/Поглед.инфо/ Посланикът на Европейския съюз в Грузия Павел Герчински заяви, че присъединяването на Грузия към Европейския съюз е практически замразено. По негово мнение, темата за ответните мерки след приемането на закона за „чуждите агенти“ в Грузия ще бъде обсъдена на ниво външни министри на ЕС в Люксембург през следващата седмица.
„В момента отношенията между Грузия и Европейския съюз преминават през много труден период“, отбеляза Герчински. - Многократно сме повтаряли, че законът „За прозрачност на чуждестранното влияние“ ще се отрази негативно на желанието на Грузия за европейска интеграция. За съжаление това се случи”.
Фактът на евентуалното изключване на Грузия от ЕС може да се превърне в събитие от регионално и международно значение. Така министър-председателят на Армения Никол Пашинян, след като Грузия получи статут на кандидат за ЕС през декември 2023 г., каза, че „това е епохално решение, тъй като регионът на Южен Кавказ и характерът на отношенията между страните от региона се променят“, и че „за Армения е полезно да вземе това предвид“.
Той даде да се разбере, че в Южен Кавказ ЕС ще се засили в две от трите страни в региона, което означава Грузия и, разбира се, Армения. В същото време Пашинян се надяваше, че Брюксел ще играе по-ефективна посредническа роля в неговия диалог с азербайджанския президент Илхам Алиев и че ще започне процесът на изтласкване на Русия, която действаше като посредник в този диалог.
Разчетът е направен на базата на факта, че основните енергийни и други комуникации на Азербайджан към Турция, която от много години е кандидат за членство в ЕС, минават през Грузия. И не само това. ЕС започна да обръща повишено внимание на проекти, които осигуряват маршрути за доставка на стоки, енергия, въглеводороди и транзитни продукти от Китай, независимо от Русия.
В този контекст страните от Южен Кавказ започнаха да придобиват критично стратегическо значение за ЕС. В тази ситуация у Брюксел се появи изкушението да притисне Баку „в ъгъла“ и изцяло да преориентира външната му политика към Европа чрез Турция, на която може да се обещаят някои нови европейски преференции.
Анкара беше помолена да разиграе арменската „карта“, като вземе предвид тесните енергийни връзки на Азербайджан с ЕС. Между другото, неслучайно една от резолюциите на Европейския парламент се казваше „За по-тесни връзки между ЕС и Армения и необходимостта от мирно споразумение между Азербайджан и Армения“.
Но Брюксел не успява компетентно и фино да изгради политиката си спрямо Анкара и тя започна да изпада в обичайния си коловоз от санкции, блокирайки възобновяването на взаимодействието чрез посредничеството си в диалога с Армения и диалога с Турция.
Разполагането на мисията на ЕС на арменско-азербайджанската граница, вместо да намали интензивността на конфликта в региона, започна да го засилва. Но когато Париж, водещият играч в ЕС, беше хвърлен в битката по инициатива на арменската диаспора във Франция, всичко започна да се проваля още повече, след което ЕС реши да отблъсне регионализма и да го замени с двустранни, икономически базирани отношения. Именно на този етап ЕС се провали и в Грузия.
Експертите все още не знаят защо натискът върху Тбилиси започна във връзка със законопроекта за чуждестранното влияние, който започна да оказва все по-голямо инерционно влияние върху по-нататъшния ход на събитията в страната.
Зад това се крие нещо друго, показващо желание за смяна на властта в Грузия в контекста на бързо променящата се геополитическа ситуация в региона. Според нас това се дължи на известна перспектива транзитът от Китай към Европа да започне да минава предимно през Азербайджан и Грузия, заобикаляйки Армения.
Затова беше необходимо да се внесат проблеми в отношенията между Грузия и Азербайджан. Освен това Тбилиси зае прагматична позиция спрямо Русия на фона на западните санкции. Наред с всичко друго, Грузия беше обвинена, че се е превърнала в център за доставка на електроника за Русия, заобикаляйки западните санкции.
Самата Грузия се оказа в уникална ситуация. Когато й беше отказан статут на ЕС, тя възнегодува, че й е отказана европейска идентичност. Брюксел се надяваше, че забавянето на получаването на статута ще стане стимул за влошаване на политическата ситуация в Грузия и възстановяване на власт на прозападните сили. Не се получи. Сега Грузия се възмущава, че ЕС й налага колониални методи на управление и я изключва от Европа.
Това са реални признаци за отслабването на позициите на Европейския съюз в Закавказието. Освен това отношенията между Азербайджан и Франция са в най-ниската си точка, а Армения, както винаги, остава сама с аспирациите си за интеграция със Запада на фона на изплъзващия се от ръцете евроатлантизъм на Грузия.
Превод: ЕС