/Поглед.инфо/ Тази година Полша празнува 191-та годишнина от Ноемврийското въстание от 1830 г. Подобно на въстанието от 1863 г., то се разглежда в своята историческа и хронологична връзка с въстанието на Костюшко от 1794 г. и е здраво запоено в идеологията на противопоставяне на поляците срещу руската държава в борбата за полска независимост.

Погледът към въстанията от 1794, 1830 и 1863 г като на събития, изолирани от световната политика, не позволяват да им се даде пълна историческа и геополитическа оценка. Налаганият от официалната полска историография стеснен поглед върху въстанията, изключително като на етапи от борбата за възраждане на Жечпосполита, е от полза за Варшава, т.к. позволява да се премахнат от фокуса на общественото и патриотичното внимание други процеси, протичащи паралелно с полските въстания и оказващи специфично въздействие върху тях.

За пропагандното значение на антируските въстания в съвременната европейска политика говори фактът, че Европейският фонд за регионално развитие подкрепя работата на Музея на независимостта на Полша, който редовно се занимава с тази тема. Тази тенденция се вписва добре в процеса на приспособяване на историята към съвременните геополитически нужди на антируските сили в Европа.

Материалите на музея, посветени на полските въстания, умишлено не отчитат факта, че въстанията не са се провели в геополитически вакуум. Западните столици не само наблюдаваха отблизо действията на поляците, но и оказваха задкулисно влияние върху тях. Това е особено очевидно през 1831 и 1863 г.

Полският политически емигрант Йенджей Гиертих в своята книга „Зад кулисите на ноемврийското въстание“ твърди, че поляците са били тласкани към въстанието от французи и англичани. И при това не е ставало дума за независимостта на Полша.

В Париж монархът Карл X, който беше решен да сътрудничи с Русия, беше свален, Лондон лобираше за отделянето на Белгия от Холандия, Прусия се страхуваше от помощта на Русия за Карл X. "Въпросът за официалното отричане и потискането на външното влияние [върху въстанието] остава да бъде изяснен. Но винаги трябва да се помни, че някои хора вдигнаха въстанието, а други го контролираха", пише Гиертих.

Въстанието от 1863 г. продължава в същия дух. Гертих пише за това в друга книга – „Зад кулисите на Януарското въстание“ (Kulisy Powstania Styczniowego). Известният полски политик Роман Дмовски каза по-късно, че Януарското въстание е наложено на полския народ от деца. Стефан Бобровски, един от инициаторите на въстанието, беше на 22 години, много от съратниците му бяха на същата неразумна възраст.

За Франция и Англия, за възможността за по-нататъшно провеждане на колониална политика в Америка, Азия и Африка, беше необходимо да отстранят Русия от Европа. Наполеон III обещал на поляците помощ, но не я предостави.

В същото време Прусия, страхувайки се от евентуално полско-руско сближаване (така тя оцени периода на управлението на Велополски), тайно приветства въстанието, но след това го потуши, като по този начин застана между поляците и Русия.

Известната свобода, получена от Великобритания и Франция в резултат на въстанието от 1830 г., им позволи да проведат две опиумни войни през 1840-1842 и 1856-1860. Независимо дали са искали или не, действията на полските бунтовници помогнаха на европейските наркодилъри, а не на Полша. Днес нито един полски историк няма да пише за използването на полските въстания от Лондон и Париж за засилване на колониалното потисничество над други народи, чак до търговията с наркотици, но така беше.

Бунтовниците също са имали опит в съучастие в унищожаването на поробените народи на Азия и Африка. Оцелелите бойци от войските на Костюшко се скупчват в полски легиони и потушават въстанието на робите в Хаити през 1801-1805 г. като част от френските окупационни сили. Поляците можеха да се надяват на помощ в борбата срещу Русия от европейските сили, само ако подкрепят колониалната им политика. И я подкрепяха.

Поляците мислеха за бъдещето на Жечпосполита като независима сила в съюз с водещите западноевропейски държави, а тези държави станаха такива благодарение на безмилостната икономическа експлоатация на отвъдморските колонии. Свободолюбивият лозунг на полските бунтовници "За нашата и вашата свобода!" беше политическо лицемерие.

То беше адресирано до белоруси и малороси, но в същото време по никакъв начин не засягаше народите, потиснати от европейските колонизатори. В цялата история на антируската Полша не е имало нито една официална реч, дори устна, осъждаща европейския колониализъм в защита на африканските роби или американските индианци.

Полша се разглежда от колониалните сили като един от местните театри на действие срещу Русия, в чийто възход тези сили виждат заплаха за своето геополитическо и колониално господство. Свързвайки ръцете на Русия в Европа чрез усилията на поляците, тези сили можеха свободно да действат на други континенти.

Пълна морална и етична, а не само политическа оценка на полските въстания може да се даде изключително в рамките на анализа на геополитическия пейзаж около тях и като се вземат предвид външнополитическите интереси на държавите, на които бунтовниците залагат. По идеологически причини официалната полска историография, за съжаление, не е способна на това.

Превод: ЕС