/Поглед.инфо/ "На моята възраст майка ми е имала три деца и два пъти си е купувала къща", казва 30-ина годишна френска активистка за правата на младите. Тя не е семейна, няма деца и живее под наем. Но има работа. Един от четирима млади французи не работи, един от петима живее под прага на бедността, добавя Франсоаз Молио от организацията "Поколение в несигурност".

Днешните младежи са на път да се превърнат в изгубено поколение заради неочаквано високите нива на безработица, които последваха икономическия спад и рецесията след икономическата и финансова криза.

Младите са все по-гневни, губят доверие в институциите, в държавата, и не е изненада зараждането на редица протестни движения, които някои смятат могат да доведат до обществени безредици и до промяна на европейския начин на живот. ЕС има най-щедрия и развит социален модел в света, но нивата на безработица, нечувани в съвременните времена и бавните темпове на икономическо възстановяване, го поставят в риск.

Какво може да се направи?

Европейската комисия излезе с инициатива за пренасочване на непохарчени фондове. Очаквано тя не се ползва с голяма популярност, защото е свързана с не със свежи пари, а с отнемане на средства от други програми, а в трудните времена на всяко евро от Европа се гледа като на добре дошло.

7 милиона младежи не работят и не учат. Общо над 23 милиона граждани в 27-те страни членки са без работа.

Брюксел усърдно разработва мерки, които да предложи на лидерите от ЕС през юни, на срещата на върха, насрочена специално за проблемите със заетостта.

Една от тях - може би най-радикалната е младежката безработица да бъде включена ред показателите за финансовото здраве на една държава. От миналата година Брюксел въведе нов механизъм за икономическо управление - европейският семестър. Досега по него страните биваха наблюдавани и контролирани за макроикономическа стабилност, за структурни реформи и състоянието на публичните финанси.

За разлика от фискалния пакт, който важи само за еврозоната, европейският семестър се прилага от всички държави-членки. Те могат да си дават една друга за провеждане на с.политики, а придържането към правилата е свързано с финансови санкции. Европейската комисия ще предложи сега и

безработицата да бъде включена сред показателите,

наблюдавани чрез европейския семестър.

Експертите в Брюксел смятат, че правителствата трябва да се насърчат повече да вземат мерки срещу рекордно високата безработица, особено сред младите, за които е по-трудно да намерят работа заради ограничения си опит.

Осем държави, в които проблемът е особено тревожен, вече бяха включени в инициатива, чрез която Брюксел им изпрати съветници, за да препрограмират непохарчените социални фондове в инициативи срещу безработицата. Мониторингът върху тези страни ще продължи като Европейската комиия планира да подготви първоначлани, междинни и окончателни доклади за всяка от тях, чрез които да отбележи как се изпълняват препоръките и как да се търсят решения.

Как да се промени образованието?

Комисията подготвя указания за спешни мерки, които ще бъдат представени в края на април. Те се основават на четири приоритета:

  • намаляване на броя на преждевременно напусналите училище
  • адаптиране на учебните програми и съобразяването им с нуждите на пазара
  • разширяване на възможностите за работа и обучение на работното място
  • улесняване на достъпа до първо работно място

Модерните стажове

Европейската комисия обещава до края на годината да издаде препоръка (социалната политика е национална компетенция и за нея отговарят правителствата, а не европейските институции), която ще очертае рамките, на които трябва да отговаря професионален стаж или чиракуване. ЕС иска постепенно да изравни условията, при които младите трупат професионален опит. Анализите показват, че страните като Германия, Швеция и Австрия, където има системи за стажуване във фирмите, безработицата не е така висока. От друга страна, държави, които разчитат предимно на училищното образование, като Испания и Гърция, имат най-висок процент младежки, които не следват и не работят.

Трудността със стажовете е че младите не изпитват влечение към професионалното образование. Най-вече защото родителите им смятат, че техникумите не са престижни. Това ражда милиони юристи и икономисти, докато бизнесът се нуждае най-вече от инженери и техници, казва Максим Черути от браншовата организация "Бизнес Европа".

На платените стажове се гледа на антикризисна мярка. Проблемът е че тази резервна армия не се използва. Младежките организации критикуваха евроинституциите, че облекчават стажуването, но не го обвързват с търсенето на по-дългосрочна заетост, оставяйки всичко в ръцете на недостатъчно мотивирани да решат проблема. Младежите чиракуват по няколко месеца, но след това фирмите не се чувстват задължени или нямат финансов интерес и възможност да ги наемат, макар че са ги обучили. Младежките организации искат и повече гаранции, че стажовете ще са място, където се получават знания и на практикантите се възлагат специализирани задачи, а не само ксерокопиране и купуване на кафе.

Като цяло на мерките на Комисията се гледа като на недостатъчни спрямо мащабите на проблема.

Въпросът трябва да се огледа от всички страни, казва Емили Турунен, евродепутат от Дания, която е автор на доклад за младежката безработица.

"Трябва да се работи едновременно в няколко посоки", казва тя. - С университетите, да адаптират програмите и да ориентират обучението си към специалности, които се търсят от бизнеса, защото срещу 7-те милиона безработни младежи стоят 2 милиона незаети работни места. Да се разработи система за младежки гаранции, която чрез финансови стимули да ангажира бизнеса и администрацията в осигуряване на заетост сред младите и за включването им в програми за професионално обучение. Подобна идея лансира и алтернативната Тройка за Гърция на социалистите в Европарламента. Тримата им експерти - Калфин, Гьобелс и Естрела, предложиха до 4 месеца да се осигурява работа на всеки дипломирал се студент, а на тези, които не могат да намерят, да се предлага стаж в държавна институцияя.

Турунен смята, че държавите-членки трябва да поемат ангажименти за установяване на прагове за нивата на младежка безработица и да ги включат в националните си програми за реформи. Освен това тя настоява въпросите за безработицата да бъдат обсъждани на съветите на финансовите министри, които дават насоките за развитие на икономическите политики и решенията да се търсят през тях. (ЙД)