/Поглед.инфо/ Защо беше толкова забавен процеса с изграждането на капитални убежища за самолетите и авиотехниката на летищата?

През уикенда френският президент Еманюел Макрон даде официално съгласие Украйна да използва високоефективни френско-британски прецизни крилати ракети от типа Storm Shadow и SCALP за удари по руските военни летища. Но засега - уж само в Белгородска и Курска област. Това съобщи миналата неделя лондонската радиостанция BBC News, позовавайки се на анонимен източник.

Първият въпрос: за какви летища на нашите ВВС внезапно мечтае Макрон в този случай?

Ако говорим за района на Курск, тогава единственият вариант там е съвместното летище Курск-Восточний за гражданската и за военната авиация. Другото му име е „Халино“, по името на едноименното село, намиращо се наблизо.

В този регион е базиран 14-ти гвардейски изтребителен авиационен Ленинградски червенознаменен, носител на орден Суворов полк на името на А. А. Жданов, въоръжени със самолети МиГ-29СМТ, МиГ-29 и Су-30СМ.

По права линия от Халино до украинска територия са около 150 километра. Което всъщност е в обсега както на Storm Shadow, така и на SCALP (съответният показател за този вид крилати ракети е до 300 километра).

Що се отнася до Белгородска област, до 2023 г. нашите бойни пилоти изобщо не са имали постоянно базиране в тази област. Но през юли 2023 г. западните разузнавателни сателити внезапно записаха интензивни строителни работи, които започнаха в открито поле само на 70 километра от държавната граница с Украйна.

Скоро стана ясно, че там с трескави темпове се строи писта с дължина най-малко 1800 метра, най-вероятно - за фронтовата и армейската авиация на руските ВКС. Може би - като летище за наскок.

До това лято, според Запада, основната работа на тази строителна площадка е завършена. Но както у чуждестранните, така и у руските експерти веднага възникна разумен въпрос: защо беше решено да се разположат стоянките на самолети или хеликоптери толкова близо до позициите на врага?

В края на краищата, теоретично, дори тогава беше възможно да се стигне до тази чисто нова наша писта дори с някои образци полева артилерия, прехвърлени от НАТО в Киев. Сега, в контекста на кръвожадните новини от Макрон за поредното му подстрекаване на украинските военни, няма причина дори да се съмняваме в нещо подобно.

Но никой в Министерството на отбраната и Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, както обикновено, нямаше намерение да обсъжда този проблем с нашата общественост. Строим, казват, където намерим за нужно. Другото, казват, не е твоя работа!

Ами... Да кажем.

В същото време нека отбележа, че ако това продължи, Москва ще трябва да говори не само за летищата край Белгород и Курск. Ето как известният руски авиационен телеграм канал Fighterbomber коментира възможните перспективи на скандалното решение на Макрон:

„Мисля, че ако ударят, ще ударят всички летища наведнъж, до които Shadow/SCALP може да достигне. А в радиус до 500 км от военните летища имаме цял куп летища. И не само летища.”

Ето защо, като се имат предвид подобни перспективи, много неща в зоната на Специалната военна операция и в нейния непосредствен тил сега изглеждат много по-тревожни за Русия, отколкото преди.

Въпрос втори: какво може да даде разрешението на Макрон на враговете на Русия? Уви, доста.

На първо място, поне от Курск и Белгород наистина ще трябва бързо да изтеглим бойните си самолети. Къде? Навътре в страната, далеч от Украйна. Във всеки случай отвъд 300-километровата зона от сегашното очертание на линията на бойно съприкосновение на останалите участъци от руско-украинския фронт.

Защото, разбира се, можем и трябва да разчитаме на ефективната работа на руските системи за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба. Трябва обаче също така да разберете, че дори тези от нашите комплекси, често най-добрите в света, за съжаление, не са всемогъщи срещу Storm Shadow/SCALP атаки. Това врагът неведнъж ни доказа по най-трагичния начин през последните месеци на територията на същия Крим. И нови примери от същия порядък се появяват там пред очите ни почти всеки месец. Ако не и седмично.

Но до какво ще доведе принудителното излитане на руските бойни самолети и хеликоптери към тиловите летища? До сериозно увеличаване на времето на приближаването им до линията на бойния контакт. Следователно това ще доведе до намаляване на ефективността при подкрепата на руските десантни части и съединения, участващи в ожесточени битки на фронтовата линия.

Това също води до неизбежно намаляване на полезния товар на самолетите. Под формата на общото тегло на бомбите и ракетите по време на бойни задачи. Просто защото в замяна ще трябва да увеличат запасите от авиационно гориво в резервоарите си.

С една дума, сега вероятно ни очакват много допълнителни неприятности и мръсни трикове в зоните около СВО. Можехме ли да избегнем това? Със сигурност. Но не успяхме. Или засега все още не сме решили да се заемем сериозно с въпроса.

Искам да кажа: трябваше да се заемем с ранното изграждане на капитални убежища за самолети и хеликоптери, поне на летищата на първата прифронтова линия. А именно: сводестите стоманобетонни убежища (СБУ) за авиационната техника отдавна са усвоени на практика от местната индустрия.

Те започват да се издигат масово в СССР през 1968 г. След така наречената „шестдневна война” в Близкия изток, необходимостта от подобни убежища стана ясна след съкрушителните бомбардировки на военни летища в някои арабски страни от израелските ВВС.

Там самолетите, подредени в редица в зони за групово паркиране, бяха унищожени от израелските пилоти почти наведнъж с напалм и касетъчни боеприпаси

Като се има предвид този боен опит, в СССР само за една година на военните летища бяха издигнати над 800 сводести стоманобетонни конструкции. Година по-късно - още около 900, през 70-те - още 600.

Бедата за нас днес е, че всичко това се извършваше главно в групировките съветски войски на териториите на Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР. А също и в балтийските държави и в най-западните райони на Украйна и Беларус. Тоест там, където, както се смяташе тогава, войските на НАТО успяваха теоретично да достигнат с ракети и самолети.

Мощни бетонни арки, поръсени с дебели слоеве пръст за безопасност, според изчисленията на създателите, биха могли да защитят бойните летателни средства дори от пряко попадение от доста сериозна експлозивна бомба. Или фугасна бойна глава на крилата ракета. Но дори ако поне една такава стоманобетонна единица беше унищожена от по-мощен боеприпас, бойните машини, стоящи в съседните убежища, ще останат на практика невредими.

Ако днес имахме поне нещо подобно край Курск или Белгород, там щеше да има много по-малка опасност за руските ВКС. Ала няма нищо такова! И не само в тези области. В по-голямата си част, руските въздушни бази, по отношение на капиталните сводести укрития за самолети са доста зле!

Няма ги, въпреки факта, че най-силният въоръжен конфликт с очевидна намеса на НАТО от страна на Киев в Украйна бушува повече от десетилетие. И там тече най-кървавата спецоперация - вече трета година.

Дали нашето Министерство на отбраната е виждало и преди СВО заплахата за руските военни летища? Без никакво съмнение.

Не напразно през 2019 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу обяви плановете си за мащабна реконструкция на вътрешните авиобази, които по това време не можеха да осигурят „оперативното използване на авиацията и нейната безопасна експлоатация“. По мнението на Сергей Кужугетович, трябва да се извърши спешна реконструкция на цели 106 летища. И всичко ще бъде завършено до 2028 г.

Логично е да се предположи, че най-голяма активност в това отношение ще възникне преди всичко на руските граници с Украйна и страните от НАТО. И какво? Но, както виждаме, почти нищо не е направено.

Две години по-късно, през април 2021 г., Шойгу отново говори за абсолютно същото. Този път – въз основа на собствения боен опит, натрупан в Сирия. Там, в авиобазата Хмеймим, трябваше спешно да използваме бронирани хангари, за да защитим паркингите на бойни самолети и хеликоптери от атаки на самоделните ислямистки дронове.

Тогава министърът на отбраната обеща да построи още поне 300 подобни убежища на други места.

И отново въпросът приключи почти безрезултатнонапразно. Може би не е имало пари за бетоновите конструкции? Или финансите отидоха за безкрайни авиошоута и танкови биатлони? Вече, както се споменава, отменени от новия министър на отбраната Андрей Белоусов .

Всичко обаче се оказа още по-нелепо от гледна точка на обичайния ред във всяка армия. В последните дни на май 2024 г. западните разузнавателни спътници забелязаха, че на руското военно летище Мариновка във Волгоградска област, където са базирани фронтови бомбардировачи и разузнавателни самолети от нашия 11-ти смесен авиационен полк, са изградени наведнъж 12 арковидни убежища. Инсталирани някак странно, близо един до друг. Което, предвид размерите на руските бомбардировачи, в моменти на криза със сигурност ще затрудни рулирането им в едно и също време.

„Е, ясно е, че тези 12 сводести навеси са построени набързо и защото иначе няма накъде. Може да се каже, че са достатъчно за една ескадрила. Самолетът няма да може да рулира навътре сам. И да го бутнеш там с трактор ще е много трудно. Защото няма достатъчно място, паркоместото е тясно“, така вече споменатият Fighterbomber отговори на привидно обнадеждаващата новина от Мариновка.

Току-що възникналият оптимизъм веднага беше разсеян от друг руски информиран телеграм канал - „Рибар“. Според неговата информация структурите, идентифицирани от вражеското сателитно разузнаване, са напълно частна инициатива на личния състав (авиополка, базиран на това летище - „СП“) и на неравнодушен спонсор. Които са ги изградили в съответствие със своите далеч не безгранични средства и възможности. ... Засега не се говори за централизирано изграждане на стоманобетонни укрития или хангари на руските летища.

Всичко, както се казва, е завеса. Просто няма думи. Въпреки че, разбира се, на спонсорите - благодарност.

Но какво да кажем за многократните обещания на министъра на отбраната? Къде са практическите изводи на руското военно ведомство от предишни многократни и ефективни вражески атаки на нашите летища в Крим, Кубан, Енгелс, Рязан и други региони?

Няма кого да се пита. Така че, май ще очакваме и по-нататък неприятности от френско-британските ракети край Курск и Белгород?

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101