/Поглед.инфо/ Повод за настоящата бележка се двете, постановени в края на миналата седмица от белгийски в Брюксел и германски във Ваймар съдии решения – относно противоконституционността на въведени от съответните изпълнителни власти: с първото, на изискване за носене на маски на обществени места, а с второто - на мерките за карантина. Поради което произнесли се, освобождавайки от отговорност за такива „нарушения“ двама граждани.

В тази връзка намирам за уместно да припомня акцентът в етиката на Имануел Кант – концепцията за човешкото достойнство, свободата и правата на човека. Кант е първият, който през последното десетилетие на 18 в. развива и обосновава идеята за върховенството на правото, употребявайки латинския израз „status iuridicus“, преведен от него като „правен статус“. През следващия 19 в. някои негови последователи, замествайки неговия превод измислят за „status iuridicus“ термина „конституционна държава“. Но така или иначе важните правила като норми за върховенството на правото, вкл. като повеля със силата на аксиома и днес възпроизвеждано с правната максима „Няма наказание без закон“ или предписанието, че конституционните органи са длъжни да преследват извършени престъпления, са формулирани за пръв път от Кант. Съответно като отличителен белег на правовата държава (Rechtsstaat – според въведения от Кант термин) за конституционно установен политически режим – подчиняването на дейността на върховните власти на стабилни закони и/или съдебни решения.

Тук няма да се разпростирам в подробно разглеждане на идеята за върховенство на правото като противоположност на произвола във всичките му разновидности, вкл. диктатура на мнозинството, деспотизма, полицейската държава при липса на закон и ред, както и за обсъждане на всички или отделни характеристики на правовата държава. Тъй като цитираните актове от страна на представителите на съдебната власт са не само проява на публично действие със силен обществен ефект, която несъмнено няма просто формален характер, а е безспорен израз и на все още споделяни възгледи, основани на теоретично осмисляне за стойността и значението на правото, ще отбележа само, че считам фактът на произнасяне на споменатите решения заслужаващ внимание. А така също, че следва да бъдат приветствани магистратите за тяхната смелост, доблест и достолепие като пазители на достойнството на човешката личност – не само основно право само по себе си, а фундамент на основните права въобще, в съответствие с преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., съгласно който: „…признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света.“. Защото в задаващия се, разстилащ се навред мрак техните актове са обнадеждаващи, подхранвайки увереността, че в лицето на съдебната власт гражданите могат да разчитат на защита срещу своеволия от страна на едни или други техни служители в лицето на изпълнителната власт, и не всичко е загубено. И не че няма, но би било чудесно, ако техния пример вдъхне сред повече от колегите им в България ентусиазъм, насърчавайки ги със своята сърцатост, храброст и решителност…

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели