/Поглед.инфо/ Изработва се Европейска платформа за ограничаване на недекларирания труд

Проблемът с недекларирания труд в ЕС засегна особено силно пазара на труда след кризата от 2008 г. Работещите в западноевропейските страни почувстваха, че има дъмпинг на евтина работна ръка от новоприетите страни-членки. Така трудът на огромен брой хора от тези държави, заети в различи отрасли (строителство, селско стопанство, фризьорство и др.) беше драстично експлоатиран.

В края на м. юни т.г. в София се проведе дискусия „Европейски решения срещу неформалната икономика“, организирана от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и Фондация „Солидарно общество“. Участие взеха редица социални партньори, сред които КНСБ, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал, членове на Европейския парламент, Министерството на труда и социалната политика и др. Една от основните цели на организаторите беше да се изяснят някои от най-горещите теми важни за българското общество и да се разпространи в различни среди остротата на проблемите в сферата на труда. Недекларираният труд е особено наболял въпрос както на ниво ЕС, така и у нас. Ето защо, наред с инициативата на Европейската комисия от началото на 2014 г. за създаване на Европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд, участниците във форума обсъдиха и възможността за изработване на подобна Национална платформа за икономика на светло. Реализирането на подобна идея би подпомогнало амбициозната цел до 2020 г. да се намали делът на сивата икономика в България на една трета от настоящите й нива. Идея, представена наскоро от премиера Бойко Борисов по време на кръгла маса„ЗА икономика на светло“. Дали обаче това е възможно или по-скоро ще остане в сферата на добрите пожелания, тъй като данните не са особено окуражаващи.

В момента делът на неформалната икономика в Европа е значителен - над 18% от БВП на ЕС. Този размер варира значително в отделните държави-членки – от 8% до над 30% от БВП, сочи доклад на Eurofound от 2013 г. Този вид икономика включва дейностите и приходите, които избягват или заобикалят нормативно-установения ред и данъчно облагане. Голяма част от неформалната икономика е недекларираният труд, който на равнище ЕС се определя като „всяка платена дейност, която по естеството си е законосъобразна, но не е декларирана пред съответните публични органи, като се отчитат разликите в регулаторните системи в държавите–членки“. Недекларираният труднанася щети както на националните, така и на европейската икономика, водейки до нелоялна конкуренция и нарушения във функционирането на пазара, застрашава финансовата устойчивост на европейските социални модели и води до намаляване на социалната защита и защитата на трудовите права на работниците. Този вид труд води до намаляване на приходите от данъци и социално осигурителни вноски, оказва отрицателно въздействие върху заетостта, производителността и условията на труд, както и върху развиването на уменията и ученето през целия живот. Недекларираният труд се определя и с по-ниски пенсионни права и по-ограничен достъп до здравни грижи. Тойимасериозни последици за работниците, които са принудени да приемат несигурни и понякога опасни условия на труд, много по-ниски нива на заплащане, достигащи до крайности ограничения на трудовите им права и съществено намалени нива на трудова и социална закрила в съответствие с действащото законодателство. Ситуацията е много по-сериозна, в случаите, в които са засегнати непълнолетни лица. Някои от най-разпространените форми на недеклариран труд са:

  • Предоставяне на стоки и услуги на съседи, членове на семейството, приятели и познати;

  • Недеклариран труд в предприятия (т.нар. „заплата в плик“, като например допълнително заплащане в брой извън официално договореното, работа на пълно работно време при договор за непълно работно време и др.);

  • Фалшива самостоятелна заетост (за предприятия, домакинства и др.)

Значителен дял (около една трета) от недекларирания труд в ЕС е съсредоточен в строителния сектор

сочат данни на Европейската федерация на строителната индустрия (ФИЕК). Ето защо, в Многогодишния план за действие (2012-2015) организацията категорично се обявява за нулева толерантност към незаконните и несправедливите практики в строителната индустрия и поема ангажимент да предложи съответни мерки за борба с недекларирания труд. По време на Годишния си конгрес на 4-5 юни т.г. в Брюксел ФИЕК призова за равнопоставеност, за да се постигне реална конкуренция между изпълнителите, а не "между данъчните системи и системите за социално осигуряване". Основен акцент е поставен и върху необходимостта от засилване на борбата с всички форми на измами, и по-специално социални измами и недеклариран труд.

Наред с изработването на Европейска платформа има и редица други мерки, които трябва да бъдат взети под внимание както на национално, така и на европейско ниво. Такъв пример споделиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на дискусията. От организацията представиха проект за ограничаване и превенция на този вид икономика, върху който работят през последните 5 години. Благодарение на него са направени конкретни предложения за изменение и допълнение на редица нормативни актове. От АИКБ подчертаха, че не е логично делът на неформалната икономика в България (30-32%) да е с три пъти по-висок от този в други европейски държави. Друг съществен проблем е, че около една четвърт от работещите в България не знаят какви са правните последици от полагането на недеклариран труд. И не на последно място, препоръчаха да се работи за интегритет на контролните функции на държавата и на отговорните институции (НАП, Главна инспекция по труда и др.), за да се гарантира, че проблемите няма да се решават на парче, както е в момента. Според АИКБ държавата трябва да съчетае най-условно казано два вида мерки – санкции за нарушителите и стимули за светлата икономика.

Председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов представи изследване на

добрите европейски практики в борбата с неформалната икономика

в трудовоправните и осигурителните отношения. От организацията са идентифицирали 38 подобни практики, а подборътсе основава на анализ на 6 страни от ЕС, приложимостта им в България и потенциалния ефект (въздействие) върху проявите на сива икономика у нас.Видовете добри практики са разделени в няколко категории. На първо място еинституционализиране/създаване на различни форми за наблюдение над некоректното поведение на работодателите и на работещите. Например в Румъния съществува Междуведомствен комитет по недекларираната заетост, а в Ирландия - Група за наблюдение на скритата икономика. По отношение на облекчаване на фирмите, които заради излишни документи прибягват до отклонения - в Латвия е предвидена консолидация и опростяване на данъчната система за малкия бизнес, а в Португалия е въведена система за опростено предоставяне на фирмена информация. Колкото до опростяване напроцедурите за наемане на лица - в Люксембург съществува олекотена административна процедура при наемане на лица в домакинствата, в Португалия е създаден Портал за услуги към самонаетите и бизнеса, а в Румъния се регулира труда на т.нар „дневни работници”. И не напоследно място е категорията свързана съссъздаване на регистри за осигуряване на повече публичност: Регистър с нелоялни работодатели (Румъния) и Регистър с предприятията, които спазват данъчните закони и изграждане на система за административни облекчения за изрядните предприятия (Латвия).

Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) беше представена от президента на организация Пламен Димитров, който обърна внимание, че европейският дебат по въпроса за недекларирания труд е по-скоро фокусиран върху неплатените пари и социалния дъмпинг, докато незащитените права на работниците остават на заден план. Ето защо, от КНСБ подчертават важността на Препоръка№204 на Международната организация на труда (МОТ) приета на 12 юни т.г., която е посветена на прехода от неформална към формална икономика. Препоръката гласи, че отчитането на високите нива на неформалната икономика във всичките й аспекти е голямо предизвикателство за правата на работниците, включително основните принципи и права на работното място, както и за социалната закрила, достойните условия на труд, развитието и принципите на правовата държава и освен това има отрицателно въздействие върху развитието на устойчиви предприятия, и др. Подчертава се още, че

повечето хора влизат в сивата икономика не по собствен избор, а като резултат от невъзможността

да работят легално и заради липсата на други средства за препитание. Препоръка №204 гласи още, че основните работни дефицити - липсата на достатъчно възможности за качествена заетост, неадекватната социална защита и липсата на социален диалог, са най-силно изразени в сивата икономика. От МОТ обобщават, че причините за неформалната икономика са много, включително административното управление и структурните въпроси и че публичните политики могат да ускорят процеса на преминаване към светла икономика в контекста на социалния диалог.

Изпълнителната власт беше представена на дискусията отзам.-министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев. Той обърна специално внимание на една поправка в Кодекса на труда, която наскоро беше приета от Народното събрание - т.нар. еднодневни трудови договори. Те ще важат за растениевъдство и за други дейности, които не изискват специална квалификация. Даден работник ще може да полага труд с такъв договор за не повече от 90 дни в рамките на годината, а законът предвижда тези работници да се осигуряват само за пенсия, за трудова злополука и за здраве. Очакванията на правителството са благодарение на тези „еднодневни“ договори годишно да се събират до 19,2 млн. лв. повече осигуровки и 5,3 млн. лв. повече данъци.

Подобен механизъм е въведен и във Великобритания, където обаче има и много противници на идеята. Според тях, „нулевите договори“ (както се наричат там) са се превърнали в символ на неработещата икономика, защото увеличават и легализират несигурността на работниците. Някои дори го определят и като параван за сивата икономика. У нас притесненията на работодателите най-вече са свързани с това,че самите работници ще избягват еднодневните договори, за да не загубят социални помощи. Част от синдикатите пък се тревожат за личния живот на работниците, тъй като работното време ще зависи изцяло от работодателя. И не на последно място е фактът, че работата на еднодневни договори ще се счита за осигурителен, а не за трудов стаж.

Не малко критиките бяха изказани и по време на дебатите в парламента."Това не е никакъв трудов договор. Не може да има трудов договор за един ден. Всички докоснали се до трудово право дори периферно са наясно, че това е абсурд", заяви лидерът на БСП Михаил Миков. Според него в този текст няма никакъв смисъл и той представлява правен абсурд. Няма пречка да се сключва граждански договор за такъв тип краткотрайно взаимоотношение - това е ненужен текст, който противоречи на международни конвенции. И още: „Работникът няма да бъде защитен, той е слабата страна. Затова е измислено трудовото право - за защита на работника", добави Миков.

Очевидно има много и различни идеи и подходи за справяне с неформалната икономика и с недекларирания труд както на ниво ЕС, така и в отделните страни-членки. Една от фундаменталните разлики е чисто политическа. Десницата в Европа, например, застъпва идеята,че не е нужно проблемът да се обсъжда на равнище на ЕС, тъй като би могъл да се решава от всяка страна поотделно. Освен това препоръчват по-голяма гъвкавост на трудовия пазар, което обаче практически означава по-лесни уволнения и съкращения. От ляво, напротив, отстояват тезата, че е необходимо да се създадат общоевропейски правила, които не само ограничават недекларирания труд, но и позволяват на хората, работещи без договори, да излязат на светло и да получат нормални договори, заплащане и защита. Кой подход ще надделее предстои да разберем, но създаването на Европейска платформа за ограничаване на неформалната икономика е малка стъпка за ЕС, но голяма крачка за достойния труд в Европа и за намирането на политически компромис.

Платформата

В началото на миналата година Европейската комисия (ЕК) излезе с предложение за създаване на т.нар. Платформа - това е една форма, използвана в ЕС за дискусии, обмяна на идеи и предложения, които по-късно да се превърнат в решения на проблемите.В този смисъл форматът трябва да спомогне за обмяната на опит и добри практики, да дава актуална, обективна, надеждна и сравнима информация, да насърчи трансграничното сътрудничество. Създаването й не засяга по никакъв начин ключовите правомощията и/или задълженията на държавите–членки на ЕС за предотвратяване на недекларирания труд. В тази връзка работата на Платформата ще осигурява подкрепа за мерки, насочени към стимулирането и насърчаването на декларирания труд и ограничаването на опитите за измами, засягащи социалното осигуряване. Отинициативата ще се очаква да допринесе за превенция на организираните форми и мрежи за недеклариран труд, като своевременно предоставя информация на съответните власти и заинтересовани страни. За по-голяма ефективност, ролята на инспекциите по труда в страните-членки следва да бъде засилена. Освен товаЕвропейският парламент разшири предмета на дейност на Платформата не само до предотвратяване и ограничаване на недекларирания труд, но се предвиждат и действия за преминаването на недекларирания в деклариран, нормално регламентиран труд.В форматът ще участват по един представител на високо ниво, номиниран от всяка държава-членка и представляващ националните правоприлагащи органи и/или други заинтересовани страни; Европейската комисия; и най-много четирима представители на социалните партньори на ниво ЕС, номинирани от съответните организации, като поравно са представени и двете страни на индустрията (труда и капитала).Очаква се Платформата да бъде факт до края на 2015 г.

Добри практики

  • Недекларираният труд е причина за близо половината от несъбраните данъчни приходи в Швеция, поради което страната предприема значителни стъпки за предотвратяване на недекларирания труд, особено в сектори, като търговията, строителството и други сектори, в които има големи обороти на парични средства в брой. Считано от 8 декември 2008 г., шведските граждани могат да подават заявления за намаляване до 50 % от размера на дължимия данък за разходи за труд, свързани с ремонти, почистване, поддръжка на дома и др. Тази мярка има за цел да насърчи заетостта и да спомогне за трансформирането на недекларирания труд в легална работа.

  • Секторът на услугите за почистване в Норвегия беше тежко засегнат от социален дъмпинг и недеклариран труд в продължение на много години. От 2011 г. нова програма, разработена на тристранно ниво, допринесе чрез нови и иновативни мерки за увеличаване на нивата на достоен труд в сектора и предотвратяване на нарушенията на свободната и лоялна конкуренция. Схемата за задължително одобрение на фирмите, предлагащи почистване и забраната за ползване на такива услуги от фирми, които не са одобрени от Инспекцията по труда се изпълнява от втората половина на 2012 г.

  • Във Франция има система за легализиране на труда на домашните помощници чрез ваучери и субсидии, които държавата плаща. Това, от една страна, прави труда законен, а от друга - съответните работници получават заплащане и осигуровки, и плащат данъци.

____________________

Ана Пиринска - Завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2013 г. магистратура „Политика и икономика на Евразия“ в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Две години трупа журналистически опит като международен редактор в сп. „Тема“, а по-късно в Москва завършва стаж в популярната телевизия Russia Today. В момента работи като експерт „Международна дейност и управление на проекти“ в Камара на строителите в България. Публикува материали в pogled.info и във в.“Строител“. Владее свободно английски и ползва руски език. Уважава хората със собствено мнение и вярва в силата на точното слово да променя действителността.