/Поглед.инфо/ Бившият президент на Република Полша Лех Валенса е в беда. Носителят на Нобелова награда за мир си е въобразил, че е като крал Сигизмунд III, по време на чието управление в началото на 17 век Полша успява да „удари Москва“.

Рубриката „Четем свежата преса“. Кратко интервю на бившия глава на полската държава пред местния вестник Rzeczpospolita: „Ако Путин нападне Киев, трябва да последва незабавен отговор – удар по Москва“. Веднага си спомням една популярна броилка от моето детство: „Ако в устата ми растяха гъби, нямаше да е уста, а цяла градина“. В случая дори бих казал цяло градинище. Да нарека само градина това, което щастливият притежател на Нобеловата награда е натрупал, „наградил“, езикът ми не се обръща.

И какво ще правим с тази градина и този градинар? Колкото до градината, честно казано, не знам, но имам мисли за градинаря. Ще му съчувстваме. Да, да, правилно сте го прочели - това си е за съчувствие. Не изпитвам много симпатии към Лех Валенса като политик. Но в същото време изпитвам (поне) известно уважение към него. И винаги съм го смятал за не съвсем политик. Първият лидер на посткомунистическа Полша е обикновен работещ човек, просто харизматичен синдикален лидер, изнесен до самия връх от политическия водовъртеж.

Ала възможно ли е да си останете прости, след като сте стигнали на върха? Примерът на Лех Валенса доказва, че е възможно. Ще цитирам като доказателство няколко известни изказвания на днешния ни „герой на деня“ от разцвета на политическата му кариера.

"Количеството ми разваля малко качеството." "Не можете да имате претенции към Слънцето, затова че то се върти около Земята." „Положителни и отрицателни плюсове“. — Ще отговоря уклончиво директно. „Ти беше този, който влезе тук в неделя като в плевня – и нито бе-е, нито ме-е, нито кукуригу!“

Лех Валенса като е „полският Черномирдин“? Не точно. Имах късмета да познавам лично Виктор Степанович. И мога да свидетелствам: в него нямаше и капка политическа наивност. Нямах „щастието“ да се срещна лично с Лех Валенса. Но всичко, което знам за него, ясно показва, че в него има повече от достатъчно наивност. Бившият полски президент не е от онези фигури на Запад, които много добре знаят, че Русия няма да атакува Украйна, но в същото време всеки ден усърдно твърдят обратното. Лех Валенса е „искрено вярващ“, човек, който е бил заблуден.

Имате ли нужда от доказателства отново? Моля. Ето фрагмент от друго интервю с бившия президент на Полша, което той даде през май 2020 г.: „Русия е необходима, защото е сила. Ако направим нещо без Русия, тя може да е недоволна, а ние да го направим лошо. Подкрепям Русия възможно най-скоро да бъде включена във всички структури, които мислят за бъдещето. Защото трябва да градим бъдещето с Русия. И с Китай също. Например Русия може да не може да се справи с тази епидемия без нас. Или Полша няма да може без Русия. А ако бяхме заедно, щяхме да спечелим.”

Въпрос: „В новата Стратегия за национална сигурност на Полша Руската федерация се нарича основната заплаха...”

Отговор: „Те не мислят напред. Те нямат идеи. Те искат да изградят нещо, неясно какво, върху старите основи.”

Въпрос: „Ако бяхте президент, какво бихте направили?“

Отговор: „Бих принудил с молби и уговорки да се седне на масата за преговори. Трябва да се справим с делата си от миналото, което трябва да се разчисти, но това трябва да се направи от другите. А ние трябва да мислим за бъдещето."

Харесва ли ви повече този Валенса? И на мен, разбира се. Но въпросът е: къде отиде този хубав, трезвен и адекватен „предишен Валенса“?

И ето моята версия на отговора: удави се - удави се в океана от лъжи и дезинформация. В скорошното си свежо (само в смисъл на ново) интервю бившият полски президент заявява, че сега „Москва отиде твърде далеч“.

Но в какво точно се изразява това „твърде далеч“? Какви политически реалности в смисъла на въображаемата "агресия на Москва" са се променили спрямо май миналата година, когато Лех Валенса се застъпваше за приятелство с Русия? Всъщност, никакви. Тази "агресия" не е съществувала и не съществува. Но нобеловият лауреат не вижда това. Той вижда изкуствено конструираната „реалност“, която го тласка към такива „разумни идеи“ като необходимостта да се „удари Москва“.

Чудя се как бившият президент на Полша си представя последствията от подобен „удар“ по столицата на една от главните ядрени сили в света? Носителят на Нобелова награда за мир трябва спешно да бъде спасен – преди всичко от самия него. Дори по времето на крал Сигизмунд III, когато никой дори не можеше и да си представи ядрените оръжия, „атаката срещу Москва” завърши много, много зле за полските интервенционисти.

А „модерните Сигизмундовци“ направо си играят с огъня. Просто не съм сигурен как е най-добре да се изведе Лех Валенса от "държавата Сигизмундия". Може би трябва да бъде изпратен в някое лечебно заведение с други „Наполеоновци и вицекрале на Индия“? Не, няма да стане. Това е някак грубо. Вместо това препоръчвам дигитален детокс, както и развиване на умения за критично мислене. Може би тогава ще видим бившия Лех Валенса.

Превод: ЕС