/Поглед.инфо/ Бих нарекъл този ефект „полски бумеранг“. Ето защо.
От векове великата Реч Посполита, наричана по различни начини и намираща се в различни граници, гледа кръвожадно към руските земи. И религията си ни натрапва, и към Москва отива да граби и убива. И налага свой цар. Накратко, тя усилено се опитва да ни прави своя колония, обяснявайки това като нещо разбиращо се от само себе си. Така, до нас е богатата страна Русия, защо не е наша? Лошо. Явно така е бил уреден мозъкът им.

Ние не сме особено злопаметни хора. Е, Минин и Пожарски ги изгониха, хайде. Но нашите герои не се успокоиха. Нямайки достатъчно сила в себе си, те се изправиха срещу нас с Наполеон, съгласили се за своя дял, да отрежат своето парче от Русия. И останаха много изненадани, че в отговор на това, три години по-късно Русия се отряза от Полша. Е, все още не го наричат Царско Полско. Уморихме се, явно, от подобен съсед. Не поискахме да ни прибере в джоба си, решихме да го сложим в своя. Това е “Полският Бумеранг”.

И тогава започнаха викове за свободата, за поробването на свободните поляци, някаква полска съпротива имаше, или може би не. Поляците я описват, че е била някъде при тях, някакви битки са се водили, а ние не сме особено наясно с това. Е, хайде, нещо такова е имало. Хайде. От нас да мине.

И така. Руската империя отслабва в началото на ХХ век, а болшевиките предоставят независимост на Полша. Поляците не завоюват сами свободата си, не ни побеждават във войната, а им подаряваме свободата. Подарили-подарили... Под влияние разбира се. Не и без него. Но със сигурност не е полско влияние.

Нещо като, живей си, Полша, радвай се. Но не. Поляците изчакаха отслабването на съседа си. Първата световна война и революциите не добавят здраве към държавата. Решиха да се възползват от ситуацията и отцепиха западните райони на Беларус и Украйна. Както обикновено, наследници на Мазепа бяха открити в Украйна. Те „помогнаха“ на поляците. Като цяло, докато у нас бушуваше гражданската война, видяхме, но територията ни не излиза. Решихме да я върнем веднага, изпратихме Тухачевски. Не се получи.

Добре, приехме да решим въпрос по-късно.

Изминаха почти две десетилетия, и земята ни се върна. През 1939г. Всички знаят онази известна история. Това също е пример за „полски бумеранг“.

Тоест, първоначално поляците избират момента, в който отслабваме и си издърпват своята част - това е политическа далновидност, или нещо там - само подразбиращо се. А иначе е обратното - това е „нож в гърба“ в трудна за Полша година.

Ами точно. Вземете нещо чуждо, а се налага нещо свое да върнеш. Тук се разиграва фантазията.

Да се върнем година назад. 1938 година. Полша се развива. Приятел е с колективния запад.

Нещо като, живей си, Полша, радвай се. Германия обаче решава да раздели Чехословакия със своя верен приятел Полша. Някак си не е хубаво. С Хитлер да се дели независима суверенна държава. Как да не може? По принцип не трябва. Но мъдрите поляци преценят друго. Как не трябва? Може.

Е, както се казва, не се обиждайте. Настъпва септември 1939 година. И полското „може“ е приложено към тях, бедните. Ето го отново същият „полски бумеранг“. Разделят ги така, както наскоро делят Чехословакия. Но външната политика е сериозен въпрос. Ако се държите лошо с някого, трябва да внимавате. Особено с такова географско местоположение.

Ние, както вече писах, върнахме своето. А за германците тогава целият свят изглеждаше техен. А поляците започнаха играта, измислиха си правилата.

По техните правила играят после СССР и Германия.

Това днес се нарича двойни стандарти. Ще дам още няколко примера.

В Полша се появи музей, където Сталин и Хитлер са приравнени. А Полша повече от всеки трябва да разбира разликата.

Ще опитам с нещо съвсем просто. Хитлер е този, който строи газови камери и пещи, за да гори хора на територията на Полша. И унищожава няколко десетки милиона. А Сталин е този, който изключва газовите камери и чупи пещите, за да не бъдат изгаряни хора. И той спира убийството на тези милиони. И не само поляци.

Хитлер е този, който не приема никаква държавност за Полша. За него тя е част от територията на Германия. А Сталин е този, който възстановява държавността на Полша, а и от Германия реже земи, които все още са полски.

И други такива дреболии. При Хитлер населението на Полша намалява с почти една трета, а по време на "окупацията" на СССР то нараства повече от два пъти.

Мисля, че за тези, които искат истината, има достатъчно сравнения, а тези, които не я искат, нямат нужда от такива.

И така. През 1991 г. Полша отново става независима.

Сега се смята за успешна страна. Дявол знае откъде е този неин ръст, нали си разграбиха промишлеността от преди. Да не би да са създали нова? Не ми се вярва. Не съм чувал за полски самолети, автомобили, компютри, телефони. Ябълки имат.

Не оспорвам икономическия им растеж в същото време. Това е факт.

Или може би някой им е дал пари? Двестатина милиарда.

Е, сега гледайте да продължават да иви дават. Русия вече няма нужда от зли и гладни съседи. Вече имаме такива. По-добре да са просто зли.

Отклоних се. Така така. През 1991 г. Полша отново стана независима. Подчертавам, че не си е отвоювала свободата, а я пуснахме.

Живей си, Полша, радвай се.

Но не използвай към нас агресивна реторика. Закрийте от срам този глупав музей. Присъединихте се - добре, за бога. Не е нужно да сте приятели с нас. Да бъдем честни, самите ние всъщност не го искаме. Да кажем, че сте много изменчиви при избора на съюзници. Е, вие сами се наказвате за това. Не е наша работа.

Нека не враждуваме, след като един от вашите журналисти обмисли възможността за ядрена атака срещу Русия. Писах за това.

И не забравяйте истинската история в края на краищата.

И не забравяйте за „полския бумеранг“. Определено съществува.

Е, на края ще разкажа виц. Брадат, но смешен.

При раждането ѝ феята подари на принцесата красота, таланти, късмет, само в замяна, зави златен болт в пъпа ѝ, молейки я никога да не го пипа. Принцесата беше красива, богата и талантлива. Но на 18 тя все пак разви болта. Тя загуби красотата и талантите си. А освен това и гъзът ѝ падна.

Поуката: никога не измисляйте приключения на своя гъз.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели