/Поглед.инфо/ Ако Италия, Испания и евентуално Франция не получат големи заеми в най-кратки срокове при приемливи условия, финансовата им система ще се срине. Но страните от Южна Европа се сблъскват с отказа на „стабилните“ страни да споделят пари и отговорност. Разпадането на еврозоната и на целия общ пазар на ЕС е много вероятно.

Коронавирусната епидемия се превърна в труден тест за Европейския съюз и на първо място за страните от Южна Европа, които са на прага на финансов крах. В тази връзка известният германски икономист Хенрик Мюлер предупреждава: европейците трябва да действат незабавно, тъй като еврозоната и целият Европейски съюз са в опасност от колапс. Ако Италия, Испания и вероятно Франция не получат големи заеми в най-кратки срокове при приемливи условия, финансовата им система ще се срине, а социално-политическите последици за Европа ще бъдат не по-малко от резултата на кризата от 1929 г. Разпадането на еврозоната и на целия общ пазар на ЕС е много вероятно, демократичните придобивки на обединена Европа и нейният просперитет ще останат в миналото. Дали обаче страните от ЕС и техните лидери са способни на решителни действия, могат ли да проявят истинска солидарност? Има сериозни съмнения за това.

Всъщност коронавирусната епидемия започна опасен процес: държавните приходи в резултат на карантината паднаха, докато разходите за борба с епидемията нараснаха като лавина. Дълговата тежест върху бюджета нараства, икономическите показатели намаляват с двуцифрени числа. Такава комбинация от отрицателни фактори все още не е имало в цялата следвоенна история на Европа. Дори по време на Голямата депресия от 30-те години на миналия век темпът на упадък не беше толкова бърз.

Финансовите пазари реагираха изключително нервно на тази ситуация: лихвите по държавните облигации на Италия, Испания и Франция се увеличиха, инвеститорите не изключват възможността за финансов крах. Въпреки че Европейската централна банка обяви закупуването на облигации на частния и публичния сектор за 750 милиарда евро, тази мярка може да има краткосрочен ефект на фона на утежняващата ситуация с коронавируса.

Наблюдателите смятат, че настоящата криза за пореден път демонстрира „ахилесовата пета” на еврозоната: в критична ситуация тя не може да реагира като унитарни държави, тъй като не е в състояние да поеме дълговете на отделните държави чрез издаване на общи облигации. Според Хенрих Мюлер това е основна грешка, допусната по време на създаването на еврозоната и може да се превърне в нейния крах. За сравнение, в САЩ механизмът за отпускане на нови спешни заеми в случай на криза може да бъде активиран възможно най-скоро, тъй като основното е да се избегне сривът на цялата система.

В еврозоната обаче се прилагат съвсем различни правила: отделни държави-членки на ЕС поемат дълговете, а обемът на кредитирането се определя от националните парламенти. В случай на криза обаче, тези страни нямат своя централна банка, която може да печата пари неограничено. От своя страна ЕЦБ няма право да изкупува задължения по националния дълг, тъй като това ще доведе до прехвърляне на финансовата тежест към други държави. Така че, в случай на мащабна покупка на италиански държавни облигации, ЕЦБ е длъжна да даде гаранции от други страни от еврозоната, които са акционери на тази банка.

За да може да действа бързо, ЕЦБ трябва да има в ръцете си общоевропейски ценни книжа, но те не се споменават. Ето защо страните от Южна Европа и Франция настояват за създаването на общ фонд за заем, който би могъл да помогне на слабите икономики. Германия, Австрия и страните от Бенелюкс по очевидни причини отхвърлят идеята за „европейски облигации“, защото се опасяват, че те ще бъдат пропиляни от непродуктивни и корумпирани държави от Южна Европа. По време на неотдавнашната среща на върха на ЕС германският канцлер Ангела Меркел отхвърли идеята за общи облигации, тъй като страната й ще бъде принудена да поеме основните финансови рискове. За пореден път лидерите на ЕС не можаха да се споразумеят по този въпрос.

Според Хенрих Мюлер обаче, ще трябва да се вземат основни решения, тъй като еврозоната и самата европейска структура са изложени на риск. Страните от Южна Европа все по-настоятелно изискват емитирането на еврооблигации, които те вече нарекоха „коронни облигации“. В същото време те се натъкват на категоричния отказ на „стабилните“ страни да споделят пари и отговорност. Германия, Австрия и Холандия смятат, че южняците трябва да се научат на финансова дисциплина и на първо място да подредят нещата в домашни условия. Тези аргументи са оправдани, но при настоящата спешна ситуация, заключава Хенрих Мюлер, Европа може да загуби много повече и ситуацията трябва да се коригира на всяка цена.

Във времена на криза е необходимо да се спасяват животи и да се проявява солидарност. В противен случай европейският проект ще бъде обречен и разделените държави в Европа отново ще се превърнат в играчка в ръцете на великите сили. Последният шанс на Европа е създаването на специален фонд в рамките на европейския механизъм за стабилизиране, който да започне неограничено изкупуване на дългове на онези членове на еврозоната, които са на прага на финансов крах. Съществуват обаче сериозни съмнения, че тези аргументи ще бъдат изслушани в Берлин, Виена и Хага.

Холандският премиер Марк Руте потвърди, че по време на последната среща на върха на ЕС европейските лидери не успяха да постигнат съгласие относно мерките за борба с коронавируса чрез Европейския механизъм за стабилизиране. Ангела Меркел също отхвърли идеята за общи облигации, което предизвика остри критики от Италия и Франция. От своя страна ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен нарече израза „коронна връзка“ само лозунг, зад който се крие по-сериозен въпрос - „кой ще плаща“. В тази връзка възраженията на Германия и други страни според нея са основателни.

Превод: Поглед.инфо/