/Поглед.инфо/ На 14-ти юни град Мюнхен навърши 857 години от основаването си. Но това не е толкова важно.
За да отбележи празника, градският съвет в Мюнхен се беше погрижил да организира подобаващо празненство по случая. Това обаче също не е от особено значение.
В тържествата по случай 857-та годишнина от основавнето на града трябваше да се включат различни танцови групи, представящи етническото многообразие на Мюнхен. И това не е толкова важно, защото за организаторите всички тези танцови групи очевидно представляват просто едно присъствие на празника.
Няма значение дали си от България или от някоя страна в Мала Азия - поканен си, за да запушиш дупката в програмата и да докажеш пред местни и чужденци колко културно разнообразен е град Мюнхен.
Ето така се почувствах аз като българка в Мюнхен на 14-ти юни.
Пристигнах със закъснение от около 10-тина минути с цел единствено и само, за да погледам танцов ансамбъл „Лазарка”. Пристигам аз и какво да видя - на сцената още се разхождат немски дечица в традиционни костюми и отегчават публиката.
Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против немската култура като цяло и баварските традиционни танци в частност, но ми се сториха някак скучни и мудни.
И така едвам издържах, докато на сцената не се появиха танцьорите от „Лазарка”. Ама те направо взривиха центъра на Мюнхен! То беше настроение, едни изпипани носии, то желание.... Бяха страхотни и се раздадоха на макс.
И така танц, два, три.... и изведнъж организаторите нещо започнаха да негодуват. Започнаха едни разходки по сцената - от едната страна до другата; едно сукане, пускане и спиране на музиката, докато не се разбра накрая, че на българската трупа няма да ѝ бъде даден шансът да завърши планираното си изпълнение.
Ама, Бога ми! От сцената ги свалиха! Представяте ли си?! Стоят танцьорите, готови да започнат поредния си и последен танц и просто ей така им казаха, че нямало време, а останалите групи чакали.
В този момент направо полудях! Значи публиката можеше да изчака скучните баварски деца да завършат мудното си изпълнение, влачейки се по сцената, а нашите трябваше да прекъснат програмата си, за да се качат на сцената турците, албанците или там каквито бяха?!
Всъщност аз така и не разбрах какви точно бяха следващите, защото си тръгнах разгневена, разочарована и си дадох сметка, че етническото многообразие днес се използва дотогава, докато е удобно и най-вече когато се движи в релсите на почти перфектно разчетения немски график.
Искам да уточня, че танцов ансамбъл „Лазарка” се състои предимно от българи, живеещи в Мюнхен, но в него вземат участие и няколко немски граждани. В този ред на мисли тук не става въпрос за подигравка само към българи, а към целия труд на тези хора, които участват в групата, както и към българската култура като цяло.
„Съкратиха ни програмата-не успяхме да покажам финала, а го бяхме замислили да бъде най-силната част от участието ни” ми каза една от Лазарките.
Подобен тип гавра получи отзвук и в социалните мрежи, където нашенци се възмущаваха, че подобно нещо не се случва за първи път. И наистина, аз винаги съм се чудела защо при забавяне в програмата, организаторите никога не прекъсват тези, които причиняват това забавяне(като ги свалят от сцената и им кажат, че и други чакат своя ред, например). Напротив, винаги следващите участници, в този случай българският фолклорен ансамбъл, понасят негативите и са принудени да се съобразяват с времето. Е, простете ми, ама тази наша толерантност трябва да намери някъде своя край!
За да завърша емоционалното си излияние, а и за да обобщя емоциите, свързани с това събитие, ще цитирам думите на едно българско момче във Фейсбук след прекъснатото представление на „Лазарка”: „Излезнаха следващите - турци... и др. Една значителна част от гледащите напусна събитието - Българската! Тръгнах си със смесени чувства. Леко огорчен от финалното пренебрежение...и Щастлив от чувството,че съм Българин !”.