Преди година и половина 15-годишният Мошин и 16-годишният Лаками загинаха при сблъсък на мотоциклета им с полицейска кола в северното парижко предградие Villiers-le-Bel. През следващите два дни по този повод имаше стълкновения между протестиращи и полиция.

Вчера започна първият от серия съдебни процеси, който ще разглежда случая на 10 задържани за това, че са хвърляли камъни и бутилки срещу силите на реда при стълкновенията през ноември 2007г. През същия месец детска градина беше опожарена в квартал Cerisaie във Villiers-le-Bel.

Въодушевени, децата от детската градина показват рисунките си. С тях те ще покрият опожарената стена на детската градина. Малатен Шато, директорка на детската градина:

“Целта беше да оцветим малко сградата, чиито стени са доста сиви. Затова решихме да ги направим по-цветни.”

Това по-скоро има символично значение за деца, родители и учители. Соня е майка на малката Карла:

“Пожарът остави у дъщеря ми толкова силно впечатление, че след това тя ми каза: “Не искам повече детската градина да гори”. Вече трябва да внимаваме дори когато си правим барбекю. Тогава дъщеричката ми казва: “Много внимавайте да не се запали”.

Но неочаквано за директорката на детската градина случката с пожара има и положителна страна – родителите полагат много повече усилия, повече се интересуват и ангажират с това, което се случва с техните деца.

Насилието в квартал Cerisaie обаче продължава да се шири. Ежедневието на жителите е напрегнато, въпреки че в близост има полиция. Оливие живее от 8 години в този квартал:

“Като всички останали, и аз имам съседи, чиято кола е била подпалена или пък магазинът им е бил ограбен. Често нарушителите са младежи на 14-16 годишна възраст.”

Проблемите дотолкова са се изострили, че Соня решава да се премести:

“Преместих се, защото намерих много по-приятно място. Бях започнала да се обезнадеждавам и това като че ли ме подтикна да го направя. Трябва да реагираме, да действаме, за да намерим решение.”

Въпреки тежките инциденти между младежи и полиция през последните седмици, хората се чувстват по-сигурни при присъствието на силите на реда в техния квартал. Те се надяват, че с това постепенно проблемните предградия ще станат по-сигурно място за живот. Въпреки това все още съществуват опасения за нова вълна от насилие.