/Поглед.инфо/ На 27 септември 2015 г. испанската автономна област Каталуня гласува за нов състав на своя местен парламент. Изборите са предсрочни - 16 месеца преди редовната дата през декември 2016 г., когато трябваше да се състоят. Изтеглени са напред от каталунския премиер Артур Мас. Той ги обяви за „плебисцитни” - тоест с характера на плебисцит, който да покаже съотношението на силите между привърженици и противници на независимостта на Каталуня.

На 27 септември 2015 г. испанската автономна област Каталуня гласува за нов състав на своя местен парламент. Изборите са предсрочни - 16 месеца преди редовната дата през декември 2016 г., когато трябваше да се състоят. Изтеглени са напред от каталунския премиер Артур Мас. Той ги обяви за „плебисцитни” - тоест с характера на плебисцит, който да покаже съотношението на силите между привърженици и противници на независимостта на Каталуня.

Основните испански партии, които отхвърлят независимостта - Народната партия, Испанската социалистическа работнич„еска партия (ИСРП), „Подемос”, „Сюдаданос” - омаловажават това гласуване и го представят просто като загрявка за общите парламентарни избори в Испания в края на годината. Но всички лидери активно се включиха в кампанията в Каталуня.

Как Народната партия проговори каталунски

Управляващата в Мадрид Народна партия, която начело с лидера си и премиер Мариано Рахой упорито отказва въобще да обсъжда темата за независимостта, изненада всички с предизборни клипове, в които строи свои водещи дейци да се обръщат към избирателите в Каталуня на каталунски език.

Това направи впечатление на всички като направо революционен обрат, защото дясната Народна партия е исторически наследник на франкистката Фаланга. А точно Франко навремето забранява на каталунците, както и на баските, да говорят на родния си език. Франко има зъб на Каталуня, която до последно остава на страната на републикаците в испанската гражданска война. Точно по време на републиката каталунците за първи път получават автономия. След като надделява във войната, Франко я отменя и започва да гради строго централизирана държава, доминирана от „испанизма”.

Кастилският е наложен като официален испански език, което се приема като несправедливост от каталунците, защото исторически Испания се оформя като единна държава през XV век от равноправния съюз между Кастилия, Каталуня и Арагон. Чак през XVIII век, по време на войните за испанското наследство, в които взимат участие и други европейски монархии, Каталуня губи своя суверенитет.

Кога се форсира темата за независимостта

След връщането на демокрацията в Испания и приемането на конституцията от 1978 г. Каталуня получава автономия. Статутът й е разширен през 2006 г., но промените остават оспорвани на различни нива и през 2007 г. започва форсиране на темата за независимостта.

През 2012 г. каталунският премиер Артур Мас настоява да договори с Мадрид „фискален пакт” - ” - с цел повече от приходите, осигурявани за държавния бюджет от силно развитата в индустриално отношение автономна област, да остават в самата област. Компромис не е постигнат и индепендистките настроения в Барселона се засилват още повече. Линията на премиера Мас, на която той гради политическата си кариера, акцентира върху „правото да решаваш” - тоест правото да решаваш дали Каталуня да е независима или не.

На 23 януари 2013 г. местният парламент на областта гласува Декларация за суверенитет и за правото да решаваш. Тя е суспендирана от Конституционния съд в Мадрид.

За 9 ноември 2014 г. в Каталуня е насрочен референдум за независимост. Той обаче е определен като незаконен от Конституционния съд в Мадрид и в движение е прекрръстен на „консултация с народа” - форма, допустима в конституцията. В допитването, което остава без законова тежест, участват предимно привърженици на независимостта и те логично надделяват с около 80% от гласовете.

След като допитването не е признато, Мас предупреждава, че тръгва към предсрочни „плебисцитни” избори. В началото на август т.г. изборите са насрочени за 27 септември т.г.

Какви партии влизат в коалицията, отстояваща независимостта

Коалицията, отстояваща идеята за независимост, която участва в сегашния вот и според сондажите ще го спечели, се казва Junts pel Si („Заедно за Да”). Включва партиите CDC („Демократична конвергенция на Каталуня”) на самия Мас (консервативна, националистическа) и „Демократите на Каталуня” - християндемократическа формация, образувала се при разцепването в началото на тази година на UDC („Демократичния съюз на Каталуня”), който дотогава бе в съюз с Мас. В коалицията Junts pel Si влизат още ERC („Републиканска каталунска левица” - леви националисти), социалдемократическото „Ляво движение”, „Националка каталунска асамблея” (националистическа), както и формацията за културна идентичност „Културен омниум”.

Другото обединение, което също е за независима Каталуня, но е с по-категорично изразен ляв характер, е CUP („Кандидатура за народно единство”). Тя се явява на изборите самостоятелно, със силно социална програма и също с искане за суверенитет. Смята се, че в бъдещия парламент CUP ще играе ключова роля - Junts pel Si ще държи да я привлече в своя отбор, за да може курсът към независимост да се опре на абсолютно мнозинство сред депутатите.

Какви са прогнозите за резултатите от изборите

Според сондажите след днешния вот в 135-местния каталунски парламент абсолютно мнозинство ще получат привържениците на независимостта. 66-67 места се предвиждат за коалицията Junts pel Si и още около 10-11 - за CUP. С така оформящо се надмощие от 77-78 гласа индепендистите ще имат мощна депутатска опора зад гърба си.

При противниците на отделянето от Испания лидира партията „Сюдаданос” на младия Алберт Ривера, която е родена преди няколко години точно в Каталуня. Прогнозира се тя да вземе около 19 депутатски места, или 15% от гласовете. Втори са социалистите с 14 места или 11,7%. Пак 14 места или 11, 4% се очертава и за коалицията „Каталония, да, ние можем”, в която влиза партията „Подемос”. Най-зле е управляващата в Мадрид Народна партия - само 7,3 % от каталонците биха я подкрепили, което няма да й даде повече от десетина депутати.

Най-неясният въпрос е доколко стабилно ще е очертаващото се про индепендистко мнозинство - с десни и леви, обединени само от идеята за независимост. Вече прозвучаха множо критики, включително от лидера на „Подемос”, че в Каталуня прекалено са се захласнали по националния си флаг и са забравили социалните въпроси и борбата с неравенството. Проблемите на Каталуня няма да се решат само с откъсването от Испания, те зависят и от вътрешното преразпределение на ресурсите.

Освен това не всички участници във формациите, съставляващи очертаващото се мнозинство, биха приели отново Мас като премиер. Доста смущения и критики предизвикват някои негови авторитарни похвати. Но е очевидно, че ако той изведе тези сили до победа, те ще трябва да го подкрепят. Това ще е голяма дилема особено за CUP и нейната доста лява програма, разминаваща се с възгледите на Мас, който е представител на едрия каталунски бизнес - семейството му е със сериозни позиции в текстилната и металургичната промишленост.

През 2002 г. Мас все още говореше за идеята за каталунска независимост като за „антикварна и ръждясала”. Но, откликвайки на обществените настроения и на интересите на собствената си политическа кариера, до днес еволюира до упорит привърженик на независимостта. Особено забележим е завоят му, след като става премиер на Каталуня през 2010 г.

Сега Мас иронизира така лидерите на испанските големи партии, които са против независима Каталуня и се включиха дейно в кампаниите си на нейна територия: „Големи бели вождове идва в каталунски резерват каже на иднианци как гласува”.

Какви са основните козове на двата лагера

Факт е, че наистина лидерите на Народната партия, ИСРП, „Подемос” и „Сюдаданос” се ангажираха в предизборната кампания в Каталуня много по-активно, отколкото в други местни избори. Всеки от тях в зависимост от идейната си ориентация акцентираше на един или на друг аспект от серията аргументи „против” независимостта.

Интересното е, че всеки от тези аргументи бе съответно разигран и от другия лагер - на привържениците на независимостта. Такъв е например въпросът за социалните бонуси или за пенсиите. Индепендистите твърдят, че ще могат да задържат повече приходи в една независима Каталуня и ще осигурят по-добро преразпределение. Опонентите им обаче сочат, че през последните две години точно в този сектор Каталуня е в постоянен дефицит и той се компенсира от централната власт.

Другата голяма тема е, че с излизането си от Испания Каталуня би излязла и от ЕС, от ООН, от всички международни структури. В същия дух са и официалните изказвания на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Отборът на Мас обаче отвръща с юридически вратички и тълкувания. Развива се например идеята Каталуня да обави независимост, но каталунците да запазят и испанското си гражданство, което ще им пзволи да се ползват с предимствата на ЕС. Темата се проучва с подчертан интерес от юристите в различни страни членки на ЕС, особено като се има предвид че сепаратистки инициативи се развиват и в Италия, Белгия, Австрия и т.н.

Същевременно личности с богат международен опит и с много връзки във висшите световни дипломатически среди, какъвто е един Федерико Майор Сарагоса, роденият в Барселона бивш генерален директор на ЮНЕСКО, уверяват, че евентуалната независимост на Каталуня няма да предизвика големи проблеми в отношенията й с международните организации, макар и да се наложи известен преходен преиод.

Накъде след изборите

След очертаващата се победа на привържениците на независимостта на Каталуня очевидно ще започне законодателен процес по подготовката на провъзгласяването на суверенитет. Но дали той ще завърши с реално откъсване на Каталуня от Испания?

Преди всичко това няма как да стане от днес за утре. Междувременно и паралелно ще се развиват и други важни процеси. Например, в края на годината ще се сътоят и общи парламентарни избори в Испания. Ако сега управляващата Народна партия ги загуби и в Мадрид на власт дойде друг премиер вместо сегашния Мариано Рахой, който категорично отказваше отстъпки на Барселона, може да се появят условия за един по-конструктивен диалог с каталунските власти.

Сред другите големи испански партии, които са против отцепването на Каталуня, не секват критиките към Рахой, че именно неговата неотстъпчивост пред Мас - и изобщо личният сблъсък между тях двамата - е една от важните причини, довели до ескалацията на каталунския индепендизъм. Ако се намери форма на компромис, която да предложи на каталунците по-добри условия в рамките на автономията им, перспективата за независимост може и да избледнее. Всичко зависи от това, какъв екип ще се събере в правителствения дворец „Монклоа” в Мадрид след парламентарните избори през декември.

Как влияят социалните проблеми и бежанците

Нека не забравяме, че в цяла Испания социалните проблеми са най-чувствителните - заради суровите орязвания, на които подложи съгражданите си правителството на Рахой, заради 25-процентната безработица, заради голямата емиграция на млади, образовани и безработни испанци.

Сега започва да дава ефект и проблемът с бежанците. Буквално тази седмица пред кметството в Мадрид, украсено с голям надпис на английски за „Добре дошли” към бежанците, се събраха крайнодесни демонстранти с лозунги: „Социалните помощи - само за испанци!” Това е нещо доста нетипично за общо взето досега гостоприемното към чужденци испанско общество. Да не забравяме, че през 40-те години на франкистката диктатура много испанци също са имали съдба на бежанци и емигранти - и затова чувствителността на подобни теми доскоро в Испания бе еднозначно състрадателна. Но явно това вече не е толкова еднозначно.

Европейската комисия предписа на Испания да приеме квотата от около 15 000 бежанци. Но самите бежантци, както знаем, предпочитат Германия, Швеция, Финландия, Белгия, Великобритания. Няма наплив към Испания, за която и бежанците знаят, че е с висока безработица. Тя продължава да е желана дестинация единствено от икономическите емигранти от Африка, които си имат вече традиция да щурмуват испанските анклави на Черния континент Сеута и Мелиля.

Що се отнася до сегашната бежанска вълна, в някои испански медии се появиха репортажи за сирийски заселници в Испания, дошли още преди година-две. Повечето от тях не са доволни, похарчили са всичките си спестявания, не са срещнали очакваната подкрепа от испанската държава, изнемогват и не съветват новите бежанци се оказват в тяхното полоэжение.

Това, разбира се, не важи за окъпания в медийно внимание Осама Алабед Алмосен, който беше спънат от нашумялата унгарска операторка, получи работа на футболен треньор в испанския град Хетафе, а синът му излезе на терена за ръка с Роналдо. Уви, после сирийски кюрди оповестиха, че Осама е бил боец от „Ал Кайда”. Но испанските медии млъкнаха и повече не писаха нищо по въпроса...

„Всеки луд - с темата си”

Ако говорим за Каталуня, там бежанският въпрос в момента не е никакъв фактор. Каталунците са готови да приемат всекиго, стига да им научи езика - това е условие за всички имигранти, ако искат да получат постоянно жителство. Или както пее в една от песните си един от най-прочутите каталунци - Хоан Манеул Серат: „Всеки луд - с темата си”...

Уви, Каталуня изгуби точно преди седмица едно друго свое голямо име - издателката Кармен Балселс, която почина на 85-годишна възраст. Наричаха я Мама Гранде и „производителката на нобелисти”. Благодарение на нея славата спохожда Габриел Гарсия Маркес, Мигел Анхел Астуриас, Пабло Неруда, Марио Варгас Льоса, Ана Мария Матуте, Камило Хосе Села, Хулио Кортасар, Исабел Алиенде и т.н. Кармен Балселс не само е издателка, но и закрилница на „своите” автори - осигурява им авансово доходи, за да могат да пишат, без да се хабят за битовизми, урежда училища за децата им, намира им подходящи жилища, помага на жените и любовите им... Тя си отиде точно седмица преди изборите в Каталуня. А Барселона и Мадрид веднага започнаха нова дрязга помежду си - чий да е архивът на Мама Гранде...Този каталунско-испански роман изглежда безкраен...