/Поглед.инфо/ Изглежда, че не е изминала по-малко от година от последната политическа криза в Италия, която беляза смяната на премиера и правителството, когато нови перипетии започнаха да надделяват в средиземноморската полуостровна държава. Новият щам на коронавируса очерта вектора за напредъка на социалните реформи и доведе до въвеждането на ново извънредно положение (виждаме отражение на ситуацията преди година и половина, когато Италия беше един от основните центрове на пандемията и реши да въведе най-строгите ограничения за населението си), а и изборът на нов министър-председател не е далеч, появяват се все повече ограничения за влизане в страната за местни и чужди граждани. Въпреки всички успехи на Италия тази година – спечелването на Евровизия, Европейското първенство по футбол и други – държавата ще трябва решително да отговори на новите предизвикателства, поставени от съдбата.
Като начало трябва да си припомним правителствената криза, която се случи през декември 2020 г. и продължи до януари тази година. Един от лидерите на Министерския съвет, основател и главен герой на партията Italia Viva, Матео Ренци, отказа да подкрепи премиера Джузепе Конте, отзовавайки двама министри и обвинявайки го в провалени икономически политики в ерата на пандемията.
Това бе последвано от напускането на Конте, пълното разпускане на Министерския съвет и ранното формиране на нов кабинет под ръководството на Марио Драги, успешен политик, бивш председател на Европейската централна банка, който получи подкрепа, както от президента Серджо Матарела, така и от водещи политически играчи като Матео Салвини и Силвио Берлускони.
В момента ситуацията се нажежава поради невъзможността на различни политически сили да постигнат споразумение на фона на икономически сътресения, новия щам на коронавируса и предстоящите президентски избори през 2022 г.
Министерският съвет отново се тресе и дърпа в различни посоки: дясноцентристите, консерваторите и левите са готови да отстояват яростно позициите си в борбата за власт. Анджела Рафа, член на партия "Движение 5 звезди", наскоро се изказа остро пред Квириналския дворец, където заседаваше Министерският съвет, по отношение на Силвио Берлускони:
„Берлускони е на подходящата възраст за пенсионерите, когато хората прекарват свободното си време с внуците си и много млади момичета.“
Анджела смята, че президентството на Силвио би било срамно за цялата република поради предишния му опит: според нея в 4 мандата като ръководител на правителството Берлускони не е успял да изпълни обещанията си и популистките речи в посока на подкрепа на малкия бизнес са приключили със срива на този сектор на икономиката. Тази позиция има право на съществуване поради спецификата на монопола на Берлускони в медиите.
Очевидно поради известна степен на разочарование от успеха и устойчивостта на политиката, провеждана от левите сили, има възобновяване на интереса към консервативния блок, както е убеден лидерът на партията "Братята на Италия" Джорджия Мелони. Според нея много хора, които са в кулоарите на основните политически движения, представители на либералния и католическия свят, могат да намерят отражение на своите ориентири в консервативния блок.
Коментирайки кандидатурата на Берлускони, тя отбеляза, че опитният "вълк" не е единственият възможен кандидат от дясноцентристките сили и засега не трябва да се очакват сигурни отговори на въпроси за следващите месеци - за да се предскаже успешно бъдещето, са необходими цифри, които, за съжаление, все още не са налични.
Големи надежди се възлагат върху раменете на сегашния ръководител на Министерския съвет Марио Драги във връзка с промяната в подредбата на геополитическите сили в Европа след напускането на Ангела Меркел - някои анализатори предвиждат промяна в баланса на силите след период на френско-германска „прекомерна” власт.
В тази ситуация една авторитетна италианска фигура, която преди е била свързвана с паневропейските институции, може да защити и засили тежестта на Италия в региона. Особено ако Драги успее да се задържи на поста министър-председател, защото именно партията, получила най-голям брой гласове, ще отговаря за определянето на шефа на Квириналския дворец.
Някои от водещите ръководители на Министерския съвет подкрепят настоящия премиер. Джанкарло Джорджети, заместник-секретар на Северната Лига и министър на икономическото развитие, изрази съмнения относно напускането на Марио Драги на парламента през февруари следващата година. Той качи доста тежест за 9-те месеца на своето ръководство на страната.
За да го изпревари, Берлускони ще има нужда от подкрепа от депутати или движението Пет звезди. Матео Салвини, друг основен играч в италианската политика (който широката публика може да си спомни във връзка с инцидента от 2019 г., когато благодарение на него корабът на испанската неправителствена организация Open Arms със 147 спасени нелегални мигранти на борда за 19 дни не можа да акостира на брега), очевидно напуска надпреварата, давайки подкрепата си на Берлускони.
Напрежението в политиката на страната се задълбочава от епидемиологичната ситуация поради активното разпространяващия се щам „Омикрон”, който по един и същ начин убива както ваксинирани, така и неваксинирани граждани.
Въз основа на опасенията за евентуално повторение на ситуацията преди година и половина, Министерският съвет вече инициира удължаване на извънредното положение - данните за инфекциите от нов вид предвиждат въвеждане на извънредно положение до март. 31, за цели три месеца. Освен това правителството вече съветва (по-скоро настоява) жителите на градовете да не свалят маските си на улицата през идните коледни празници.
Действащият Супер зелен паспорт също е удължено до 31 март. Този тип разрешение, получено след ваксинация в местните пунктове за имунизация, ви позволява да посещавате различни събития като концерти, кина, мачове на стадиони и ресторанти. Следователно за още 3 месеца неваксинираните граждани ще бъдат силно ограничени в развлекателните си дейности, а секторът на малкия бизнес ще пострада.
Променят се и правилата за влизащите в Италия от чужбина - има опасност от вълнения, след като Министерският съвет, освен че удължи извънредното положение до 31 март 2022 г., въведе карантина за новопристигналите.
Външният министър Луиджи Ди Майо и министърът на здравеопазването Роберто Сперанца подписаха нов указ, предвиждащ 5-дневна фидуциарна изолация за граждани на Европейския съюз, които са пристигнали или пристигат в Италия (за жителите на неевропейски държави карантината ще бъде удължена до десет дни).
Лесно е да се досетите, че строгите ограничения през следващите месеци могат значително да повлияят на толерантността и положителното отношение на италианците към сегашното правителство: игнорирането на проблемите на малкия бизнес и системата на супер зеления паспорт не е това, което жителите очакват преди период на политически промяна (обикновено това време е свързано с популистки изявления, обещания и „малки подаръци“).
Механизмът обаче вече е пуснат, а дългата история на 2021 г. е към своя край, определящ неизбежната кулминация на всичко, което се случва в страната.
Ако говорим за претенциите на Берлускони към който и да било от предполагаемите постове, тогава, въпреки общия кредит на доверие и способността на политика да контролира водещите телевизионни канали, трябва да се вземе предвид ниската степен на подкрепа в самия парламент - с изключение на Матео Салвини малцина са склонни да подкрепят дясноцентристкия блок.
Единодушието между избраните длъжностни лица може да вдигне показателите на опитния политически лидер от земята нагоре. Но Бабо Натале (местният Дядо Коледа) очевидно не му е дал такъв коледен подарък.
Има голяма вероятност сегашната ситуация да се запази - докато ярката и живописна Санта Барбара се разгръща сред депутатите, Марио Драги продължава да повишава авторитета си както сред италианските официални лица, така и сред европейските.
Надеждите за способността му да провежда националната политика извън страната и да придобие необходимата тежест при решаването на регионални проблеми също могат да играят роля. Да се надяваме, че Омикрон няма да успее да повлияе силно на политическите страсти в страната и края на тази напрегната италианска история.
Превод: СМ