Много французи смятат, че Саркози ги отблъсква със своя дързък личен стил и повече предпочитат да се освободят от него, отколкото да гласуват за Оланд

За пет години Никола Саркози се превърна от човек, който спечели нацията с отворени и впечатляващи речи, в които обещаваше, че парите ще стигнат до джобовете на работниците, в най-непопулярния президент, който иска да бъде преизбран, пише в свой анализ "Ройтерс".

Жестоката кампания на консерватора от 2007 г. и решимостта да стигне до върха, въпреки че е син на унгарски имигрант, без елитно възпитание като неговите политически колеги, привлече младите гласоподаватели, фабричните работници и центристите да застанат зад него. Докато сега, когато води упорита борба да получи втори мандат на 6 май, посредством импулсивно, агресивно поведение не само, че не успява да привлече избирателите, гневни заради икономическата безнадеждност, но и изглежда, че това все-повече му пречи.

Саркози, който предпочита скъпи часовници, полутениски и поп-музика, който се унася от хубавите сирена, вина и литература, понякога постъпва по-скоро като уличен боец ​​вместо като държавен глава. Може би именно заради това, той заседна на дъното в анкетите по популярност още от самото начало на мандата му. Проучване на агенция "Ифоп", публикувано седмица преди първия тур на изборите на 22 април, показа, че 64 процента от анкетираните са недоволни от него като президент, а само 36 процента са доволни.

Единственият друг настоящ президент, който се кандидатира за преизбиране с почти толкова нисък резултат на одобрение като Саркози, бе консерватора Валери Жискар Д'Естен, който загуби изборите през 1981 г. от социалиста Франсоа Митеран. Тогава неговият рейтинг бе спаднал с близо 40 на сто.

Най-големият провал на Саркози, по мнението на много гласоподаватели е, че вместо да сложи край на безработицата, така както страстно обещаваше, броят на безработните в страната нарастна с 750,000 и достигна най-високото си ниво през последните 12 години главно заради икономическата криза. Неговите основни реформи - увеличаване на възрастта за пенсиониране от 60 на 62 години, отпадането на 35-часовата работна седмица, осигуряването на по-голяма автономия на университетите и регулирането на данъчната система му донесоха малък кредит на доверие сред гласоподавателите.

В кампанията си през тази 2012 г. Саркози обещава да реформира пазарите на труда и данъчната система, да засили производството и да открие нови работни места. Освен всичко това той обещава да намали наполовина легалната имиграция и да приеме провеждането на референдуми по някои важни въпроси, което все още не може да му осигури по-висок процент на одобрение. Въпреки това, много обикновени френски граждани казват, че по-скоро отхвърлят неговия дързък личен стил и може би ще дадат гласа си само, за да се освободят от Саркози.

Центристите са отчуждени от твърдите позиции, които зае Саркози по повод имиграцията и Европа, в опит да спечели гласовете от крайнодесния "Национален фронт". Дори и най-големите му привърженици се чувстват обезпокоени от публичността, която съпровождаше разпадането на брака му, само няколко месеца след като започна мандатът му на държавен глава. А след това се и "стреснаха" от бързото "навлизане" в живота му на супермодела Карла Бруни, която стана негова трета съпруга.

"Сгреших"

57-годишният Саркози наскоро се извини за някои свои изяви в началото на мандата му и призна, че е изпратил погрешно послание, прославяйки своята изборна победа през 2007 г. с приятели милионери в луксозния ресторант "Фукет" на Шанзелизе.

Той изрази съжаление, че се е опитал да осигури работно място в публичния сектор за неговия син-студент и за обидата на рибар, който го обвини в растежа на цените на горивото през 2007 г. Той обеща, че ще бъде различен президент, ако бъде преизбран.

"Сгреших," каза той пред телевизия "Франс 2" във връзка с инцидента с рибаря. "Не ми харесва, когато някой ме обижда, но като президент не трябваше да реагирам така".

Въпреки това рейтингът на популярността му много малко се подобри и много гласоподаватели от "средата на пътя", които го подкрепиха през 2007 г. казват, че ще гласуват за левицата или дори ще пуснат празни бюлетини този път.

Юрист по образование, Саркози изгради политическата си кариера като кмет на престижното парижко предградие Ньой и привлече националното внимание с влизането в детска градина, за да спаси новородени, които бяха в плен на човека, наречен "човешка бомба".

Той стана "дясна ръка" на премиера Едуард Баладюр през 1993-95 г., обръщайки гръб на Жак Ширак. Тогава той стана министър на бюджета и говорител на Баладюр по време на неуспешната му президентска кампания. Когато спечели Ширак през 1995 г. Саркози прекара седем години в политическа пустош.

Той се завърна като силен министър на вътрешните работи през 2002-2004 г. и 2005-2007 г., а през 2004-2005 г. той стана и финансов министър. По това време той получи контрол върху управляващата партия СНД, което никак не се харесваше на Ширак.

Когато се случи глобалната финансова криза през 2008 г., Саркози прие антикапиталистички позиции и обеща да накаже спекулантите и да ускори по-силната роля на държавата в икономиката. Той подобри отношенията си с Вашингтон, връщайки френските сили под военното командване на НАТО за първи път от 1966 г...