/Поглед.инфо/ Полша притежава статут на наблюдател в Арктическия съвет от 1998 г. Пьотр Раковски, главен съветник по арктическите въпроси в полското външно министерство, заяви за намерението на Варшава да увеличи ролята на Полша в региона, разчитайки на дългогодишното си научно присъствие тук.
Първата си арктическа станция Полша придоби в периода на съюзническите отношения със СССР, а арктическият опит на Полша, колкото и малък да е, е заслуга, включително на съветските специалисти, за което сега в Полша не обичат да си спомнят.
През 2017 г. Варшава прие Стратегията за полярни изследвания за 2017-2027 г.; през 2020 г. Съветът на министрите на Полша прие документ, очертаващ насоките и целите на полската политика в Арктика и Антарктика. Мащабът и задачите, очертани в него, са много амбициозни.
Като главни цели в северните ширини бяха обявени: развитие на международно сътрудничество в областта на инвестиционното развитие на региона (за това Министерството на икономиката стартира програмата Go Arctic), опазването на екосистемата на Южния океан, укрепването на международния престиж на Полша, за сметка на приноса за мирното развитие на Арктика и Антарктика, формиране на разбиране в полското общество за отговорността на Полша за бъдещето на тези региони.
Полската дипломация има за цел да улесни разширяването на контактите между страните членки на Арктическия съвет и страните от ЕС. Варшава си сътрудничи в тази посока със САЩ, Норвегия, Италия, Южна Корея, но не и с Русия.
Всъщност Полша и Русия не са имали забележими съвместни проекти от около тридесет години. И това е съвсем разбираемо, като се има предвид последователната антируска външна политика на тази страна. В същото време руските експерти смятат, че полско-руското партньорство в Арктика има потенциал, но полската страна не се стреми да развива самостоятелно такова партньорство, а го свързва с общата политика на Запада спрямо Русия. Зациклени върху русофобията, полските елити искат да превърнат и Арктика в поредния регион за конфронтация с Русия.
Тревожно е, че Полша има желание да лобира за двустранно сътрудничество между регионални и подрегионални организации в рамките на програмите на Европейския съюз – Съвета на балтийските държави, Евро-Арктическия съвет и др. Като се има предвид открито антируската позиция на Полша в Балтийския регион, лесно може да се предвидят опитите на Варшава да изгради антируски дипломатически фронт от Балтийско море до Антарктика.
По мнението на редица експерти, сътрудничеството на правителствено ниво между Полша и Русия в Арктика е невъзможно, докато Полша се придържа към неадекватната идеология на т. нар. Прометеизъм – план за разцепване на Русия по националните „шевове“.
Във връзка с нарастващата политизирана конкуренция между Запада и Русия в Арктика, чуждестранната преса периодично изисква неразбираеми „автономни права“ за коренното население на руския север. Полша усърдно подкрепя тези искания.
Сътрудничеството с Москва в Арктика би означавало отказ на Полша да обвинява руската страна в „потискане на коренното население“. Полша няма да се съгласи с това, защото политическият мит за потиснатите народи на Русия служи на Варшава като оправдание на сегашната си русофобия. Дори се появи терминът „енергиен прометеизъм“ – действията на Варшава на енергийния пазар в ущърб на Русия, вкл. опитите да се "обвърже" Украйна с полско-американските газови проекти.
Арктическите амбиции на Варшава се обясняват и с желанието да получи достъп до недрата на Арктика. Действайки като лобист за интересите на САЩ в региона, Варшава се надява да получи с американска помощ достъп за своите енергийни компании до регионални енергийни резерви. Полски компании като PGNiG, Lotos, KGHM International Ltd. вече извършват проучване и стартират производство на енергийни ресурси на шелфовете на Норвегия и Гренландия.
Лобирането от страна на Полша за интересите на САЩ в Арктика не означава нейното отказване от ролята на основен проводник на политиката на ЕС в този регион. Варшава се опитва да обедини около себе си страните наблюдатели на Арктическия съвет, за да разработят общ дневен ред, за да повлияят на решенията, взети от страните членки на Съвета.
Колкото и странно да изглежда, Полша иска дори да определя този дневен ред в съответствие със своята визия за бъдещето на Арктика. По замисъл това ще й позволи да заеме видно място не само в европейската политика в Арктика, но и в европейските икономически проекти.
Така полската арктическа стратегия не цели превръщането на северните ширини в регион на мир и международно сътрудничество, а в лост за влошаване на отношенията с Русия и повишаване на нейния геополитически статус в очите на съюзниците от НАТО.
Варшава се интересува не толкова от бъдещето на Арктика, колкото от възможността за сметка на Арктика да постигне реализирането на своите геополитически мечти за лидерство „от море до море“, разширено сега вече и до северните ширини.
Превод: ЕС