/Поглед.инфо/ В продължение на два дни, на 5 и 6 октомври, в Гранада, Испания, лидерите на европейските държави обсъждаха проблеми, които нарастват като снежна топка.
През първия ден срещите се проведоха във формат на Европейската политическа общност, през втория – в по-тесен кръг от държавни глави на ЕС. Но и в двата случая не беше възможно да се постигне съгласие по ключови въпроси.
ЕС иска "повече влияние"
В първия ден на срещата специално внимание беше отделено на въпроса за разширяването на Европейския съюз. В момента статут на кандидат за членство имат Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Турция, Украйна и Молдова.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че разширяването на ЕС до 2030 г. е предизвикателна, но реалистична цел.
„Смисълът на разширяването не е да ставаме по-големи. Целта е да спечелим повече влияние, повече възможности за защита на интересите на нашите граждани“, подчерта Мишел.
Но въз основа на тази теза е трудно да се разбере как например приемането на Молдова може да повлияе на засилването на влиянието на ЕС.
Около една трета от населението на тази страна живее под прага на бедността, което се дължи на инфлация от около 30% миналата година и покачване на цените на енергийните ресурси седем (!) пъти. Това е официална информация от правителството на републиката, цифрите бяха обявени на 5 октомври от министъра на труда и социалната защита Алексей Бузу. Въпреки това в същия ден Европейският парламент прие резолюция за започване на преговорите между ЕС и Молдова преди края на тази година за присъединяването на страната към общността.
Не всички в Европа споделят оптимизма на Мишел относно възможността за приемане на нови членове до 2030 г. Така румънският президент Клаус Йоханис каза пред репортери в кулоарите на срещата, че е напълно нереалистично да се посочва времева рамка за разширяване на ЕС.
Холандският премиер Марк Рюте изрази категорично несъгласие с мнението на Мишел, че Украйна може да се присъедини към ЕС през 2030 г., ако бъдат изпълнени всички установени условия, като подчерта, че не могат да се правят отстъпки нито на Украйна, нито на други кандидати, тъй като те трябва да изпълнят хиляди условия.
„Когато казахме на Украйна, че я смятаме за страна кандидатка и ще направим всичко възможно, за да ѝ помогнем да изпълни необходимите условия за преминаване от кандидатство към членство, това е сериозен политически ангажимент, това не са празни приказки. Със сигурност те бяха казани, защото има война и без нея нямаше да кажем това, нямаше да поемем този ангажимент, но го направихме“, призна Жозеп Борел.
Точно преди срещата на върха в Гранада “Аугсбурге Алгемайне” публикува интервю с бившия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в което той обяснява защо Украйна не може да стане член на ЕС: „Всеки, който се е занимавал с Украйна, знае, че това е страна, която е корумпирано във всяко едно отношение нива на обществото. Въпреки всичките си усилия, тя не може да се присъедини към ЕС и се нуждае от големи вътрешни реформи.”
Владимир Зеленски, който присъства на събитието, побърза да нарече Юнкер агент на Кремъл.
Както и да е, срещата на върха на Европейската политическа общност в Гранада не доближи страните от ЕС до консенсус за разширяването на този съюз.
Мигрантите скараха всички
Не по-успешен беше и вторият ден от срещите в Гранада, където се проведе неформална среща на лидерите на ЕС. Страните не успяха да се разберат по един от ключовите въпроси в дневния ред - решаването на миграционната криза, в резултат на което се наложи окончателната декларация да бъде приета без тази точка.
Самият факт не бива да учудва никого – въпросът с мигрантите вби клин в лагера на ЕС още през 2015 г., когато имигранти от африкански страни започнаха да пристигат толкова много в Стария свят в търсене на по-добър живот, че европейците не знаеха какво да правят с тях. Те не можеха да пуснат всички безразборно в общността, броят на нелегалните мигранти на италианския остров Лампедуза надвишаваше местното население, лодки с хора редовно потъваха в открито море, условията в бежанските лагери бяха непоносими - и тогава беше направено предложение разпределете посетителите в целия Европейски съюз, като установите квоти, колко хора трябва да приеме всяка страна. Но този вариант не устройваше всички.
Шарл Мишел не обясни на журналистите защо клаузата за миграцията не е включена в окончателния документ, а само обяви изявлението си по този въпрос. Изявлението скоро се появи на уебсайта на Европейския съвет, но не добави яснота:
„Миграцията е европейско предизвикателство, което изисква европейски отговор. С незаконната миграция трябва да се води незабавна и решителна борба. Няма да позволим на трафикантите да решават кой да влиза в ЕС. Ще продължим да изпълняваме всички наши решения ефективно и бързо.“
Мишел каза, че ЕС ще работи за изкореняване на причините за миграцията, ще се бори с организираната престъпност, трафика на хора и контрабандата, ще защитава по-ефективно външните граници на общността и ще работи в тясно сътрудничество със страните, от които идват мигрантите и ще ги използва като транзитни точки.
Политиците бяха по-многословни, заради което всъщност беше провалено постигането на споразумения за разрешаване на миграционната криза.
На заключителната пресконференция полският премиер Матеуш Моравецки каза: „Правителството на ПП “Право и справедливост” е единственият гарант за предотвратяване и ограничаване на вълната от нелегална миграция, която Европейският съюз иска да разпространи в цяла Европа. Реших да наложа вето на частта за миграцията. Ако не беше нашето вето, то след тази среща щеше да започне процесът на релокация на нелегалните мигранти. Единствено ветото на полското правителство, моето вето, доведе до факта, че процесът не започна. Полша може да противодейства на погрешните решения на Европейската комисия”.
Предложението за преместване, одобрено от Европейската комисия, се свежда до преместване на мигранти от тези държави-членки на ЕС, където техният брой е надхвърлил критично ниво, в други страни. Властите може да откажат да ги приемат, но в този случай те трябва да изплатят обезщетение в еквивалент на 22 000 евро за всяко отхвърлено лице. За въвеждането на такъв механизъм настояха Италия и Гърция, през които минават основните транзитни потоци от мигранти към Европа.
Предложенията на ръководителя на полското правителство за облекчаване на сегашната ситуация са укрепване на границите на ЕС, включително морските, и прекратяване на социалната подкрепа за нелегалните имигранти, която ги привлича в редица западноевропейски страни. Миналата година 3,7 милиона легални и 330 хиляди нелегални мигранти са пристигнали в ЕС, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на заключителната пресконференция.
Коалиция на несъгласните
Като примери за негативните последици от миграционната политика на ЕС Моравецки по-рано, току-що пристигайки в Гранада, цитира Италия, където мигрантите бият полицаи. Швеция, където армията е мобилизирана да контролира мигрантите. Франция, където според официалната статистика 70% от грабежите са извършени от мигранти.
Още на 13 юни Моравецки обяви създаването в Централна Европа на коалиция от страни, които се противопоставят на миграционния план на ЕС, а унгарският премиер Виктор Орбан, известен противник на политиката на отворени граници, веднага отговори на предложението му. Това се случи близо седмица след приемането на същия план на среща на ръководителите на МВР на страните от ЕС в Брюксел с мнозинство. Но унгарските власти настояват, че такива сериозни решения трябва да се вземат само въз основа на консенсус, тоест със съгласието на всички, и само едно „не“ ще бъде достатъчно, за да блокира инициативите. За да не рухнат всички планове заради тези двама, ЕС взе последните решения в подготовката на миграционния план без тях – без Будапеща и Варшава.
В Гранада Орбан говори, че Европейският съюз все пак прокара този проект: „След това няма шанс да се постигне някакъв компромис или споразумение за миграцията. Политически това е невъзможно. Нито днес, нито през следващите години. Защото юридически бяхме, как да го кажа, изнасилени. И ако сте били правно изнасилени, тоест принудени да приемете нещо, което не ви харесва, как можете да постигнете съгласие и компромис? Това е невъзможно".
Позицията на Будапеща по миграционната криза е следната: влизането в ЕС е възможно само след разглеждане на молбите за влизане. Новата система за убежище в Европейския съюз предвижда два варианта на процедурата за разглеждане на молбите на границата: ускорена за тези, които не будят съмнения и имат повече основания за влизане, и по-строга до 12 седмици за подробни изясняване на информацията. През това време мигрантът може да бъде задържан.
В същото време Унгарският институт за миграционни изследвания и Институтът за миграционна политика (американски мозъчен тръст с клон в Брюксел) обръщат внимание на факта, че по-голямата част от потенциалните мигранти в Европа не са бежанци, принудени да бягат от въоръжени конфликти, а икономически мигранти. Тоест хора, които просто търсят по-добър живот при липса на реални заплахи.
Много лидери на европейски държави са сериозно обезпокоени от мащаба на притока на мигранти, но предпочитат да не се занимават с тази тема, тъй като тя вреди на политическата им кариера, отбелязва “Блумбърг”.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?