма ефективна антикризисна система. И тъй като самите европейци заговориха във военни термини, човек може да направи паралел със Северноатлантическия алианс: Студената война поддържаше този военен блок в добра форма , а след това самолетите - особено в Европа - спряха да летят, танковете спряха да пълзят, корабите спряха да плават и днес се опитват да вдъхнат нов живот на цялата тази тромава машина с помощта на американците, „руската заплаха“, измислена при новите обстоятелства.

И може да се предположи, че цяла Европа ще стане една голяма Италия. От друга страна, европейската държавност успя да събере волята си в юмрук, за да докаже своята стойност. Оказа се, че държавата като институция запази известна издръжливост и тази институция заработи много по-ефективно от наднационалните структури в Брюксел и от европейските лидери, които сякаш се израждат като класа.

Спомням си как след оттеглянето на Барак Обама Ангела Меркел беше наречена новия лидер на свободния свят - Меркел, която провали миграционната политика и сега безпомощно започна да говори за факта, че 60-70 процента от германското население ще бъде заразено. Или Борис Джонсън, който е оплетен с хаотичния процес на излизане на Великобритания от ЕС и сега съветва британците да се подготвят за смъртта на близките.

С такива „лидери“ европейските държави като роботизирани системи за управление бяха принудени да поемат инициативата. Те бяха принудени да включат режима на самосъхранение до максимум, преминавайки от широката лична свобода до там човек да не може да излезе на улицата (както във Франция) без основателна причина и без подходящ документ (добре, че все още не обещават да стрелят без предупреждение).

Коронавирусът изложи управленските слабости на Европа, но не я сломи. Казват, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Само че кои сме ние?

Европейската баналност

Коронавирусът убива не само европейците, но и европейската интеграция - и не само защото наднационалните институции на ЕС се оттеглиха в сенките..

Малък пример: на границата с Литва и Полша заседнаха голям брой литовски граждани, които не успяха да се върнат в родината си поради карантината в Полша, а лидерът на една от водещите литовски партии имаше всички основания да каже: „Има огромно разочарование от полското правителство, което имайки страхотна възможност да демонстрира наистина съседска, добра, красива способност за разбирателство, загуби обикновената човечност”.

Е, приятелството е приятелство, сиренето е с пари. И това не е изолиран пример за европейски национален егоизъм и действия по безжалостен протокол, но не и по съвест. Сръбският президент Александър Вучич казва: „Разбрахме, че няма международна или европейска солидарност, всичко това бяха приказки на хартия. Когато Европейският съюз се нуждаеха от сръбски пари, тогава те искаха да променят условията на търговете, така че европейските фирми да получават договори. Когато се появиха проблеми и стана трудно, сръбските пари също не помагат." След това на Европа ще ѝ бъде трудно да се върне на предишното ниво на доверие и добросъседски отношения.

Коронавирусната криза ясно показва, че основната същност на западната цивилизация е разединяващ се индивидуализъм.

В борбата срещу КОВИД-19 европейските страни успяха да се мобилизират предимно на ниво безлика държавна машина. Това показва тяхната системна сила и в същото време кризата на европейското политическо лидерство. Пред заплахата за самото си съществуване с цялата си очевидност се проявиха европейските баналност и разединеност.

Превод: В. Сергеев

Източник: Фонд Стратегической Культуры

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели